„Аз съм Ганев - Гиньо Ганев!” – и други крилати фрази на колоритния парламентарист, когото изгубихме
- 19 Дек 2016
- kompasbg
На 18 декември 2016 г. на 88-годишна възраст почина Гиньо Ганев – едно от най-колоритните лица на прехода, виден парламентарист и юрист. Той беше избран и за първи национален омбудсман на републиката. Ето някои от най-интересните моменти в биографията му, както едни от най-забележителните му изказвания, с които е оставил траен отпечатък в съзнанието на съвременниците си.
Роден е на 2 март 1928 година в Бургас. Завършил юридически науки, той е специалист по държавни и правни науки, както и по въпросите на държавните институции. Работи къде ли не. В министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар, което слага начало на кариерата му във висшата администрация.
Несъмнено влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешния превратаджия в новата българска история. Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев. Гиньо Ганев е вероятно единственият депутат, който е заседавал и в тоталитарното Народно събрание. Мястото си там той дължеше на тъста си Кимон Георгиев, извършил военния преврат на 9 септември 1944 г. За разлика от другите военни, влезли в коалицията Отечествен фронт заедно с комунистите през 1943 г., бившият премиер Георгиев избягва репресиите и доживява дълбока старост в апартамента се край Перловската река.
През 1953 г. Гиньо Ганев се жени за дъщерята на Кимон Георгиев Мария. По наследство той става главен секретар на Отечествения фронт, който с годините беше напълно изпразнен от съдържание. Краят на ерата Живков погреба и ОФ. Но не и кариерата на Ганев.
Ганев заема най-различни ръководни места във властта - председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НР България; депутат и член на ръководствата на комисии в НС, председател на Отечествения съюз, участник в Кръглата маса от квотата на БСП през 1990 г., а след това вече депутат в годините на демокрацията - във ВНС, председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС, председател на комисията за изработване на Конституцията.
На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим". Продължава извън парламента обществената си дейност. Той беше избран за депутат и стана заместник-председател на Великото народно събрание. Там той показа неочакван такт и чувство за хумор във воденето на парламентарните заседания.
"Великолепен член има колегата", казваше той, когато някой депутат предложеше друга редакция в текстовете на законопроектите.
Или: "В България дори висшето образование е полувисше."
Неговите бисери разсмиваха и разсейваха напрежението в залата. По-късно е председател на Агенцията за българите в чужбина.
През 1997 г. е отново депутат, в 38-ото НС с листата на Демократичната левица.
От 2001 г. пак влиза в парламента, а от 13 април 2005 г. е избран от НС за национален омбудсман. Поради изключителните си качества като балансьор и помирител, поради изключителната си работоспособност, инициативност и брилянтно чувство за хумор Гиньо Ганев се радва на широка обществена популярност. Това е причина да го канят на всички светски събития, удоволствие, което той рядко отказва.
Вдовец с две деца, продължава да бъде обект на активно ухажване. Вероятно и защото говори перфектно руски, английски и френски език или защото издаде и книги с афоризми.
Находчивото заглавие на едната - "Гиньо Ганев style", е емблематично. Дотолкова точно се приближава до образа му на изискан салонен кавалер, майстор на афоризма и ценител на изяществото у срещуположния пол и в живота въобще, че служи за пример на политици, културтрегери, бизнесмени, модни дизайнери и новоизлюпени бизнесмени.
Гардеробът му изобилства от маркови облекла, а спецовете подчертават слабостта му към аристократичните шалчета и вратовръзките - над сто модела: "Тед Лапидус", "Живанши", "Пиер Карден", "Ив Сен Лоран", "Хуго Бос".
Той каза:
• “Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие.”
• “Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!”
• „Членът ви виси, гусин Савов!”
• “За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.“ (заседание на парламентарна комисия)
• „Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.“ (заседание на комисия)
• „Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.“ (заседание на комисия)
• „Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.“ (заседание на комисия)
• "Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин.”
Ето и някои от блестящите словесни дуели в парламента от зората на демокрацията у нас, в които Гиньо Ганев беше неизменен участник:
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Чирков, времето Ви свършва, а надявам се – и словото!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ: Аз не се боря за мистър реторика или мистър зъл дух, нито за мис или мистър парламент. Но три дни чакам за това слово, бихте ли ми отстъпили един ден?
ГИНЬО ГАНЕВ: Мисля, че дните не са равни на минути!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ: Вие правите лош атест на собственото си събрание!
ГИНЬО ГАНЕВ: Само не подвиквайте така на Бюрото, Ви моля. То е чувствително!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Мисля, че е време да прекратим с въпросите, защото те стават много дребни. За мен въпрос не остана, освен да попитам как се отнасят кандидатите (б. м. – за президент) към таксата за кучета… (Ръкопляскания от опозицията)
*****
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Гиньо, спущай заседанието!
ГИНЬО ГАНЕВ (звъни): Музика, господа!
*****
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Гиньо, ако остане време, нека да приемем и конституция. Може ли?
ГИНЬО ГАНЕВ: Кой какво може, казвам аз и правилника!
*****
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Венци, кажи за бирата!
ГИНЬО ГАНЕВ: Добре, имате думата, макар че ви я давам с огромна неохота.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз, разбира се, отново поставям въпроса само формално, но този въпрос няма да е формално, защото мисля, че чух, че правителството поема отговорност за повишаването на цените само на петролните продукти, а не и за цената на бирата. (Радостно оживление в залата)
ГИНЬО ГАНЕВ: Ние това вече го чухме, г-н Димитров!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, ама тук наистина са видели как от мазетата на НС се изнася едно фургонче с бира “Загорка”, а бира не се сервира в НС, въпреки че отдавна го искам. (Бурни ръкопляскания в цялата зала)
Източник: blitz.bg
Роден е на 2 март 1928 година в Бургас. Завършил юридически науки, той е специалист по държавни и правни науки, както и по въпросите на държавните институции. Работи къде ли не. В министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар, което слага начало на кариерата му във висшата администрация.
Несъмнено влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешния превратаджия в новата българска история. Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев. Гиньо Ганев е вероятно единственият депутат, който е заседавал и в тоталитарното Народно събрание. Мястото си там той дължеше на тъста си Кимон Георгиев, извършил военния преврат на 9 септември 1944 г. За разлика от другите военни, влезли в коалицията Отечествен фронт заедно с комунистите през 1943 г., бившият премиер Георгиев избягва репресиите и доживява дълбока старост в апартамента се край Перловската река.
През 1953 г. Гиньо Ганев се жени за дъщерята на Кимон Георгиев Мария. По наследство той става главен секретар на Отечествения фронт, който с годините беше напълно изпразнен от съдържание. Краят на ерата Живков погреба и ОФ. Но не и кариерата на Ганев.
Ганев заема най-различни ръководни места във властта - председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НР България; депутат и член на ръководствата на комисии в НС, председател на Отечествения съюз, участник в Кръглата маса от квотата на БСП през 1990 г., а след това вече депутат в годините на демокрацията - във ВНС, председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС, председател на комисията за изработване на Конституцията.
На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим". Продължава извън парламента обществената си дейност. Той беше избран за депутат и стана заместник-председател на Великото народно събрание. Там той показа неочакван такт и чувство за хумор във воденето на парламентарните заседания.
"Великолепен член има колегата", казваше той, когато някой депутат предложеше друга редакция в текстовете на законопроектите.
Или: "В България дори висшето образование е полувисше."
Неговите бисери разсмиваха и разсейваха напрежението в залата. По-късно е председател на Агенцията за българите в чужбина.
През 1997 г. е отново депутат, в 38-ото НС с листата на Демократичната левица.
От 2001 г. пак влиза в парламента, а от 13 април 2005 г. е избран от НС за национален омбудсман. Поради изключителните си качества като балансьор и помирител, поради изключителната си работоспособност, инициативност и брилянтно чувство за хумор Гиньо Ганев се радва на широка обществена популярност. Това е причина да го канят на всички светски събития, удоволствие, което той рядко отказва.
Вдовец с две деца, продължава да бъде обект на активно ухажване. Вероятно и защото говори перфектно руски, английски и френски език или защото издаде и книги с афоризми.
Находчивото заглавие на едната - "Гиньо Ганев style", е емблематично. Дотолкова точно се приближава до образа му на изискан салонен кавалер, майстор на афоризма и ценител на изяществото у срещуположния пол и в живота въобще, че служи за пример на политици, културтрегери, бизнесмени, модни дизайнери и новоизлюпени бизнесмени.
Гардеробът му изобилства от маркови облекла, а спецовете подчертават слабостта му към аристократичните шалчета и вратовръзките - над сто модела: "Тед Лапидус", "Живанши", "Пиер Карден", "Ив Сен Лоран", "Хуго Бос".
Той каза:
• “Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие.”
• “Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!”
• „Членът ви виси, гусин Савов!”
• “За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.“ (заседание на парламентарна комисия)
• „Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.“ (заседание на комисия)
• „Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.“ (заседание на комисия)
• „Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.“ (заседание на комисия)
• "Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин.”
Ето и някои от блестящите словесни дуели в парламента от зората на демокрацията у нас, в които Гиньо Ганев беше неизменен участник:
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Чирков, времето Ви свършва, а надявам се – и словото!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ: Аз не се боря за мистър реторика или мистър зъл дух, нито за мис или мистър парламент. Но три дни чакам за това слово, бихте ли ми отстъпили един ден?
ГИНЬО ГАНЕВ: Мисля, че дните не са равни на минути!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ: Вие правите лош атест на собственото си събрание!
ГИНЬО ГАНЕВ: Само не подвиквайте така на Бюрото, Ви моля. То е чувствително!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Мисля, че е време да прекратим с въпросите, защото те стават много дребни. За мен въпрос не остана, освен да попитам как се отнасят кандидатите (б. м. – за президент) към таксата за кучета… (Ръкопляскания от опозицията)
*****
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Гиньо, спущай заседанието!
ГИНЬО ГАНЕВ (звъни): Музика, господа!
*****
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Гиньо, ако остане време, нека да приемем и конституция. Може ли?
ГИНЬО ГАНЕВ: Кой какво може, казвам аз и правилника!
*****
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Венци, кажи за бирата!
ГИНЬО ГАНЕВ: Добре, имате думата, макар че ви я давам с огромна неохота.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз, разбира се, отново поставям въпроса само формално, но този въпрос няма да е формално, защото мисля, че чух, че правителството поема отговорност за повишаването на цените само на петролните продукти, а не и за цената на бирата. (Радостно оживление в залата)
ГИНЬО ГАНЕВ: Ние това вече го чухме, г-н Димитров!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, ама тук наистина са видели как от мазетата на НС се изнася едно фургонче с бира “Загорка”, а бира не се сервира в НС, въпреки че отдавна го искам. (Бурни ръкопляскания в цялата зала)
Източник: blitz.bg
