От началото на 2017 г. са в сила дългоочакваните промени в Търговския закон, целящи повишена сигурност и противодействие срещу злоупотребите в областта на дружественото право.

В последните години осезаемо зачестиха кражбите на фирми. Обект на тези измами са най-често дружества, притежаващи имущество на значителна стойност – от апетитни недвижими имоти до авоари по банкови сметки. Присвоявайки тези фирми чрез вписване в Търговския регистър, измамниците успяваха за кратко да се разпоредят с имотите и да изтеглят средствата от сметките на дружеството, преди реалните собственици да успеят да организират своята защита срещу престъпните посегателства.

Измамите се реализират чрез съставяне и използване на неистински документи, имитиращи волята и подписите на собствениците.

Положителна крачка в борбата срещу присвояването на фирми бе въведеното през 2015 г. безплатно SMS известяване за промени по партидите на търговското дружество в Търговския и Имотния регистър. Тази мярка обаче не беше достатъчна превенция за фирмените измами, което наложи гласуването на по-сериозни мерки.

КАКВИ СА ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА?

От началото на т.г. се въведоха по-строги изисквания към фoрмата на редица решения на ръководните органи на дружествата с ограничена отговорност, както и на някои често сключвани договори. Досега за всички решения на общото събрание на ООД (съответно на едноличния собственик на капитала на ЕООД) се съставяше протокол в обикновена писмена форма. С промените вече е задължително за някои изрично посочени решения протоколът да бъде с нотариално удостоверяване както на подписите, така и съдържанието, като тези заверки се извършват едновременно.

Това изискване е въведено за следните решения:
– решения, с които се приемат и/или изключват съдружници и с които се дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
– решения за увеличаване/намаляване на капитала;
– решения, с които се избира управител;
– решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Ако не е спазена предвидената с промените форма при гласуване на тези решения, те според закона са нищожни, т.е. изначално не предизвикват действие и промяна. По-високата сигурност, разбира се, има своята цена.

Нотариалните удостоверявания са свързани с допълнителни разходи на ресурси и време за собствениците на фирми. За да не се натоварва допълнително бизнесът, са приети и някои промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

За документите, за които ТЗ изисква едновременно удостоверяване на подписи и съдържание, таксите за нотариална заверка на подписи ще са в пропорционална зависимост от материалния интерес, докато за заверка на съдържанието ще се събира обикновена такса – т.е. по 10 лв. без ДДС на първа страница и по 2 лв. на всяка следваща.

И ако нотариалните такси вероятно няма да са проблем, за голяма част от търговците да съберат всичките си съдружници на едно място в едно и също време може да е задача с повишена трудност. Защото възможните варианти са два – или посещение при нотариус от всички съдружници заедно и едновременно, или повикване на нотариус на определено място – по-скъпа услуга, която ще добива все повече популярност.

КАК ЩЕ СЕ ГАРАНТИРА ПОВИШЕНАТА ЗАЩИТА?

Приетите промени в Закона за Търговския регистър вменяват ново задължение на длъжностното лице по регистрацията – при разглеждане на заявление за вписване или обявяване да проверява дали представеният му документ, ако за него се изисква нотариално удостоверяване, е въведен в базата данни на Информационната система на нотариусите и дали е със същото съдържание.

Например, ако се подаде заявление за вписване на нов управител на дружество, длъжностното лице ще трябва да провери дали протоколът от общото събрание на съдружниците съществува в Информационната система и дали текстът му е идентичен. Честа практика на измамниците до момента беше да добавят щемпел за нотариална заверка от друг документ и после да преснимат протокола многократно, за да заличат всякакви следи от външна намеса.

Това вече няма да е възможно, тъй като, ако установи несъответствие, длъжностното лице ще постанови отказ и така ще предотврати опита за измама.

Сред потенциалните проблеми от новите изисквания е нотариалното удостоверяване на съдържанието на документите в чужбина, предвид факта, че в някои държави няма законодателно уреден такъв тип заверка. Това би могло да създаде затруднения, например ако чуждестранно дружество е едноличен собственик на българско дружество и ръководните му органи не са в България.

Добър изход за тези лица, в случай че нотариус откаже заверка, би бил посещението в българското посолство/консулство в съответната държава, където да бъде извършена едновременната нотариалната заверка на съдържание и на подписи.

Законодателят все пак е съобразил динамиката на търговския оборот и нуждата от бързина в определени случаи, като е предоставил на търговците възможност да ползват стария режим на вземане на решения – в обикновена писмена форма. Ако дадено дружество не желае да се ползва от повишената защита, въведена с измененията в ТЗ, общото събрание на съдружниците следва да измени дружествения договор и да посочи приложението на стария режим. В този случай дружеството няма да може да ползва защитата, въведена с изискванията за заверка на подписите и съдържанието при вземане на определени решения.

Предстои да разберем дали повечето търговци ще се възползват от възможността за по-висока защита, или ще предпочетат да се върнат към стария режим.

* Авторът е юрист, адвокат в кантора “Станков, Тодоров, Хинков и Спасов”, в. "Труд"