Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден - денят на възкресението на Лазар от Иисус Христос. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година. Празникът е с подвижна дата - последната събота преди Страстната неделя. На него се изпълнява ритуала Лазаруване. Лазаровден, или Лазарица, Лазарова събота според българската народна традиция е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Подевките (момичета на 13-14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет ученици (9 март) - разучават пазарски песни и игри, избират си водачка. Девойките лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят къщите. Обикалянето става от обед на Лазарица до обед на Връбница. Понякога лазарките обличат невестини дрехи, защото невестите са „най-берекетлии". Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, малки деца, смели юнаци, прекрасни девойки и още по-прекрасна любов, за сила и юначество, за хубост, късмет и богатство - на всеки според положението му в семейството и професията. Лазарките се чакат с радост. Къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая „пеперуда", което е свързано със стопанския сезонен обрат. В Източна България се появяват повече „роли" в лазаруването - Лазарова булка и боенек. Боенекът е артистична девойка в мъжки дрехи, с тояга или брадва в ръка. Момичето булка е по-малко и задължително трябва да е бащино и майчино (тоест да има живи родители). Ритуалният танц на лазарките се нарича боенек - буйно несключено хоро, чиято основна идея е женитбата, и се свързва в християнско време с образа на възкръсналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо - да растат високи посевите, да се плодят домашните животни. Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади - отново с идеята за здраве и плодородие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума. На лазарското хоро се събира цялото селище. На него оглеждат и избират пременените и щастливи бъдещи невести. В Североизточна България се прави лазарска задушница, което е свързано с вярата, че на Връбница (Цветница) „разпускат умрелите". В петък преди празника жените варят жито и приготвят обредни хлябове без мазнина - един голям и няколко малки в зависимост от броя на починалите. Гробовете се преливат вечерта срещу Лазарица, тогава се разчупва и голямата пита. Малките питки се раздават в събота сутринта. Имен ден празнуват Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар, Лъчезар.