С новите промени в Закона за данъка върху добавената стойност цените на горивата се вдигат
- 25 Авг 2016
- kompasbg
Конституционният съд би могъл да се намеси относно цената на горивата.
Става въпрос за влезлите в сила от 6 август тази година промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), според които при търговия с течни горива задължените лица са длъжни да внесат предварително обезпечение в пари, държавни ценни книжа или неотменяема банкова гаранция за срок от една година. Според адвокат Любомир Владикин тези промени създават ситуация на косвено двойно данъчно облагане за търговците на течни горива на българския пазар. Анализът на адвокат Владикин показва и, че това положение не важи за всички търговци на течни горива в България, защото с промените в Закона са въведени определени изключения относно това кой всъщност трябва да внася предварително годишно обезпечение.Това стана ясно в интервю с депутата от Реформаторския блок Петър Славов.
Може ли опасността от по-скъпи горива поради унищожаване на конкуренцията на пазара за горива да бъде избегната - по този въпрос разговаряме с Петър Славов.
Г-н Славов, какъв е Вашият коментар относно анализа на адвокат Любомир Владикин, в който той твърди, че с промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) се налага косвено двойно данъчно облагане върху част от търговците на горива в България? (бел. ред. - в промените са предвидени изключения при искането на годишно обезпечение)
-Споделям позицията в анализа на адвокат Владикин. В подобна посока бяха и нашите възражения, когато в края на юли тази година доста бързо се гласуваха промените в ЗДДС, предложени от Министерството на финансите. Тогава обърнахме внимание, че на практика ще се ограничи допълнително конкуренцията на пазара на горива, което не е в интерес на потребителите. При дебатите цитирахме изказване на един представител на НАП от заседанието на ресорната комисия при обсъждането на законопроекта, който директно беше казал, че с тези промени очаква директно 100 фирми да отпаднат от пазара. Можете сами да си представите какво означава това за конкуренцията на пазара и дали няма да останат само тези големи фирми, заради които КЗК започна производство за разследване на евентуално наличие на картел. Във всички случаи тези промени рефлектират с допълнително повишаване на цените на горивата.
Според Вас вече се наблюдава ефектът на по-високи цени на горивата на българския пазар?
-Според мен започва да се наблюдава този ефект, тъй като промените в ЗДДС влязоха в сила. Доста малки фирми и търговци на горива ми писаха с конкретни оплаквания и предупреждения, че на практика са принудени да спрат да работят и са пред фалит заради непосилните условия, които се поставят към тях – това на практика двойно данъчно облагане. Веднъж трябва всеки месец да се внася дължимото ДДС, а втори път да се представи на годишна база гаранция за 12 месеца, съответстваща на размера на това ДДС. Тук най-логичният въпрос е защо тази гаранция не се представя месец за месец и да се освобождава задълженото лице след това, а я искат за цяла година напред данъчните власти? Това очевидно не кореспондира с принципа за неутралитет при данъчното облагане.
Защо данъчните поискаха да има косвено двойно данъчно облагане?
-Свикнал съм да виждам как данъчната администрация мисли само за своите си цели, т.е. да събере повече приходи. Това само по себе си е похвално, но не бива да се забравя, че тези приходи в хазната се определят от хора и фирми, които ще могат да ги платят, ако функционират и реализират печалба. Ако не е така и хората излязат от бизнеса, никакви приходи няма да се реализират. Този подход не за пръв път е демонстиран от данъчната администрация, но за съжаление за пореден път беше допуснат от мнозинството в Народното събрание. Опасявам се, че повечето ми колеги не осмислиха това, което се случва – вероятно и заради краткия срок на обсъждане. Бързаше се по незнайно каква причина това да се въведе, въведе се по средата на годината, което е нещо нехарактерно за промени в данъчното законодателство. Сега виждаме простия пример – цените на петрола пак вървят надолу по международните пазари, а цените по българските бензиностанции са си на високото ниво от началото на лятото.
Облагодетелствани ли са директно от промените в ЗДДС тези компании на пазара на горива, които КЗК разследва за картел? (бел. ред. - „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД)
-Да бъда по-конкретен ми е трудно, защото от доста време се опитваме (бел. ред – заедно с Мартин Димитров) да разберем кой в България държи собствеността върху данъчните складове за горива. Водим и дело по въпроса срещу Министерството на финансите, вече година ще стане и то още не е приключило, тъй като министърът на финансите Владислав Горанов отказа да ни предостави необходимата информация, независимо, че през 2011 година неговият предшественик Симеон Дянков го е направил (бел. ред. - при оповестяването на тогавашния секторен анализ на пазара на горива на КЗК). Тогава над 80% от собствеността на 27 склада се контролира от две дружества (бел. ред. - многократно, в различни медийни изяви редица политици и експерти посочват „Лукойл“ като най-голям собственик). Във всички случаи, ако разберем официално кой контролира собствеността, много неща, които подозираме на практика, ще почнат да се изясняват и с конкретни факти и доказателства.
Ясно е, че малките търговците, са поставени в изключително дискриминационно положение, което освен че противоречи на правото на ЕС, за мен лично противоречи на Конституцията на България (чл. 19 и чл. 60), която изрично постановява, че българските граждани трябва да бъдат защитавани от злоупотреби с монополно положение. Това, което се прави, е на практика да се насърчи оставане на пазара на най-големите компании, които в момента са разследвани за картел. Затова, със старта на новата сесия на парламента, ще внесем заедно с колегите Мартин Димитров и Вили Лилков предложение промените в ЗДДС да отпаднат, а ако то не се приеме, ще сезираме Конституционния съд – за нарушаване на чл. 19 и чл. 60 от Конституцията.
Вече има ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Очаквате ли скоро да се приключи с разследването за картел на пазара на горива?
-Конкретна информация кога КЗК ще приключи нямам. Липсата на ефективност при предишния състав на КЗК беше една от причините поради които с колегата Мартин Димитров внесохме законодателни промени и те бяха приети – ръководният състав да не може да бъде преизбиран. Надявам се новият състав да отговори на обществените очаквания, а те са големи.
Считате ли, че максималната глоба за картел според българското законодателство е достатъчно голяма, за да има превантивен ефект?
-Глобата за установено монополно положение може да достигне до 10% от оборота на виновния за предходната година, така че това е сериозна глоба. Въпросът е да бъдат установени нарушителите, да бъдат наложени санкции и то по начин, по който да издържат в съда. Имаше не един и два прецедента, при които съдът отменяше глоби на КЗК при предишния ѝ състав заради процесуални пропуски.
Нещата според мен трябва да се движат на няколко плоскости. Едната е безспорно работата на КЗК, където Народното събрание не може да се меси. Другата обаче е законодателството, което трябва да насърчава конкуренцията, не да я ограничава. Иначе казано – ако КЗК трябва да санкционира нарушителите, парламентът и финансовото министерство в случая трябва да мисля за мерки, които да не насърчават картелни практики. Сега финансовото министерство предложи промени в закона, които влияят в точно обратната посока.
Източник: actualno.com
Става въпрос за влезлите в сила от 6 август тази година промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), според които при търговия с течни горива задължените лица са длъжни да внесат предварително обезпечение в пари, държавни ценни книжа или неотменяема банкова гаранция за срок от една година. Според адвокат Любомир Владикин тези промени създават ситуация на косвено двойно данъчно облагане за търговците на течни горива на българския пазар. Анализът на адвокат Владикин показва и, че това положение не важи за всички търговци на течни горива в България, защото с промените в Закона са въведени определени изключения относно това кой всъщност трябва да внася предварително годишно обезпечение.Това стана ясно в интервю с депутата от Реформаторския блок Петър Славов.
Може ли опасността от по-скъпи горива поради унищожаване на конкуренцията на пазара за горива да бъде избегната - по този въпрос разговаряме с Петър Славов.
Г-н Славов, какъв е Вашият коментар относно анализа на адвокат Любомир Владикин, в който той твърди, че с промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) се налага косвено двойно данъчно облагане върху част от търговците на горива в България? (бел. ред. - в промените са предвидени изключения при искането на годишно обезпечение)
-Споделям позицията в анализа на адвокат Владикин. В подобна посока бяха и нашите възражения, когато в края на юли тази година доста бързо се гласуваха промените в ЗДДС, предложени от Министерството на финансите. Тогава обърнахме внимание, че на практика ще се ограничи допълнително конкуренцията на пазара на горива, което не е в интерес на потребителите. При дебатите цитирахме изказване на един представител на НАП от заседанието на ресорната комисия при обсъждането на законопроекта, който директно беше казал, че с тези промени очаква директно 100 фирми да отпаднат от пазара. Можете сами да си представите какво означава това за конкуренцията на пазара и дали няма да останат само тези големи фирми, заради които КЗК започна производство за разследване на евентуално наличие на картел. Във всички случаи тези промени рефлектират с допълнително повишаване на цените на горивата.
Според Вас вече се наблюдава ефектът на по-високи цени на горивата на българския пазар?
-Според мен започва да се наблюдава този ефект, тъй като промените в ЗДДС влязоха в сила. Доста малки фирми и търговци на горива ми писаха с конкретни оплаквания и предупреждения, че на практика са принудени да спрат да работят и са пред фалит заради непосилните условия, които се поставят към тях – това на практика двойно данъчно облагане. Веднъж трябва всеки месец да се внася дължимото ДДС, а втори път да се представи на годишна база гаранция за 12 месеца, съответстваща на размера на това ДДС. Тук най-логичният въпрос е защо тази гаранция не се представя месец за месец и да се освобождава задълженото лице след това, а я искат за цяла година напред данъчните власти? Това очевидно не кореспондира с принципа за неутралитет при данъчното облагане.
Защо данъчните поискаха да има косвено двойно данъчно облагане?
-Свикнал съм да виждам как данъчната администрация мисли само за своите си цели, т.е. да събере повече приходи. Това само по себе си е похвално, но не бива да се забравя, че тези приходи в хазната се определят от хора и фирми, които ще могат да ги платят, ако функционират и реализират печалба. Ако не е така и хората излязат от бизнеса, никакви приходи няма да се реализират. Този подход не за пръв път е демонстиран от данъчната администрация, но за съжаление за пореден път беше допуснат от мнозинството в Народното събрание. Опасявам се, че повечето ми колеги не осмислиха това, което се случва – вероятно и заради краткия срок на обсъждане. Бързаше се по незнайно каква причина това да се въведе, въведе се по средата на годината, което е нещо нехарактерно за промени в данъчното законодателство. Сега виждаме простия пример – цените на петрола пак вървят надолу по международните пазари, а цените по българските бензиностанции са си на високото ниво от началото на лятото.
Облагодетелствани ли са директно от промените в ЗДДС тези компании на пазара на горива, които КЗК разследва за картел? (бел. ред. - „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД)
-Да бъда по-конкретен ми е трудно, защото от доста време се опитваме (бел. ред – заедно с Мартин Димитров) да разберем кой в България държи собствеността върху данъчните складове за горива. Водим и дело по въпроса срещу Министерството на финансите, вече година ще стане и то още не е приключило, тъй като министърът на финансите Владислав Горанов отказа да ни предостави необходимата информация, независимо, че през 2011 година неговият предшественик Симеон Дянков го е направил (бел. ред. - при оповестяването на тогавашния секторен анализ на пазара на горива на КЗК). Тогава над 80% от собствеността на 27 склада се контролира от две дружества (бел. ред. - многократно, в различни медийни изяви редица политици и експерти посочват „Лукойл“ като най-голям собственик). Във всички случаи, ако разберем официално кой контролира собствеността, много неща, които подозираме на практика, ще почнат да се изясняват и с конкретни факти и доказателства.
Ясно е, че малките търговците, са поставени в изключително дискриминационно положение, което освен че противоречи на правото на ЕС, за мен лично противоречи на Конституцията на България (чл. 19 и чл. 60), която изрично постановява, че българските граждани трябва да бъдат защитавани от злоупотреби с монополно положение. Това, което се прави, е на практика да се насърчи оставане на пазара на най-големите компании, които в момента са разследвани за картел. Затова, със старта на новата сесия на парламента, ще внесем заедно с колегите Мартин Димитров и Вили Лилков предложение промените в ЗДДС да отпаднат, а ако то не се приеме, ще сезираме Конституционния съд – за нарушаване на чл. 19 и чл. 60 от Конституцията.
Вече има ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Очаквате ли скоро да се приключи с разследването за картел на пазара на горива?
-Конкретна информация кога КЗК ще приключи нямам. Липсата на ефективност при предишния състав на КЗК беше една от причините поради които с колегата Мартин Димитров внесохме законодателни промени и те бяха приети – ръководният състав да не може да бъде преизбиран. Надявам се новият състав да отговори на обществените очаквания, а те са големи.
Считате ли, че максималната глоба за картел според българското законодателство е достатъчно голяма, за да има превантивен ефект?
-Глобата за установено монополно положение може да достигне до 10% от оборота на виновния за предходната година, така че това е сериозна глоба. Въпросът е да бъдат установени нарушителите, да бъдат наложени санкции и то по начин, по който да издържат в съда. Имаше не един и два прецедента, при които съдът отменяше глоби на КЗК при предишния ѝ състав заради процесуални пропуски.
Нещата според мен трябва да се движат на няколко плоскости. Едната е безспорно работата на КЗК, където Народното събрание не може да се меси. Другата обаче е законодателството, което трябва да насърчава конкуренцията, не да я ограничава. Иначе казано – ако КЗК трябва да санкционира нарушителите, парламентът и финансовото министерство в случая трябва да мисля за мерки, които да не насърчават картелни практики. Сега финансовото министерство предложи промени в закона, които влияят в точно обратната посока.
Източник: actualno.com
