Населението на България може да намалее до 5,8 милиона души до 2040 г., ако не се вземат мерки в борбата с демографската криза. Това обяви на пресконференция в София директорът на Института за изследване на човека и населението (ИИНЧ) на БАН проф. д-р Антоанета Христова. Според данните на НСИ към 2017 г. населението у нас е 7,102 милиона, което означава, че след 20 г. ще намалеем с над 1 милион души. Учени от Департамента "Демография" от (ИИНЧ) при БАН представиха днес три варианта за населението на България до 2040 г. по проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България, възложен от Министерския съвет на БАН. При най-лошия вариант, към 2040 г., би трябвало населението в България да наброява 5 860 000 души, при втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. При най-благоприятния вариант, който според мен е доста нереалистичен, би трябвало населението на България да е 6 750 000 към 2040 г., каза проф. Антоанета Христова, цитирана от БТА. По проекта е направена прогноза за развитието на България до 2040 г. или симулационни варианти, базирани на това колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат, каза проф. Христова. Тя съобщи, че първият вариант за демографското развитие на България до 2040 г. е наречен инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". Вторият е умереният вариант, при който "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето, отбеляза проф. Христова. Директорът на ИИНЧ-БАН обобщи, че изводът от направените симулационни варианти е, че в следващите години, при всяко положение, независимо от това какви политики се прилагат, броят на населението в България ще намалява. Това не трябва да бъде новина, която се повтаря постоянно, а новина е какви мерки се предприемат за преодоляване на негативните демографски тенденции, заяви тя. Много често в медиите се използва думата "изчезване", но тя не съответства на състоянието на българската популация в следващите десетки години, за които говорим, коментира проф. Антоанета Христова. Тя каза, че сега броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1,5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1,83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции, заяви проф. Антоанета Христова. По думите й раждаемостта у нас занапред може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура. Прогнозата за структурата на населението към 2040 г. и при благоприятния и при неблагоприятния вариант предвижда да се увеличава населението, което е във "висока възраст", каза проф. Христова. Тя добави, че затова трябва да има специални политики към това население, за да може то да е по-дълго време на пазара на труда. Проф. Кремена Борисова отбеляза, че населението зависи от демографските процеси, свързани с естествената смяна на поколенията. Демографските процеси, освен раждаемост и смъртност, включват и сложните миграционни движения, които са особено актуални за нашата страна през последните десетилетия. По проекта отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско спрямо редица страни в ЕС, като около 6 пъти е разликата и при двата пола в средната годишна работна заплата у нас и в ЕС, информира проф. Борисова. Тя добави, че има и силна конкуренция между развитите страни за привличането на работна сила и в условията на свободно движение на хора в ЕС част от нашето население напуска България и търси по-привлекателни условия на труд, работа и живот. Изследването показа, че около една трета от нашето население в трудоспособна възраст е извън пазара на труда, а 80 процента не желаят да работят на този пазар, заяви проф. Кремена Борисова. Тя каза, че в страната са се формирали региони с висока концентрация на трудови ресурси и работна сила с ниско образование, които трудно се мотивират да се включат в заетост. "Лицата в работната сила и извън пазара на труда с ниско образование са около 1 милион през 2017 г. и затова са необходими мерки за насърчаване на участието им в образованието и обучението", коментира проф. Борисова. Тя каза също, че от анкетираните по проекта 25 процента са заявили, че биха напуснали страната. Проф. Татяна Коцева представи данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства. По проекта са разработени и мерки за грижите за децата от 0 до 7 години, тъй като това е "голяма липса в България", каза проф. Коцева. Сред мерките са изплащане на компенсаторна сума на родителите, ако детето им не е прието в ясла или детска градина, да има възможност за платени грижи в дома, за да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на родителски кооперативи и почасови услуги за децата до 5 години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, свързана със специализирани обучителни курсове в бюрата по труда, предложи проф. Татяна Коцева. Доц. Стоянка Черкезова говори за проблемите, свързани със стареенето, смъртността и качеството на живота у нас. Тя каза, че по проекта са разработени мерки за намаляване на детската и преждевременната смъртност. И в нашия проект, но и във всички проекти и изследвания на ООН, на Евростат и на Световната банка се очаква, че населението на България ще остарява, заяви доц. Черкезова. Тя каза, че делът на възрастните хора от нашето население занапред ще се увеличава. До 2030-2035 г. у нас се предвижда все "по-рязко да спада населението между 40 и 64 години, както и населението между 15 и 39 години, а населението над 65 години ще продължи да се увеличава", прогнозира доц. Стоянка Черкезова. / dir.bg