« юни 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

40 години от полета на първия български космонавт

Преди 40 години, на 10 април 1979 г., излита първият български космонавт - Георги Иванов Какалов, станал известен като Георги Иванов. Той стартира на борда на космическият кораб "Союз 33", чиято мисия е да се скачи със съветската орбитална станция "Салют-6". Полетът обаче не минава по план. Подборът за мисията Роден в Ловеч през 1940 година още от ученик Георги Иванов започва да се занимава с парашутизъм и има интерес към авиацията. Това го отвежда във Военното училище в Долна митрополия , където той завършва със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Добрата му подготовка и качества на пилот го превръщат в кандидат за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос". "Интеркосмос" е международна космическа програма на СССР, която дава възможност на съюзническите страни на Съветския съюз да участват в пилотирани и непилотирани мисии в Космоса. Подборът за български космонавт започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военно-въздушното училище в Долна Митрополия в периода между 1964 и 1972 г. Заявление подават стотици военни летци. Георги Иванов споделя, че кандидатствал почти на шега, без да вярва, че може да го изберат. Накрая обаче остават само четири души - Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков. Именно те заминават за Москва. Съветските лекари откриват на Георги Йовчев сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че основният кандидат ще е Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров. Преди това чрез "Интеркосмос" политът първия германски, полски и чешки космонавт. При избора на Георги Иванов се случва и куриозна ситуация - на руски неговата фамилия (Кокалов) има нецензурно значение, което довежда до използването на бащиното име на космонавта, в следствие на което той става известен като Георги Иванов, а не Георги Кокалов. Полетът Преди 40 години от космодрума в Байконур успешно стартира мисията "Союз 33". Нейн командир е руснакът Николай Рукавишников, а българинът е в ролята на космонавт-изследовател, който трябва да извърши 28 научни експеримента на станцията "Салют-6", включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори "Спектър 15", "Средец" и "Пирин". Когато космическият кораб "Союз 33" пристъпва към скачване с космическата станция и се намира едва на 3 километра от нея, възниква проблем. Основният двигател се поврежда. От "Салют-6" виждат искри и в резервния двигател и докладват за това на Рукавишников и Иванов. Отказва и системата "Игла". Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Решено е "Союз 33" да не се скачва с космическата станция, а да се върне на Земята. От наземният контрол обаче решават да не тестват работоспособността на резервния двигател, смятайки, че той ще може да се справи успешно с задачата да приземи кораба по зададената траектория. Оказва се обаче, че резервният двигател наистина има проблеми. След като е активиран той не успява да се изключи 188 секунди след старта си, когато е предвидено да спре. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G за над две минути. Георги Иванов споделя по-късно, че тренировките с голямо натоварване са се извършвали в продължение на 30 секунди, като ускорението е било 8G. Въпреки това, физическата им подготовка позволява те да издържат на по-голямото натоварване. Твърди се, че по време на напрегнатата ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Първият български космонавт успява да извърши необходимите действия, за да върне корабът безопасно на Земята. Георги Иванов обаче опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая - Иванов, поема управлението на мисията. Въпреки това Рукавишников не веднъж е благодарил на Георги Иванов, че е спасил животът му в Космоса. Корабът "Союз 33" успява да се приземи успешно по балистична треактория, като кацането става на 12 април 1979 година. Георги Иванов прекарва 1 ден и 23 часа в Космоса, като извършва 31 обиколки около Земята. След полетът Георги Иванов е посрещнат като герой и получава множество почетни звания. СССР използва натрупаните данни от полета, за да развие космическата си програма, добавяйки нови протоколи и тестове, които да не допуснат случването на подобни аварии. Днес капсула на "Союз-33", с която се приземява първият български космонавт, се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив. / dir.bg

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Европейският съд отне трите черни ленти на Adidas

  • 19 Юни 2019
  • 31
Германската компания за спортно облекло и оборудване Adidas няма да може да използва като защитена марка в ЕС трите черни ленти. Това реши Общият съд на ЕС, отсъждайки в полза на европейското бюро за интелектуална собственост, което отказа да патентова символа на компанията.

Кабелни оператори: Акцията на ГДБОП бе с цел да ни унищожат

  • 19 Юни 2019
  • 31
Протест на националното сдружение на кабелните оператори "Клуб 2000" се проведе днес пред Министерски съвет.

Шефът на НЕК Петър Илиев подаде оставка

  • 19 Юни 2019
  • 28
Изпълнителният директор на "Национална електрическа компания" ЕАД Петър Илиев депозира оставката си в деловодството на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД. Това съобщиха от пресцентъра на енергийния холдинг. В съобщението не се съобщават мотивите на подадената оставка.

Георги Георгиев: Поезията трябва да бъде истинска и да има свой почерк

  • 19 Юни 2019
  • 177
Да не допускаш безцветност във вселената си

Според прогнозата на ООН българите ще се стопят до 3,6 млн. души в края на века

  • 18 Юни 2019
  • 173
Населението на България никога няма да бъде повече от сегашните малко под 7 млн. души, сочи най-новата прогноза на ООН. В най-добрия сценарий в края на века в страната ще има 5.5 млн. души.