Велики вторник е отреден за смирение. На този ден Исус прекарал в нравствени напътствия, след като на Велики понеделник Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. На Велики вторник пред насъбралото се множество Исус разказал и известната притча за десетте девойки и младоженеца: Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне. Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: "Кои сте вие? Аз не ви познавам." Смисълът на тази притча е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности. От вчера започна Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Исус Христос. Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение. В богослуженията през Страстната седмица живо и постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления. Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят. Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Исус Христос, доколко сме се приближили към него и на какво още трябва да се учим. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики вторник по стар български обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана вода". По целия път от извора до дома те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност. / dir.bg