Най-вероятният компромисен кандидат между САЩ и Русия е настоящият шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя е официалният кандидат на България - имайте го предвид, докато продължавате да четете. В предишни статии твърдях, че Бокова е най-добрата опция - на база колкото на нейните собствени плюсове, така и на минусите на съперниците й, защото последните са в изобилие. И именно това прави темата така забавна при внимателно разглеждане: поради очевидната й сбърканост и безразсъдна политическа суета. Миналата седмица Съветът за сигурност пак проведе предварително гласуване за генерален секретар на ООН. Когато страните-членки на съвета, след много лобиране и маневриране, стигнат до общ кандидат, тогава Общото събрание ще излъчи победител.    Както вече писах, очертава се предпочитание наследникът на Бан Ки-Мун да е жена и да е източноевропеец. САЩ подкрепят първата идея, Москва - втората. След 4 предварителни гласувания в продължение на месеци в Съвета за сигурност на ООН, водещите кандидати в надпреварата са португалецът Антонио Гутериш, словашкият външен министър Мирослав Лайчак, сърбинът Вук Йеремич и българката Ирина Бокова.   Гутериш завършваше като кандидат N1 във всички гласувания досега. Той се ползва с широка подкрепа в рамките на Съвета за сигурност. Уви, двамата най-големи играчи в ООН не го харесват. И руснаците най-вероятно ще му наложат вето, понеже искат начело на организацията да застане човек от Източна Европа - за да се спази принципът за регионална ротация. Гутериш не само не отговаря на този критерий, но освен това е мъж. А това не се харесва на застъпниците на идеята, че именно жена трябва най-после (след 70 години от създаването й - бел.ред.) да оглави ООН.   Нека първо напомня на читателите колко съм постоянен в критиките си към Русия. Вероятно съм един от най-ранните все още живи критици на Путин (с ударение на все още живи), връщайки се във времената отпреди 2008 г., когато руснаците нахлуха в Грузия и аз го отразявах за  "Уолстрийт Джърнъл". Бях съавтор и на книга, "остракираща"  руснаците и китайците заради техните стратегически злоупотреби. (“Return To Winter: Russia, China and the New Cold War”/"Завръщане към зимата: Русия, Китай и Новата Студена война").    Но реалният живот си има своите дадености: ООН функционира по определен начин и според структурата й руснаците имат право на вето там. Те ще го използват срещу Гутериш. Вие и аз може да не харесваме това, но фантазирането няма да помогне. Ако аз го знам и вие го знаете, дали големите политически играчи, които бутат на преден план безсмислени кандидати, не го знаят също? Но ако е така, защо го вършат? Защо изобщо си правят труда?   Мирослав Лайчак и Вук Йеремич имат същия проблем, но наобратно: Западът със сигурност ще им наложи вето. И двамата са крепко поддържани от Русия. Няма начин Вашингтон да се съгласи да избере марионетки на Москва. Да вземем словашкия кандидат. След като неговият премиер (словашкият) се срещна с Путин  и призова Евросъюза да вдигне санкциите срещу Русия, Лайчак скочи от 10-о на 2-ро място в предварителните гласувания в Съвета за сигурност. Йеремич тича в същия коридор - той е яростен противник на НАТО и на независимостта на Косово, а освен това е сръбски ултра-националист. Така че забравете за тия двамата - свободният свят никога няма да ги подкрепи.    Най-вероятният компромисен кандидат между САЩ и Русия е настоящият шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя е официалният кандидат на България - имайте го предвид, докато продължавате да четете. В предишни статии твърдях, че Бокова е най-добрата опция - на база колкото на нейните собствени плюсове, така и на минусите на съперниците й, защото последните са в изобилие. И именно това прави темата така забавна при внимателно разглеждане: поради очевидната й сбърканост и безразсъдна политическа суета.    В ООН предстои ново предварително гласуване в края на септември, тъй че наш дълг е да разчистим наново блатото, за да се ориентираме в него. Що се отнася до плюсовете на Бокова, тя покрива изцяло желаните критерии - жена и източноевропейка е, също така практикуващ дипломат като бивш и.д. външен министър на България. Управлява ЮНЕСКО от доста години със забележителна всеотдайност. Инициира съдебно преследване срещу престъпниците ислямисти, които унищожиха историческите мавзолеи в Тимбукту (Мали). Процесът тече в момента в Международния наказателен съд в Хага и това, както писах за "Уолстрийт Джърнъл", е забележителен успех поради безперецедентното пледиране за виновност на лидерите на джихадистите, извършили престъплението.   Но има и една почти толкова неустоима история, напомняща Шекспирова "Комедия от грешки", която се разиграва от друга българка, задкулисен зрител и съперник на Бокова за поста генсек на ООН - Кристалина Георгиева.   Уви, тя е очевадно и изцяло неизбираема - истински Сизиф, ако използвам отново термина, който употребих за нея в предишна своя статия. Тя всъщност нито е дипломат, нито някога е била. Ала най-вече не може да бъде избрана, защото като настоящ еврокомисар е пряко свързана със наложените санкции срещу Русия.    Москва ще й наложи вето. Този уикенд руснаците повториха многократно, че отказват да обсъждат нейната кандидатура. А и тя, впрочем, дори не е официален кандидат! Не още. Но задкулисни сили продължават да я натискат да се хвърля напред за номинация. И този натиск се прехвърля върху собствената й страна България - да подмени с нея досегашния си официален кандидат. Но това е една друга история за политическо безумие. http://www.glasove.com  Заглавието е на "Гласове" Източник: http://www.forbes.com/forbes/welcome/?toURL=http://www.forbes.com/sites/melikkaylan/2016/09/11/struggle-for-the-next-un-general-secretary-gets-feverish/&refURL=&referrer=