Георги и Панайот Катрафилови, заедно с праплеменицата на революционера - Светлана Стоянова, и семействата им, поднесоха цветя пред паметника му в Бургас Книга за славния Ботев четник - поп Сава Катрафилов, който загива с развято знаме в ръка и оставя костите си в местността Милин камък край Враца, ще бъде издадена скоро и ще бъде представена на 2 юни, но догодина. Това каза неговият потомък Георги Катрафилов. Той сподели, че три години е издирвал информация в Централния държавен архив, в Университетската библиотека в София, в Богословския институт и в Централната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Разполага и с девет ръчно написани писма от Сава Катрафилов. Едното от тях е до Панайот Хитов, в което се отчита за парите, които са му дадени по направление. Имам и седем писания от негови близки приятели, добавя правнукът на революционера, за когото Левски казва, че без него не може, а Ботев признава, че му е бил дясната ръка. Пред репортер на в. „Компас“ Георги Катрафилов сподели, че се е срещал с духовници в Пловдив, София и Сливен, но само в Богословския институт се отнесли с разбиране и му съдействали. „Другите се държаха така, сякаш са изпълнявали някаква строго секретна мисия“, споделя той. Дядо Сава е заклел Ботевата чета, а след превземането на парахода “Радецки” е въртял руля до Козлодуй Той е един от многобройните загинали борци против турското робство, чието свободолюбие ги е подтикнало към саможертва за освобождение на милото ни отечество, каза пред паметника на Сава Катрафилов в Бургас неговият правнук. „Бил е член на щаба на Ботевата чета“, добавя той. Георги Катрафилов припомни, че като учител в Араповски манастир „Света Неделя“ край Асеновград неговият прадядо се е срещал с Васил Левски. „Той учителства в много селища и навсякъде е подклаждал населението към бунт. Следвал е своя девиз „Ще умра за отечеството си“. За неговата дейност като учител и революционен деец има спомени на негови съратници“, добавя потомъкът на славния духовник и бунтовник. След като завършил право за една година в Одеса и духовна семинария в Белград, Сава Катрафилов е работил като учител и в Бургас през есента на 1873 г., но отделя повече време за революционна дейност, обикаляйки странджанските села и заради това училищното настоятелство го принуждава да напусне преди завършване на учебната година. Георги и Панайот Катрафилови, заедно с праплеменицата на революционера Светлана Стоянова, поднесоха на 2 юни цветя пред паметника му в Бургас. На ритуала присъстваха и ученици от ГПНЕ „Гьоте“, ОУ "Васил Априлов" и от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“. Те преклониха глави и пред паметника на Христо Ботев. Стотици бургазлии почетоха паметта на гениалния поет, публицист, революционер и на загиналите за освобождението на България. На организираната от Община Бургас церемония беше извършен военен ритуал за отдаване на почест към героите и тяхното дело, а бургаското православно духовенство отслужи заупокойна молитва. След като поднесе цветя пред паметника на своя прадядо, Георги Катрафилов припомни, че ученици от бургаското ОУ „Васил Априлов“ са се класирали на първо място в похода по стъпките на Ботев през 1976 г., в който и той е участвал. „Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Възпитаник е на първото класно училище в България - Еленската даскалоливница. Наречена е от него „моята академия“. Там са учели Петко Рачев Славейков, Добри Войников, Стоян Михайловски и много други известни българи. Имал е контакти с революционни дейци в Сърбия, Румъния, Русия“, разказва Георги Катрафилов. „Където е отивал, поп Сава все е създавал конфликтни ситуации, защото не е бил съгласен с тогавашните разбирания на тази заспала част от народа ни“, добавя правнукът му. Книгата му вероятно ще е със заглавие „Отвсякъде гонен и не навсякъде приет“ Това най-точно отговаря на истината, обяснява авторът. „С този дух, който е притежавал Сава Катрафилов, е бил уникален и за времето си, а и сега би се отличил сред останалите хора. Той успявал да защити идеите си по начин, по който малко българи тогава са можели. Зачеркнал е мисълта за имане, пренебрегнал е дори семейството си. Дал си е и живота за България“, заяви бардът Светлана Стоянова. „Преди да отиде на явна смърт, прадядо ми е пратил двете си деца, т.е. нашия дядо Георги и неговия брат в град Николаев (тогавашна Русия, днес Украйна). Доста години са живели там. Четири години след освобождението на България от турско робство местната управа е изпратила писмо до българските власти, в което пише, че там имат две българчета, а Стефан Стамболов отговорил, че не го интересуват децата на Катрафилов“, разказва неговият потомък. „Преди да отиде на явна смърт, прадядо ми е помолил Стефан Стамболов, ако загине, да се погрижи за децата му“, добавя Георги Катрафилов. “През 1870 г. дядо Сава е написал и книга срещу протестантството. Когато ми попадна в ръце, бях много развълнуван“, споделя внукът на славния просветител и четник. Като учител в чирпанското с. Меричлери, свещеникът оглавява бунт против появилите се там протестанти. „Знамената на Ботевата чета са били три. Едното е било в прадядо ми. Четниците са били въоръжени с пушки и оръжие, което е било изхвърлено от употреба от белгийските военни части“, заяви Георги Катрафилов. Поп Сава стрелял по поробителите с шишане, разкри правнукът му. „Тази пушка се е пълнела отпред“, обяснява той. По негово време майсторите оръжейници от Сливен са се ценели по цялата Османска империя. Над 100 са били работилниците в града, а градът на 100-те войводи се прочул като основен център на "пушкарския занаят" на Балканите. Сава Катрафилов е задържан два пъти благодарение на неговия тъст. Издал го е, защото се е страхувал внуците му да не бъдат избити. „При третото арестуване поп Сава е успял да обезоръжи едно от заптиетата и е казал да пратят не много приятни думи на каймакамина“, разказва Георги Катрафилов. За неговия прадядо будителят Стоян Шивачев пише, че се запознали през есента на 1873 г., когато Ботевият четник е бил учител в Бургас. Той го сравнява с Раковски. Шивачев разказва за неговия чуден характер. Поп Сава бил кротък, разговорлив, любезен и приветлив до прекаленост, благороден, мек и приличал на философ, но изведнъж придобивал изражение на стихия, очите му пламвали с необикновен пламък и стреляли пронизителни погледи, които поразявали насрещния. “А косата, брадата, мустаците му щръкваха и вземаха вида на ранен глиган, гонен от ловджийски кучета. Гласът му ставаше внушителен“, пише Стоян Шивачев. Докато бил учител в айтоското село Пирне, Сава Катрафилов денонощно пишел, говорел, работел за пробуждането на хората от този край. „Поп Сава е изиграл важна роля в похода от Козлодуйския бряг към легендарния връх Околчица. Ако не първият за Ботев, той е бил душата на четата. На парахода „Радецки“ се явява като помощник на войводата и дясната му ръка“, разказва неговият правнук Георги. Имам сведения, че дядо Сава е ръкоположен за свещеник в град Анхиало (б.а. днес Поморие), добавя той. Сава Катрафилов е бил и сред най-активните възрожденци в борбата за българска църковна независимост Имал е стълкновенията с духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Преди да бъде издаден султанският указ за признаване легитимността на Българската екзархия, поп Сава се е изказал по еретичен начин за отделяне от гръцката патриаршия и новият екзарх го завел в Цариград, където е трябвало да се повдигне този въпрос. През 1875 г. той се отдава само на революционна дейност и преминава в Румъния. Събира малка чета от 60 души, с която се присъединява към четата на Христо Ботев. При стъпването на родна земя поп Сава Катрафилов е заклел четата. Той проявява голяма храброст в сраженията. Ранен е тежко в боя при рида Милин камък на 18 май 1876 г. и оставя костите си там. „Поклон пред делото на Сава Катрафилов и на хилядите загинали Българи, опълченци, руси, румънци, финландци и всички, присъединили се към благородната кауза за освобождение на България и дали своя живот!“, добавя неговият правнук.