Споделянето трябва да е с любов, защото най-хубаво е когато тя е споделена, каза бургаската поетеса Всеки има своите стаени мисли и преживявания, които определят вътрешния му живот. Сами решаваме дали да ги споделим. Аз споделих моите така, както съм написала на корицата на книгата. Стоях смълчана пред прозореца сред книгите и търсех истини. Това каза бургаската поетеса Елена Трендафилова в петък вечер при представянето на третата си книга „Смълчани истини“ в Дома на писателя. Имам още да търся, защото светът е необятен, както и красотата на думите, добави тя. „Ние говорим първо със себе си. Нека мислите ни бъдат красиви! Споделянето трябва да е с любов, защото най-хубаво е когато тя е споделена. Моите неизказани досега размисли ме разкриват в светлина, която може би познавате. Ако не, значи с нещо ще ви изненадам. Харесва ми да ги нарека смълчани, защото в мълчанието винаги има нещо загадъчно и поетично“, сподели писателката Тя пожела на приятелите и на читателите да открият своето съкровение. Редакторът на книгата проф. Христо Трендафилов пък каза, че някои от стиховете на Елена са заредени с концентрирана, психологическа мощ. Истинско събитие е във всеки човешки живот да има среща с почитателите на поезията в Бургас, защото дори на дистанция от него, преди да си дошъл се чувства уханието на поезията, сподели той. „Като водач дълги години на литературния клуб „Боян Пенев“ в Шуменския университет, се запознах с доста поети от Бургас. Елена не е от този тип студенти, поети, които се включват твърде рано в един организиран литературен живот. Всъщност той бе характерен за една отминала епоха в нашето държавно съществуване, но Трендафилова някак си остана сама с листа, с душата, с друг един аспект, който играе съществена роля, особено в първите няколко стихотворения за душата и сърцето“, заяви литературоведът. „Тези нейни стихотворения не са дълги, но са заредени с концентрирана, психологическа мощ. Дори когато става дума за любов, стиховете й пак са потопени в морето на една индивидуална психология“, коментира той. „Елена обича да дискутира, да говори със себе си. Това се нарича вътрешен диалог. Тя непрекъснато общува със себе си и много рядко споделя тези свои мечти или реални наблюдения и то пред изключително интимен кръг от хора“, добави професорът. „Трендафилова ни потопява в по-различна атмосфера, където срещаме едни чисто фолклорни интонации, които тя майсторски вплита в подобна тематика, но на преден план са образи, които не са кой знае колко характерни за последните десетилетия от нашата поезия. Друга част от творбите й засяга една литературна насока. Тя обича своите учители в поезията и прозата, но не само като автори, а като личности. Това са любимите нейни творци като Борис Христов“, заяви редакторът на книгата. „Елена използва един от цитатите от нашумялата му първа книга. Христов има две стихосбирки – „Вечерен тромпет“ и „Честен кръст“. Тя успя да организират среща с него в Бургас. Борис Христов е труден за общуване с каквато и да е аудитория, но Елена успя да го привлече когато беше на върха си на славата. Тя умело втъкава в творбите си това, което я е запленило. Тази литературност е много добре обуздана в границите на едно индивидуално поетично светоусещане“, обясни професорът. Елена рядко и не с болезнена насоченост се показва на арената на поетическия живот, добави той. „Последната част от книгата - „Смълчани истини“, са нейните размисли. За някои това са миниатюри, а за други - философски размисли. Тя е близка по морална нагласа и с Атанас Далчев. Свидетели сме на едно особено и крайно интересно жанрово съчетание, но нашата цел е да се насладим на тази книга и да поздравим Елена Трендафилова“, каза още литературоведът. Актрисата Аглика Бояджиева прочете част от стиховете, публикувани в „Смълчани истини“, а бардът художник Жеко Стоянов зарадва поетесата и публиката с песента „Блатная“, която е по неин текст. Първата й книга с поезия и проза „Неосветеното ми Аз“ излиза от печат през 2014 година, а втората - „Цигулка с тяло на жена“ - през 2017 година, съобщиха от сдружение „Солени ветрове“, на което Елена Трендафилова е член. Тя е завършила Държавния библиотекарски институт и СУ „Свети Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“. Работи в Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас. „Смълчани истини“ е третата й книга. * * * ..."о, колко много думи спотаени", недоизречени нюанси споменати, преглътнати, забравени, смирени, какво ли щеше, ако вас ви има - говорещи като високи водопади, излишни или толкова навременни, смълчани или скитници - номади, изречени, но после пак изтрити; обичам тишината ви стаена, аз чувам вечния ви зов, изпънат като тетива на стрелата устремена... * * * Като развързана от времето обувка, като грозде ужилено от оси, като отмита от морето милувка, като изплакани от слънце очи, като седнал накрая на пейката, като наметнат с избеляло сако, като броил до последно копейката, като окосил ранобудно сено, като изгрев, прекъснал мълчание, като ласка на силни ръце, като истинско състояние си ти всичко, мое сърце... * * * Зимата със тембъра на алта разказваше ни приказки в рисунки във стъкленото синьо на кобалта и във замръзналата сила на висулките. Снегът покриваше земята в бялата застиналата същност на небесна притча, елените рисуваха шедьоври в цялата постеля снежна, по която тичаха... Обичам красотата на гората зимната, в която бродят катерички смели и сведената си глава кокичето зиморничаво скрива под кадели бели. Рисунки зимни са стъкла, прошарили зад тях се крият горски скитници и от студа и зимата са се опарили, пречистени самотни грешници. * * * Ако си влюбен - кажи го, нищо, че си личи, сърцето мое - вземи го, вземи го и го пази. Говори, когато обичаш, не преглъщай любовни слова и времето да надтичаш, струва си, наистина, да... * * * Усетих те във спазъма на Времето, изискан и упадъчно красив, захвърлил на чувствата бремето, цигарата захапал, щастлив. Свирукаш след дами луксозни, след първия аперитив правиш жестове виртуозни, играеш роля на лъв. Забавлява ме тази поза и с мене беше така, мимолетна метаморфоза и после нова игра...