Георги Гаврилов: Без поезия животът ми се струва непълен

За Георги Гаврилов, за Пиета и за Христос като усмивка

Толкова много тъга, толкова много светлина и толкова много любов струят от всеки стих в новата книга на Георги Гаврилов "Пиета". Физик по образование и поет по душа – това е младият Гаврилов, роден в София, но написал прекрасни „корабни дневници на една книжна лодка“, Гаврилов, който прозря триединството „да живееш/ за/ пръв/ последен/ и единствен/ път“, Гаврилов, който събра оксиморонно цялата болка на света в своята „Пиета“ – „нали тъгата е разбиране/ което кръжи/ около неразбираема болка…“ и се усмихна, защото дори „тялото в ръцете на Мария/ и то е усмивка“.

Роза МАКСИМОВА

- Георги, ти си физик по образование и професия. Но пишеш стихове, и то много добри. Как се съчетават тези две доста различни по своята същност занимания – ядрена физика и поезия? Физик с душа на поет или поет с душа на физик? Не си ли пречат те, допълват ли се? По какъв начин?

-Ще започна с първата част на въпроса – аз съм физик по образование и професия, занимавам се с ядрена физика и с това си изкарвам основната част от доходите. Не си пречат. По никакъв начин. Но аз съм на принципа, че с каквото и да се занимава човек, няма никакво значение областта – тя съдържа в себе си залежи, каквито могат да бъдат да бъдат преобразувани в поезия.
Дали физик с душа на поет, или поет с душа на физик – душата със сигурност е на поет. Според мен поезията е едно обединение на всички останали сфери. И само в поезията можеш да бъдеш и физик, и археолог, и инженер, и космонавт, и музикант.

- Физиката ли дойде първо в твоя живот, или поезията? Кой е мостът между тях?

- Поезията. Физиката идва някак наследствено при мен – има няколко души в рода ми физици, но преди физиката имаше много други неща, на същото това място, което заема физиката, докато поезията винаги е живяла.

- Кои са твоите лични основания да пишеш стихове?

- Това е моят начин да затвориш в едно усещанията си. Ако чувствата и сетивността на човек го довеждат до някъде, поезията е като крайник на чувството, което го завършва. И това са моите основания – без нея животът ми се струва непълен.

- Поезията ти /особено в книгата „Пиета“/ носи знака на философски въпроси за битието и смисъла му. Образът на майката, на Кръста, на светлината, смисъла да си жив и да се бориш – с какво те вдъхновиха? На какво са израз тези стихове?

- Това е свързано с предишния въпрос според мен. Можем да направим един мост към него. Тези въпроси са важни за всеки един човек, вероятно са важни и за всяко живо същество изобщо, макар че това е трудно да се провери в момента. Няма как около тях да не се въртят отново и отново темите за изкуството, Образите на майката, кръста, болката, всички библейски образи, които са в „Пиета“, имат достатъчно заряд да бъдат използвани, като вече ти дават нещо готово, което можеш да развиеш.

- Какво е посланието на “Пиета“?

- За мен посланието на „Пиета“ е може би, че човек се простира дотам, докъдето може да чувства, най-силните усещания, болката, дори и хубавите усещания, когато се стигне за насищане, това преминава в болка. Ние сме толкова големи, доколкото можем да усещаме болка. Назад във времето, напред, на другия край на света, в някой друг човек.

- Кое твое стихотворение в най-голяма степен отразява твоята най-дълбока същност?

- Мисля, че има едно такова стихотворение, което не написано все още и което, ако напиша, може би ще стигна до момента, в който ще изразя моето най-силно усещане и няма да имам какво повече да изразя. С всяко едно стихотворение като че ли се доближавам по една спирала към него, но разликите между…… са твърде малки и не мога да посоча едно. Просто те орбитират около това ненаписано стихотворение, което някой ден може би ще се появи.

- Първата ти книга е корабни дневници на твоите пътувания /макар че ти не си морски човек/, втората е философски мъдра, какво се задава сега?

- Това е може би най-сложният въпрос. Аз не знаех какво се задава след „Корабния дневник“. „Пиета“ включва добрата експресивност. Аз пиша непрекъснато. И не пиша така, че да създавам книга. Пиша за това, което се променя в мен, и в един момент си давам сметка какво е било то. Така че до момента, в който не започна работа по създаването на самата стихосбирка, ми е наистина трудно да кажа какво следва.

-В твоите стихове любовта е представена много деликатно. Отдаваш приоритет на по-философските неща, макар че любовта е също много важно нещо в живота на човек. Къде е любовта?

-Любовта е много съществена част от живота. Тя е като поезията. Без нея някак нещо ми липсва. Всъщност аз не съм дотам съгласен, че е леко загатната. Даже има моменти, когато си мисля, че пиша твърде много за нея.

-Тогава според мен ти пишеш по много дискретно-елегантен начин за нея. Много фино изразяване на любовта.

-Отдалеч може би.

-Срещам любовта в опусите ти – 12 на брой.

-Всъщност има още един, 13-и – Опус magnum който като название се употребява за най-добрата творба на някой автор, но заглавието пиша в кавички. Много е сложно, защото 12 и плюс магнум прави 13 и така могат да се разглеждат по различни начини и аз предпочитам да го оставя като нещо, което читателят да свърши.

- Коя е твоята лична вселена, Георги, и кого не би допуснал в нея?

- Моята лична вселена, най-банално казано, е поезията. Кого не бих допуснал в нея? За всичко има място в поезията – от най-големия битовизъм до най-превъзнесеното, дори изкуствено съществуване. То крие в себе си както всичко останало – поезия и всичко останало в тази вселена. Ако тръгна да избирам някого или нещо в нея, това значи да се опитвам да сложа граници, което аз не смятам, че тя заслужава.

- За какво мечтаеш?

- Може би мечтая за това хората да бъдат по-добри в това, което правят – на другите, на себе си и с тях.

-Какво четеш в момента – коя книга е на нощното ти шкафче?

- Аз чета доста избирателно. Държа това, което чета, наистина да ме поглъща, да ме потопява в себе си. Любими автори са ми Фернандо Песоа, Рилке, Ерих Мария Ремарк, Кафка. В момента чета Набоков – „Отчаяние“, и поезията на Тумас Транстрьомер, който преди няколко години получи Нобелова награда. Това е в момента е на нощното ми шкафче. Други любими автори са ми Камю, Сартр.

-Харесваш ли съвременната българска поезия?

-Да, харесвам съвременната българска поезия. Тук вече мога да изреждам доста, както и изобщо от близките десетилетия. Добромир Тонев, Биньо Иванов, Николай Кънчев. От съвременните автори ще спомена Аксиния Михайлова, Валентин Дишев, Керана Ангелова.

-Ти си млад човек. Четох някъде, че за написването на „Пиета“ си се затворил за около 15-20 дни, почти без да излизаш – това малко млади хора могат да направят. Какво ти дава и какво ти отнема писането на поезия?

- Писането на поезия ми дава много повече, отколкото ми отнема, ако изобщо ми отнема. Отнема ми неща като време, което така или иначе ще ми бъде отнето. Понякога ме оставя в по-интровертно състояние, което не е нещо с отрицателен знак. Може би в по-социален смисъл ме затваря. Дава ми свободата да се събудя на следващия ден и да мога да направя всичко, което трябва да направя и отново да мога да пиша.

- Събужда ли те някое стихотворение нощем?

- Да, случвало се е. В някои случаи съм успявал да запиша стихотворението, в други съм оставял за сутринта, но тогава всъщност то има дупки в логиката си, не е точно същото, което съм си мислил през нощта, в много случаи съм го забравил. Или пък се е случвало цяла нощ да ми се върти в главата и се опитвам да се събудя да го запиша, но да не мога, на сутринта да запиша някакво трансформирано подобие на това, което цяла нощ с часове наред съм мислил.

- Искаш ли да споделиш нещо, за което не съм те попитала?

- Мога да кажа, че с група мои връстници, млади автори в София се опитваме да възстановим така нареченото Дебеляново общество, което е било ръководено навремето от Георги Черняков. Миналата година с Анна Лазарова /тя също е от това поколение, от което съм и аз/ участвахме в конкурс на името на Георги Черняков. Анна също е лауреат на този конкурс – тя получи първа награда, аз – втора. От там тръгнаха нещата. Нашите сбирки се казват „Бяла сряда“. Засега е доста трудно, но мисля, че може да се случи нещо хубаво. В момента ние нямаме ръководител, всички сме равнопоставени, пишещи и всички дискутират и в областта на поезията, на литературата и отскоро вече пътувайки из страната, на среща с други подобни творци.

- Пожелавам ви успех на начинанието!

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Министър Богданов: ЕК одобри проект на МИИ за изграждане на единен инвестиционен портал, който ще обедини цялата административна дейност към потенциалните инвеститори

  • 28 Мар 2024
  • 107
„Европейската комисия одобри идеен проект на Министерството на икономиката и индустрията. Заедно ще изградим единен инвестиционен портал, който има за цел да обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас“.

Борбата със сивия сектор и улесненото администриране обсъдиха ръководството на Агенция „Митници“ и представители на алкохолния сектор

  • 28 Мар 2024
  • 116
Ръководството на Агенция „Митници“ се срещна с представители на десетте най-големи компании в сектора за производство и търговия на алкохолни напитки.

Специализирана полицейска операция се провежда в центъра за временно настаняване на мигранти в столичния квартал "Овча купел"

  • 28 Мар 2024
  • 118
Специализирана полицейска операция започна в центъра за временно настаняване на мигранти в столичния квартал "Овча купел".

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 155
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 130
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.