Елена Трендафилова: Обичам краткостта като символ на нашето нетърпение

За Елена, за книгите, фрагментите и дързостта да се променяш

Тя обича кратките форми не само защото са символ на авторовото нетърпение, а и защото счита, че е голямо майсторство „да пишеш дълги текстове, да можеш да задържиш вниманието и интереса на читателя, да го накараш да следва извивките на мисълта ти без да се отегчи“. И дотолкова предпочита краткостта, че е дръзнала да се заеме с написването на цял фрагментарен роман. Ще бъде интересно да четеш нещо, „написано от храбреци“, твърди Елена Трендафилова.
И още за себе си казва: „Родена съм на 13.07./като истинска дама ще пропусна годината/ в гр. Средец, Бургаска област. Оттогава имам специално отношение към фаталните дати, например – не се ужасявам от петък 13 или ако черна котка ми пресече пътя. Завършила съм Държавния библиотекарски институт и Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работила съм в две читалища в Бургас, в частна фирма в София, където пишех за няколко вестника като „Орбита“, „Вечерни новини“, „Делови свят“ и др. Имам публикации на художествено творчество в различни литературни вестници и една научна статия в сп. „Литературна мисъл“. Сега работя в Регионална библиотека „П. К. Яворов“ в гр. Бургас. Може да се каже, че връзката ми с книгите е съдба. През 2014 г. издадох първата си книга с поезия и проза „Неосветеното ми „Аз“.
Важното е човек да се променя и да бъде смел да го покаже. Успех, Елена!

Роза МАКСИМОВА

-Честита книга, Елена! „Цигулка с тяло на жена“ е втората ви книга, която освен поезия, съдържа и фрагментарна проза. Явно предпочитате кратките форми в литературата. Така ли е?

-Да, така е. Прозаичната част на книгата започва именно с това: „Нетърпелива съм към дългите текстове, обичам краткостта като символ на нашето нетърпение.“ Макар да е трудно да се пишат фрагменти, поради характера на жанра, смятам,че трябва да си голям майстор, за да пишеш дълги текстове, да можеш да задържиш вниманието и интереса на читателя, да го накараш да следва извивките на мисълта ти без да се отегчи. В първата книга, а сега и в тази, прозаичният цикъл излиза под заглавието „Мисли безредни, мисли безвредни“, подсказано ми от един приятел – нотариус Иван Кожухаров, за което му благодаря.

- Възможно ли е някой фрагмент да се превърне в идея за по-голямо произведение, например новела, повест, роман?

- Подготвям нещо като фрагментарен роман, ако мога така да го нарека, в който обединяващата нишка ще бъда аз, а текстът ще представлява отделни, предимно забавни случки и ситуации от моя живот и срещи с хора, които считам за интересни. Ще е предназначена за приятели, които ме съпътстват в живота и, разбира се, за хора, които обичат да четат и да се забавляват с написаното от „храбреци“…

- Какво е посланието на книгата?

- В днешно време четем за път, който имаме да извървим, за наличието на карма, която да коригираме, за знаци, идващи от Вселената. Част от тези мисли са залегнали и в книгата. Най-важното, което препоръчват великите писания, е да променяме първо себе си! В „Цигулка с тяло на жена“ има много спомени и сантименталност, и една чувствителност, която се надявам да стигне до хората…

-Кога пишете стихове, в какво емоционално състояние?

- Моят компютър е до прозореца, от който имам прекрасна гледка – виждам морето и един „кораб-джентълмен“ /както се изразява Александър Грин в „ Бягаща по вълните“/, виждам и различните състояния на небето. Това винаги вдъхновява. Аз пиша, когато съм развълнувана или провокирана от нещо – може да е спомен, тъга или специално настроение. Скоро написах стихотворение по една песен на група, наречена „Невърмор“. Поводите са много, трябва да умееш да ги изразиш. Винаги е голямо преживяване…

- Завършили сте Библиотечния институт и Българска филология, работите като библиотекар. Явно обичате много книгите. Това ли беше детската ви мечта?

- Аз съм от четящото поколение, което наистина се вълнуваше от всяка една хубава книга. Завършила съм гимназия в Шумен, тъй като баща ми беше военен и сме живели на различни места. Класът ни беше от силните по успех и се събирахме да обсъждаме книги, филми, музикални изпълнители и групи. Този период много ми липсва, въпреки че и сега имам приятели, с които обсъждаме интересни събития, но тогава беше масово, беше култура, беше и съпротива, възпитаваха ни книгите и музиката…

- Коя е първата книга, която прочетохте? Има ли книга, която е оказала силно влияние върху вас и може би е преобърнала вашия мироглед?

- Майка ми казваше, че съм започнала да чета на 4 години. Първите книжки бяха естествено приказки. Много обичах „Дивите лебеди“, даже исках да ми викат Елиза, като главната героиня. Тогава си подарявахме книги за рождените дни и други празници, възпитавани бяхме да четем. Като започнах работа в библиотека, първото, което предприех, беше да прочета книги, които съм търсила, пък не съм успявала да намеря. Беше голям маратон. Даже си записвах в една тетрадка всяка прочетена книга и малка анотация за нея. По-нататък любим автор ми стана Албер Камю. В първата ми книга има есе „Албер Камю – „Чужденецът“, който ми е най-близък /опит да си обясня защо/. Неговите книги и особено есетата му „Лято“, винаги ме карат да ликувам. Смятам, че от древността досега всичко е казано, но зависи как ще го кажеш. Е това ми е интересно - начинът на писане, поетиката. За мен Камю е постигнал стиловото съвършенство. Всеки прочит ме впечатлява отново и отново…

-Как си представяте библиотеката на бъдещето?

- Смятам, че в сегашния си вид библиотеките ще останат едни огромни хранилища за книги. Новите поколения се раждат с компютърни и като цяло с технически умения. Те ще превърнат всичко в електроника, а и еколозите ще се борят за опазване на горите. Сега всеки се бори за нещо и срещу нещо. Тези дни гледам, че се рекламира една книга на Рансъм Ригс – „Библиотеката на душите“ /фентъзи/. Не съм чела тази поредица, но ще ползвам заглавието за отправна точка. Може би в другите светове на Вселената има такива библиотеки – на душите. Какво интересно хрумване! Във всички случаи, ще е любопитно да ги видим!

Стихове от новата книга на Елена Трендафилова „Цигулка с тяло на жена“


* * *

Малка приказна светулка,

в тъмното зиг-заг направи

в селото от детството забравен,

споменът засвири на цигулка:

Къде си малка, весела свещице,

в дантела динена – фенер разкошен,

как пърхаш само в спомена разрошен

в нощта на селото като звезда Зорница.

Обичам те, защото си светличе,

което трепка като страници на книга,

премрежена, когато мига

като засрамено от някого момиче.

Обичам те, защото в детството ме върна

и споменът за теб тъй светло ме прегърна…

 



* * *

Утро с идея за ново начало,

ден след ден се повтарят,

тъй животът си заминава –

в очакване на промяна –

първо на себе си казват,

а после евентуално у другите-

душата път извървява

за него ние се трудим –

вечер с идея за равносметка-

урокът, на който се чудим –

тъй е тръгнало стъпка по стъпка -

полека да се научим,

че всичко от нас започва

и няма никога да приключи…




* * *

Видях жена с коса на глухарче –

ефирна и нежна – хвърчаща –

на картина, от майстор изписана,

като факел с глава горяща.

Вървеше, по-скоро танцуваше

с походка на вихрен вятър,

косата й се вълнуваше,

като в неземен театър.

Мъжете я гледаха унесени,

с чувство за нещо възвишено,

следваха косата й омагьосани

и я аплодираха искрено…

От аплодисментите глухарчето

полетя все нагоре, нагоре –

не си намери другарчето

и се превърна във спомен…







* * *

„О, колко много сълзи спотаени“

и толкова възторзи се стопиха

душата ми, отново наранена,

потърси тя спасение във стиха.

Порови се във спомените бивши,

разлисти паметта обнадеждена

и тръгна тя като жена във рикша

спокойна, негримирана, смирена.

Видя в пространството, че няма разстояния,

че всичко е една безкрайна линия

на образи, епохи, състояния

и танци по житейски петолиния…

Потръпна пак във меланхолни издихания

и скри се във черупката на Рака

да може като в приказни издания

съда на времето си да дочака…







* * *

Бях на място тихо и красиво,

щурците ми пригласяха във хор,

денят се свличаше ревниво

и казваше „бъди щастлива“, por favor.

Огласяха пчелите мойта сянка,

под пъстрите дървета през деня,

под грижите на моята стопанка

на лятото усещах песента.

Обичам тишината и я слушах

и тя е като вятъра невидима,

блажено пуснах я във моята душа

и нося я под шапката-невидимка-

така обиколих на думите света…






Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Полицията в тайландска провинция вече ще преследва маймуни, които създават проблеми

  • 28 Мар 2024
  • 65
Маймуните в тайландската провинция Лопбури са една крачка по-близо до това да приличат повече на хората: вече те също ще трябва да отговарят пред полицията, предаде ДПА.

ВИК РЕМОНТ ЗАТВАРЯ КРЪСТОВИЩЕ ПО УЛ. „ИНДУСТРИАЛНА“

  • 28 Мар 2024
  • 35
Във връзка с изграждане на промишлен водопровод на ул. „Индустриална“.

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ Е СЪЗДАЛ ЛОГОТО НА БУРГАСКИЯ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ – ОТГОВОРЪТ Е В ГАЛЕРИЯ „ПЕТКО ЗАДГОРСКИ”

  • 28 Мар 2024
  • 74
*Изложбата „Графичен дизайн” с над 100 пана ще представи Петър Пецин тази вечер в Бургас

МИНИСТЪР КРЪСТЮ КРЪСТЕВ ВРЪЧИ ДВЕ НАГРАДИ НА ОФИЦИАЛНАТА ЦЕРЕМОНИЯ НА СЪБИТИЕТО „ИКАР“ 2024

  • 28 Мар 2024
  • 67
Министърът на културата Кръстю Кръстев връчи две награди– за куклен театър на Държавния куклен театър в Стара Загора и за драматичен театър – на Народния театър „Иван Вазов“.

Икономически полицаи от ОДМВР-София предотвратиха продажбата на близо 120 кг негодни хранителни продукти

  • 28 Мар 2024
  • 66
В хода на проведена през вчерашния ден специализирана полицейска операция служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в областната дирекция извършили съвместни проверки с представители на Областната дирекция по безопасност на храните.