Имаме добри медици и лечението в чужбина не трябва да се превръща в каприз, казва дамата, която е лекар и адвокат Има много неуредици в законите ни и може би там се крие основата на толкова честите проблеми в сферата на здравеопазването. Не напразно зачестиха делата срещу лекари, срещу НЗОК, която отказва да разреши лечение в чужбина. Това каза в интервю за в. „Компас“ адвокатът по медицинско право Мария Петрова. Като специалист по медицинско право лекарката, която е израснала в Айтос, води битки за правата на пациентите и лекарите. Миналата седмица с нея се свърза водещият на „Тази сутрин“ по бТВ Антон Хекимян, заради отказа 9-годишният Байрям да бъде лекуван в Германия. Детето трябваше да замине за трансплантация още на 20 февруари, но тогава здравното министерство спря планираното му пътуване, като се обоснова, че процедурата може да бъде извършена и у нас. Момчето цял живот е на хемодиализа и пътува почти ежедневно по 130 км. Малкият Байрям е с високо кръвно, главоболие и дори не му се разрешава да пие вода. С отказа да бъде лекуван в Германия, са нарушени правата на детето, коментира адвокат д-р Петрова. /Интервю на Димитър Мишев с д-р Мария Петрова/ -Поздравления за победата! През седмицата гледахме как държавата публично убива 9-годишния Байрям и след като в ефира на бТВ казахте, че се нарушават правата му, стана известно, че детето, което се нуждае от бъбречна трансплантация, все пак ще замине за Германия. Кой обаче трябва да поеме отговорността за този абсурд? Каква вина има проф. Пилософ, че да си подава оставката? Не е ли по-логично здравният министър да се махне? -Не бързам да се радвам, защото още не съм видяла документи от Фонда и Министерството. Рано е да говорим за победа, защото за сега имаме само „устно“ потвърждение. А аз като адвокат избягвам да вярвам просто на думи, още повече на такива, казани от политици. Отговорност трябва да поеме Министърът на здравеопазването, заместник-министърът, Директорът на фонда, както и самите експерти в администрацията му. Проблемите няма да се решат обаче с оставката нито на министъра, нито на директора. Зад тях има една анонимна администрация, която работи както и е удобно, а не както повеляват законите. За това водим толкова дела. -Можеше ли все пак момчето да се лекува в България и защо здравното министерство спря лечението му в Германия? -На този въпрос не знам дали е редно да отговарям аз. Искани са становища на водещи детски специалисти в областта на нефрологията и урологията. Те са били категорични, че лечението на Байрям в България е невъзможно. -От национално-безотговорното правителство твърдят, че Фондът за лечение на деца чужбина е нарушил правилника си, като не се е допитал до националния консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов. Нужно ли е все пак неговото становище? -Все още не съм видяла документи. Министерството не е издало такива. Според правилника на Фонда е нужно да се поискат експертни становища. Посочено е, че това може да даде, както национален консултант или председател на съответното научно дружество, а също и лекари специалисти в съответната медицинска област. Няма нарушение на правилника в тази му част. При цялото ми уважение към проф. Спасов, безспорно е авторитет в областта си, човек спасил хиляди животи, не бих искала да кажа, че неговото мнение е безполезно. С оглед правилата по правилник обаче, не е било нужно нещата да са забавят. -Не съм фен на Борисов, но си спомням как по разпореждане на вече бившия премиер, 5-годишният Алекс от Бургас бе откаран в София със самолет, за да бъде лекуван след усложнения от варицела. Защо сега властта не направи нищо за 9-годишния Байрям, чието състояние се влошава? -Този въпрос трябва да отправите към властимащите. Мои колеги от Български адвокати за правата на човека изследваха дискриминативен елемент при казуса с Байрям. Аз като адвокат, специалист по медицинско право, ежедневно водя хиляди битки и дела за правата на пациентите и лекарите. Има много неуредици в законите ни и може би там се крие основата на толкова честите проблеми в сферата на здравеопазването. Не напразно зачестиха делата срещу лекари, срещу НЗОК, която отказва да разреши лечение в чужбина, делата, които лекари водят за своите права. -Проф. Любомир Спасов се опита да си измие ръцете с вас и с всички нас, които се питаме защо, след като от последните седем години у нас не е правена нито една трансплантация на бъбрек на дете, той иска да го оперира и твърди, че това било възможно, но заради обществения натиск се отказва. Чия е вината – на хората, които не искат едно дете да се превръща в „опитно зайче“ ли? -Все още има много неясноти по казуса. Разбирам от една страна проф. Спасов, никой не би искал авторитетът му да бъде така обществено потъпкан. От друга страна не оправдавам такова поведение. В официалното съобщение на Министерството на здравеопазването, където е цитирано неговото становище, няма „експертиза“, има точно измиване на ръце. Факт е, че не се правят трансплантации на деца, факт е, че извършването на такава тук носи по-висок риск спрямо извършването и в немската клиника, към която е насочен Байрям. Там това е рутинна практика. -Как съдбата ви срещна с дядото и бабата на Байрям Али? -Към момента съм единственият адвокат специалист по медицинско право, който е и лекар. Основната ми работа е правно обслужване на пациентски организации, лекари и болници. Доста често ваши колеги журналисти търсят мнението ми по различни правни въпроси, които касаят сектор здравеопазване. От доста време не гледам телевизия, обадиха ми се журналисти за правен коментар по темата и тогава разбрах за Байрям. Оказа се, че казусът е стреснал доста колеги адвокати, тъй като никой не иска да се опълчи срещу несправедливостта на институциите, с които ежедневно работим. Аз съм адвокат, но съм и лекар, и жена, и майка. Нямаше как да остана безучастна към такова нещо. Кантората ми поема известен процент про боно дела. Животът и здравето на едно дете са преди всичко! Бабата и дядото на Байрям са чудесни хора, които полагат огромни грижи за него. Баба му ще бъде донор на бъбрек, малко хора биха направили такава жертва. -Потомка сте на Панайот зограф, който рисувал иконите в българската църква в Одрин “Св. Георги”. Съавтор сте с майка си д-р Панайотка Панайотова на книгата „40 седмици или за бременността от А до Я“ и сте редактор на много от романите, издадени от ИК „Памет“. Какво бихте добавила за себе си? -Това са факти, с които се гордея. За съжаление след последния ремонт на българската църква в Одрин, иконите от стария иконостас изчезнаха. Нямам информация къде са. Надявам се да се съхраняват на подходящо място. Признавам си, че работата ми отнема голяма част от ежедневието ми. Освен работата в кантората, аз водя лекции в университета, на лекари, на адвокати в областта на медицинското право. Стремя се да поддържам висока професионална квалификация и присъствам на почти всички значими световни медицинско правни форуми, което отнема голяма част от времето ми. Опитвам се да не пренебрегвам семейството си за сметка на работата. Вече почти не ми остава време за книгите и издателството. Ще се радвам майка ми, която е акушер-гинеколог, изключително отдадена на пациентите и работата си, да си даде заслужена почивка и да се посвети повече на литературата. За мен ще остане удоволствието да се наслаждавам на нещата, които тя превежда. -Много са случаите, при които деца с тежки заболявания нямат възможност да се лекуват, защото бюрократите от Фонда ги мотаят. Родителите им са принудени да обикалят ТВ студията с надеждата, че добри хора ще им помогнат. Като адвокат по медицинско право какво бихте ги посъветвала? -В България има много добри лекари, лечението в чужбина не следва да се превръща в каприз. Иначе, ако отговарят на критериите и въпреки това администрацията ги спира, съветвам хората да се консултират с адвокат по медицинско право и да потърсят правата си в съда. -През миналата седмица се случиха няколко знакови събития – видяхме как държавата публично убива 9-годишния Байрям и как едно момиче, което е само на 11, си отиде от този свят след сбиване със свой съученик. В същото време бе арестуван 19-годишен студент по право за убийството на 15-годишния Георги. Негови съученици са знаели, че той е убиецът и са го прикривали, а разни общественици продължават да умуват защо деца убиват деца. Какво трябва да се промени? -За себе си съм възприела един основен принцип, че човек трябва да има страх от Бога и срам от хората. Не можем да виним само държавата и институциите, те са проекция на това, което сме ние като общество. И промяната трябва да идва от обществото, от всеки един от нас.. Лошото е, че обществото само привидно я желае. В момента, в който член на обществото се изправи срещу Закона, предпочита точно за него да се направи изключение и Законът да не се приложи. Определям като обществен проблем номер 1 съдебната реформа. Гражданите не си дават сметка, че ако нямаме добре работещ, честен съд, няма как да имаме справедливо и развиващо се общество. Голяма част от гражданските инициативи, на които посвещавам време, са свързани точно с това. Изграждането на гражданска съвест може да стане, само ако всеки един от нас изпита потребност да живеем в по-добре уредено общество. Докато обаче има такива, които се възползват от положението и ситуацията, които не са равни с другите пред закона, проблемът ще се задълбочава. -След като сдадоха властта, Борисов и неговите хора изведнъж се сетиха, че е нужно да инвестират повече в образованието. Не е ли по-добре парите да ги дадат за нещо по-смислено, като например да научат как родителите да не създават убийци? -Твърде от скоро съм родител и не мога да се похваля с особени заслуги или опит в тази област. „Училище за родители на добри деца“ звучи добре, но може ли всеки един от нас да каже, коя е правилната формула във възпитанието и образованието на едно дете. Всеки един родител се учи в движение да бъде такъв и за съжаление доста често не може да поправи грешките си. Като обществено значим проблем след съдебната реформа, безспорно като приоритет трябва да дойде образованието. Самата аз съм прекарала огромна част от живота си в образователни институции, в момента работя над две докторантури и преподавам, част съм от академичната общност. Изпитвам огромен респект към учителите и преподавателите, но не мисля, че проблемът на българското образование се корени основно в тях. Родителите и децата са основана част на образователната ни система, те вземат участие на равно с учителите. За мен правилният модел е: училището -учи, семейството -възпитава, обществото -обогатява. И може би тук е моментът да споменем тотално изгубените ни ценности и ролята на Българската православна църква, която към момента, за съжаление, не може да даде добрия пример, от който имаме нужда.