Николай Николов – Ник Мазаров: Рисувам по вдъхновение и с настроение - така душата се радва най-много

За Ник Мазаров и слънцето

Най-слънчевият художник – това определение подхожда най-много на Ник Мазаров. В картините му струи много вдъхновяваща и зареждаща душата и всички сетива светлина - светлина от току-що изгряло младо слънце, закачено като брошка на ревера на морето; от бушуващо от страст, прежурящо и огнено обедно слънце; от две или повече слънца, когато тръгнеш на космическа разходка с изкуството на Николай.
На една такава слънчева разходка ви каним днес с нашия гост, чиято изложба бе представена преди дни в Бургас. „Мечтание“, „Взаимодействия“, „Възстановяване“, „Късчета спомени“, „Настроение в зелено“, Елементи“, „Сфери“ – една цяла вселена върху ръчно направена от самия художник хартия.

Роза МАКСИМОВА

- Какво е за теб рисуването, Николай – бягство, спасение или начин на живот? 

- Разбира се, че за мен това е начин на живот – стремя се да се занимавам само с рисуване, защото за мен рисуването е основен начин на живот и въпрос на оцеляване. Тъй като нямам други доходи, за мен това е и професия. Не мога без рисуване. За мен рисуването е голяма радост. Гледам колкото може повече да бъда в ателието. Така си подреждам живота, че през по-голямата част от времето ми гледам да рисувам.

- Можем ли да кажем, че твоите картини или поне част от тях, са илюстрация на твоя живот, на твоите фантазии или просто са моментно настроение?

- Аз съм повече в абстрактната живопис, където не можем да говорим за сюжети, даже изключвам фигурата – тя е по-характерна за живописта. Това са едни мои инвенции, в които влизам, без да използвам фигури. Използвам абстракцията като такава. Но това в един момент се обръща против самия мен, тъй като когато навлизам много дълбоко в абстракцията и няма реализация на картините ми. Имал съм участия в изложби в чужбина и са били приети много добре, участвал съм и в България в международни изложби, на биенале в Стара Загора, където също имах голям успех, така че мисля, че не мога да се занимавам с друго, това ми е пътят. Макар че някои казват, че вече всичко е казано и няма какво повече да се каже, аз мисля, че все още има какво да се каже. Мисля, че съм открил правилната експанзия на живописта. Картините ми са по-интуитивни, по-експресивни от живописта, но това е абстрактно изкуство, което само говори за себе си.

- Кои са любимите техники, които използваш? Обичаш ли да експериментираш – с материали, теми, сюжети?

- Винаги започвам с нова техника, пробвам неща, които не съм правил, други форми, които съм използвал в маслената живопис, допълвам. Например сега използвам ръчна хартия, особено за маслена техника. Това е последната техника – масло върху ръчна хартия. Получава се много ефектно, релефно, по-пластично. Самата ръчна хартия може да се види. Имам една картина на три пласта – ръчна хартия, масло и латекс. 

- Ти ли си правиш тази ръчна хартия? Разкажи ни за това.

- Сам си я правя – рециклирам хартията от рекламни брошури. Тя не точно хартия, но аз се мъча да я направя на хартия, даже в някои случаи я боядисвам и така я правя да бъде по-удобна за рисуване. Ръчната хартия, която правя от офис хартия, е по-нежна, по-пухкава. С нея работя директно, използвам акрил, акварел, смесени техники, залепвам ръчната хартия на плоскост, експонирам я в рамка. Когато се рисува върху такава хартия с масло, се получава невероятен резултат. Това са експерименти, обичам да експериментирам. Ръчната хартия прави картините да изглеждат по-релефни, вкарвам и геометрични фигури в тях и така стават по-интересни и забавни.

- Какви послания отправяш с картините си към зрителя?

- Към зрителя винаги има едно основно послание – да се вглъбява в изкуството, да го разбира, да има повече доверие в абстрактното изкуство, тъй като неговата цел е да предизвиква повече емоция, размисъл, вълнения, да поражда идеи / дори изобретателни/ в изкуството.

- Събужда ли те някоя идея? Ставаш ли нощем да рисуваш, или оставяш идеята да отлежи?

- Колкото идеи и абстрактни инвенции да нося в себе си, те отлежават в мен, въпреки че някои ги реализирам бързо, но основно те стоят в мене много време и след това се проявяват както в картина, така и по друг начин. Самото работене на материала – например правенето на ръчна хартия – самият процес вече носи идеята и темата на следващата творба. Те стават комплексно. Преди около 30 години аз си правех платната сам – тогава всъщност започваше създаването на картината. Сега обикновено платната са готови – върху тях веднага започваш да рисуваш. Сега с правенето на ръчна хартия, още в самия процес на правене на ръчната хартия, започва да се оформя идеята за картина.

- Ти си правил пърформанс – рисувал си на живо пред публика картина на фона на стихове и балет. Разкажи ни за това, моля.

- Това беше много интересен пърформанс – картината, която нарисувах, се казва „Паяжината“. Специално за тоя пърформанс ме вдъхнови идеята за единство на трите изкуства – поезия, танц и изобразително изкуство. Рисувах зад едно огромно прозрачно полимерно платно, на фона на музика, танцуващи балетисти и четене на стихове от бургаски поети. И стана така, че точно когато свърши поетично-музикалният спектакъл, и аз завърших творбата.

- Освен че рисуваш на живо пред публика на фона на стихове и музика, имаш ли си специални ритуали, които изпълняваш, преди да започнеш да рисуваш? Какво те вдъхновява?

- Слушам музика – и джаз, и класика, и модерна музика. Но понякога предпочитам тишината. Сега рисувам рано сутрин и в по-късния следобед. Преди години рисувах изключително само нощем.

- Случвало ли ти се е да рисуваш няколко картини едновременно?

- Преди работех с многослойна техника и тогава задължително трябваше да изчаквам, защото всеки пласт трябваше да изсъхне. Затова рисувах по 4-5 картини едновременно – докато едната съхнеше, започвах да рисувам друга. Минаваха 3-4-5 месеца, дори година докато ги завърша. Сега времето е друго, материалите са други, но пък ръчната хартия също изисква повече време, и то топло време, за да изсъхне. Така че пак минават няколко месеца. Самото рисуване е по-бързо, но направата на хартията отнема много време.

- Кога не рисуваш?

- Гледам да рисувам по вдъхновение и с настроение. Така е най-добре, защото душата се радва най-много. Насила не рисувам и избягвам поръчки, които ми пречат на изкуството. Искам да рисувам свободно.

- Понякога съвременните картини са доста абстрактни. Дразни ли те фактът, че зрителят може да разбере погрешно посланието на автора, или пък да постави картината примерно на обратно – „с краката нагоре“?

- Забавлява ме, разбира се. Понякога аз самият, когато работя не на вертикален статив, а хоризонтално, се обърквам, защото я завъртам. Но пък зрителят може да се ориентира по подписа ми.

- Има много слънце в картините ти – и като цвят, и като фигура.

- Аз обичам по-светлите тонове. Такава е вътрешната ми гама. Имам много картини с изгреви – над морето или пък не, но винаги картините ми са свързани със слънцето. Цветовете в картините ми са по-ярки, по-слънчеви.

- Когато те боли душата, рисуваш ли? Кое те спасява? 

- Не мога да кажа какво ме спасява, освен вярата в Бог. Винаги изкуството е един отдушник. Имам периоди, когато рисувам и забравям за всичко. Може да се каже, че бягам в рисуването. 
- Рисуването е тихо изкуство. Понякога сигурно ти се иска да изкрещиш. Как би изкрещял?

- „Крещя“, като слушам силна музика и пея. Това за мене е крещенето – пеене. Но иначе не крещя. - Тук виждам една много ярка картина, с много огнени езици – не е ли тази картина твой крясък? - Не, това е „Слънчева разходка“ / смее се/.

- А когато започнеш да рисуваш някоя картина, знаеш ли предварително какво ще нарисуваш, или всичко е плод на фантазията ти, на импровизация, любопитство?

- Рисувал съм картини, които съм мислил, че зная как ще завършат, и съм се стремял да направя това, но вече правя точно обратното – просто натрупвам някакви енергии в мене и когато дойде моментът да ги изразя, самата картина вече става. Ако картината не става, значи нещо не съм успял да направя както трябва.

- А как разбираш, че една картина е станала?

- Това е много интересен въпрос. Това е цял творчески процес. Просто знаеш кога картината е станала. Това е все едно да пишеш поезия – когато няма какво повече да кажеш, значи творбата е готова.

- Има ли случаи, когато смяташ една картина за завършена, но след 5-6 години решаваш, че можеш да допълниш нещо, да я преправиш?

- Да, има такива случаи, но най-много да я развалиш. По-добре е да нарисуваш нова, с новото вдъхновение, с новата идея. Просто картината е станала и повече не можеш да пипнеш нищо.

- Какво не ти дава мира?

- Когато рисувам, гледам да бъда в добър мир със себе си, за да стават нещата, иначе няма да стават. В отношенията с хората държа всичко да бъде хармонично, стремя се и животът да бъде такъв. Разбира се, има и независещи от мен неща, но като цяло държа на хармонията.







Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

За повишаване на оценката от матурата ще се плаща такса

  • 29 Мар 2024
  • 70
За явяване на втори държавен зрелостен изпит ще се заплаща такса, това предвижда проект за промени в Наредбата за оценяването, предложен от Министерството на образованието (МОН).

БДЖ и Deutsche Bahn сключиха договор за доставка на 76 модернизирани вагона

  • 29 Мар 2024
  • 104
Първите 19 идват в средата на април, а до началото на лятото всички вагони ще бъдат включени в състава на БДЖ

Валери Митов, БСП: Колосален внос на райски газ у нас през 2023 г. - нужна е спешна намеса

  • 29 Мар 2024
  • 92
БСП води последователна битка срещу безконтролното разпространение и продажба на опасната „мода” в последните години, предлагайки и отстоявайки както законодателни промени, така и мерки за контрол от страна на изпълнителната власт

Крепостта Порос - предшественик на съвременния Бургас

  • 29 Мар 2024
  • 131
Образователната програма “Опознай Бургас и Бургаския край” на Регионалния исторически музей ще започне месец април с интересна лектория за Античната и Средновековна крепост Порос, която се намира в местността Пода на нос Форос.

Община Бургас е поставила над 1500 кофи за разделно събиране на биоразградими отпадъци

  • 29 Мар 2024
  • 119
Повече от 1500 кафяви кофи за биоразградими отпадъци е поставила до този момент Община Бургас в комплексите „Изгрев“, „Зорница“, „Славейков“ и „Меден рудник“. Те ще обслужват както домакинствата, така и търговските обекти, които генерират подобен вид отпадъци.