« ноември 2017 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

Наталия Недялкова: Поезията трябва да провокира към размисъл, да намира отзвук и да кара душата да танцува

За Наталия и пътя

От „театъра на сенките“ по стълба без перила, устремена нагоре, към небето, изминаваме ПЪТЯ, отреден за всеки един от нас. И не е важен маршрутът, както казва Наталия – лек или труден, важни са срещите ни по този път и следата, която оставяме след себе си.
Път нагоре, стръмен, каменист, кален, път, по който с всяка една стъпка знаеш, че не трябва да се отказваш и изранен от камъни, тръни и думи, да се хванеш за перилата и да стигнеш. Защото това е смисълът да бъдеш.

Роза МАКСИМОВА

- Честита книга, Наталия! „Перила към небето“ е втората ти самостоятелна книга. Откъде почерпи вдъхновение за това заглавие?

- Вероятно една от първите асоциации при прочита на заглавието за мнозина ще бъде незабравимата "Стълба към небето" на Led Zeppelin. И наистина, заглавието на стихосбирката не е случайно. То е един вид огромен реверанс към творчеството както на тази велика и епохална група, така и на още много имена на представители на прогресивния рок, чиито произведения не са само стойностна аристократична и елитарна музика, но преди всичко са философия, елегантна отпратка към митологията, древните знания, разказващи за вечния човешки стремеж към духовната трансформация.

- Какво се крие зад метафората „стълба към небето“ – в твоя случай перила без стълба?

- Ако се съберат всички тълкувания на тази метафора, сигурно ще излезе едно многотомно издание по темата – от Стълбата на Иаков и символиката на древните зикурати до вълнуващите небесни пътешествия на героите на Ричард Бах, ненадминатите фантастични светове на Роджър Дийн, и какво ли още не. Метафора, преминаваща през прочита на различни епохи, религиозни и философски трактовки, литературни, музикални и художествени интерпретации. В случая в "Перила към небето” творбите са обединени около темата за Пътя на извисяването на човешкия дух и за онази сила, която ни дава опора дори когато изкачването по Стълбата към небето е стръмно, а самата тя е невидима. Всъщност това са онези Перила. Които винаги са до нас, но за да ги видим, е необходим вътрешният взор, а не илюзорният поглед, който показва единствено ограниченията.

- В новата стихосбирка видях промяна във формата на стиха, за разлика от първата, където почти всеки ред беше само от една дума. Тук има и доста кратки стихове, има стихове за светлината, за мрака, за сънищата и реални вълшебства… Какви послания отправяш, Наталия? Какво се промени от първата до втората ти книга?

- Преди всичко промяната е във формата на стиха и прецизирането на символиката и изразните средства. В книгата е включена и поема в проза. Като цяло обаче стихосбирката е продължение, доразвиване и преосмисляне на темите, разглеждани в първия поетичен сборник „В театъра на сенките”. Както вече споменах, един от основните символи е Пътят. Пътят, предначертан свише, следвайки който откриваш истинското си Аз и предназначението си. Криволичещият друм, по който търсим изгубеното време и митарстваме, мъчейки се да влезем два пъти в една и съща река. А основното послание е, че независимо от маршрута и времетраенето му, през това вълнуващо пътуване - нашия живот - ни очакват срещи с вечните теми за Доброто и Злото, Възвишеното и Низкото, Светлината и Мрака. И всеки eдин живот, всеки изминат път, всяка сътворена творба добавя нов, по своему красив и оригинален нюанс към непреходното сюжетно многообразие, с надеждата да остави своя, дори и малка, следа...

- Представяш една гледна точка на твоята лирическа героиня: Лесно е да се прехласваш/ пред цветната палитра. /По-трудно е да се научиш /да мечтаеш в черно-бяло. Ти научи ли се да мечтаеш в черно-бяло? И не поставяш ли така рамки на мечтите?

- Изключително много се радвам, че точно това съвсем кратко стихотворение провокира този въпрос. Всъщност тук се крие едно от основните послания на книгата – да откриваме оригиналното и красивото дори и в най-тривиалните на пръв поглед и безцветни неща. Именно прецизното вглеждане в нюансите, светлосенките, в черно-белия контраст премахва шаблонната рамка на заученото и стереотипно възприемане на света около нас. Да, пъстротата и лъскавината зашеметяват, но не всичко, което блести, е злато.

- „От Небето/ до Земята – /цяла стълба живот… Слизането /понякога /изисква /повече /сили“. Това ли е твоята философия за живота – да умеем да слизаме, да падаме и след това да ставаме? И важността на перилата… Те като че ли са по-важни?

- Основната философия е вечното движение, единството на противоположностите, Вселенският кръговрат. Перилата са изключително важни – те помагат да запазим равновесието и баланса.

- Какво е най-важно за теб в поезията?

- Да провокира към размисъл, да намира отзвук и да кара душата да танцува. Поезията създава нови реалности, какво по-добро и вълшебно от това?!

- За какво нямаш време?

- Да се чувствам отегчено.

- Кога пишеш - когато ти е много тежко на душата, или когато си щастлива?

- Когато слушам хубава музика.

- За какво мечтаеш, Наталия?

- В чисто творчески план за реализацията на преводачески проект – няколкоезична антология "Литературен Бургас", която да представи творчеството на бургаски автори извън границите на страната. В Бургас има както изключително талантливи поети и белетристи, така и изключително талантливи и виртуозни преводачи. Мисля си, че ако творческите им усилия бъдат обединени, ще се получи нещо много добро, интересно и оригинално.

- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – стихотворение от новата ти книга, например.

- С удоволствие! 

БЕЗВРЕМИЕ

За утре не оставяйте доброто.
Да бъде начаса е неговото време.
Спестените слова изгубват светлина
и вместо в дар красив, тя се превръща в бреме.

Макар че вечността поглъща преходни неща
и отброяването трансформира във безвремие.
Щом са в душата ви, изричайте добри слова
и въплъщавайте в дела добрите намерения.


Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Стана Апостолова: Децата харесват всеки текст, който е написан с любов и искрено

  • 17 Ное 2017
  • 139
Какви са тайните на тийнейджърите? Забравили ли сме какви бяхме на тяхната възраст? Кой беше по-важен за нас – родителите или приятелите?

БГ звезди играха в подкрепа на „Дея Волей”

  • 16 Ное 2017
  • 59
„Спортът е дисциплина и здраве. Родители, не оставяйте децата си да стоят само пред компютрите“, апелира Радостин Кишишев преди началото на грандиозното волей шоу в зала „Младост“, организирано от ръководството на „Дея Волй”.

Манастирът „Света Богородица“ край Меден рудник тъне в кал

  • 15 Ное 2017
  • 72
Игуменката майка Серафима се нуждае от помощ за възстановяване на разрушените от потопа параклиси

Керана Ангелова: В павилионите на Buch Wien хора и книги греят топло и празнично

  • 15 Ное 2017
  • 206
Десетото издание на виенското изложение на книгата Buch Wien, приключи преди дни.

Отбелязваме с концерт Деня на толерантността

  • 15 Ное 2017
  • 76
С много свежарски концерт Бургас ще отбележи Деня на толерантността - 16 ноември. Водещ и един от участващите изпълнители е Дичо, а на сцената ще се изявят още дуетът Тодор Тодоров и Богомила Цекова, както и рокаджийските групи.