« ноември 2017 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

Яна Вълчева: Изкуството е инструмент за докосване на душата, а душата се нуждае най-вече от любов

За Яна Вълчева и сезоните на любовта

Стихове, писани във времето, изживени, изчувствани, събрани в стилна черно-бяла книжка, идват да ни потопят в един прекрасен миг след лятото. Миг любов, копнеж, щастие, криещ „една смесена емоция – нещо между влюбен летен залез край брега и есенна носталгия в очите на момиче“. Това ни поднася Яна Вълчева в третата си книга „Миг след лятото“, книга за любовта - нежна, изящна, силна и вечна. Безсезонна.
За някои поети любовта има пет сезона, с онова красиво, романтично и чувствено циганско лято. За Яна сезоните на лю бовта са три и половина. Половиният сезон е зимата – „тъжна, студена и затова трябва да е кратка“, казва Яна. И точно затова любовта няма сезони – на нея не са подвластни годишните времена. А и не трябва. Любовта е жива, тя диша, тя грее, тя шества, пирува и властва в душите и никакви сезони не са й нужни. 

Роза МАКСИМОВА

- Честита трета книга, Яна! „Миг след лятото“ е заглавието й. Каква е магията на този миг? Какво крие той? 

- Благодаря, Роза! Миг след лятото е заглавието на едно от стихотворенията в книгата, по което със Силвия Колева и Неви Мирков създадохме една прекрасна песен. Именно затова избрах същото заглавие и за книгата. Този миг крие една смесена емоция – нещо между влюбен летен залез край брега и есенна носталгия в очите на момиче...

- Книгата е искрена изповед на една влюбена, обичаща и обичана жена. Трудно ли се пише за любовта? Какво ново откри за любовта?

- За любовта се пише най-лесно. Любовта е това, за което всеки автор има потребност да пише и всеки читател има потребност да чете. Изкуството е инструмент за докосване на душата, а душата се нуждае най-вече от любов. В тази книга читателите ще бъдат докоснати и от въздействащите фотографии на талантливия Пейо Пеев от Art studio Allure. А относно любовта това, което аз открих за себе си е, че тя е навсякъде, достатъчно е да си на нужните честоти, за да я видиш. Тя не е само в драматичните сюжети между двама, тя е и в най-малкия жест, в един топъл поглед, в копнежа да усмихнеш някого.

- Какво е нужно на човек, за да е щастлив? Коя е мярката за щастие, според теб, Яна?

- Щастието е низ от мигове, не можеш да го притежаваш завинаги. Но е по-лесно да го почувстваш, ако се обръщаш навътре към себе си и се опиташ да разбереш от какво действително имаш нужда. Мярката за щастие е топлината на настоящия момент.

- Според мен тази книга е един своеобразен календар на любовта – в нея има стихове за любовта, цъфтяща през пролетта, през лятото, през есента. Любовта грее през всички сезони. Но на мен ми като че ли ми убягва зимата в поезията ти… Права ли съм? Какво е зимата според теб /ако сметнем, че сезоните са метафора на живота/, къде е тя? Има ли място в поезията ти?

- Календар на любовта е точно това, което исках да се усеща в тази книга. Зимата в моята поезия е тъжна и точно затова е кратка. В реалния живот свързвам този сезон с безброй празници, с любимите ми коледни вечери, с рождените дни на всички в моя дом. Но когато пиша за любов, зимата често е студена и самотна. Всъщност и в есента се усеща лека тъга, но там емоциите са смесени и красиви. Любовта е сезонна и за да е истинска, тя трябва да преминава през всичко. Все пак е добре зимата да е кратка.

- В повечето случаи поезията идва, когато любовта си отива. Но при теб май не е така? В какво състояние на духа пишеш, Яна?

- При мен любовта не си отива. Аз я трансформирам, пазя я дълбоко в душата си, за да я раздавам в стихове. Пиша винаги, когато нещо ме вълнува. 

- В книгата има много нежни, топли и трогателни стихове за още един любим човек - мама. Майката е най-специалният човек в живота ни. С годините любовта ни към мама се усилва. Кой е най-ценният урок, който си получила от твоята майка? На какво искаш да научиш сина си?

- Най-ценното, което моята майка ми даде, е безусловната любов и усещането, че не трябва да пропускаме важните неща. Давам същото на сина си на свой ред. Бих искала да го науча да живее смело, да обича, да преследва мечтите си и да разширява светогледа си непрекъснато. Бих искала да му кажа, че най-трудното нещо е да разрушиш собствените си стени и страхове, но когато го направиш, виждаш пред себе си далечни хоризонти. Надявам се да го открие за себе си.

- Може би това е посланието на твоята книга?

- Посланието на книгата ми е финалът на едно от стихотворенията в нея: „Неадресирана изпращай любовта, /стопявай разстояния и време. /Обичай тихо, с цялата душа! /Това не може никой да ти вземе...“ - Твоите стихове са много мелодични, ритмични, звучат песенно. Има ли други написани песни по тях? - Да, вече споменах едноименната песен „Миг след лятото“. С Неви и Силвия планираме да запишем още две песни в близко бъдеще. Преди това с Александър Валериев и Галя Ичеренска записахме „Цялата съм лято“ и „Дълг към душата“, пак по стихотворения от книгата. Алекс е с мен от самото начало и съм сигурна, че ни очакват още много хубави творчески проекти.

- Ти имаш и детски стихове. Да пишеш за деца е голяма отговорност. Кое те провокира да пишеш за деца?

- Провокира ме майчинството. Исках да бъда по-близо до детето си и в тази си роля. Исках да му дам специален спомен от детството му, затова написах няколко стихотворения, а тази година издадох приказен сценарий в рими, който озаглавих „Вълшебни златни сърчица“. Написах тази книжка специално за децата от детска градина „Вълшебство“, която посещава Валентин.

- Кое е особеното на детската аудитория? Как според теб можем да привлечем интереса на децата към книгите?

- Децата са най-приятната аудитория, те се радват от сърце. Заучават думичките и рецитират възторжено. Според мен те обичат книгите. Просто трябва да им даваме възможност да четат, да рецитират, да пресъздават.

- Кое е по-лесно – да пишеш за деца или за възрастни?

- Да пишеш трябва да е лесно винаги, защото човек пише спонтанно, поради потребност. Аз пиша за любовта, във всичките й форми.

- За какво мечтаеш, Яна?

- Мечтая да следвам сърцето си, да се чувствам жива през целия си път и да правя любимите си хора щастливи. Мечтая, когато някой чете мой стих, да разпознава душата си в него. Мечтая талантливи композитори, музиканти и певци да обличат все повече мои стихове в красиви мелодии, за да чувам как непознати хора си припяват съкровените ми копнежи...


Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Стана Апостолова: Децата харесват всеки текст, който е написан с любов и искрено

  • 17 Ное 2017
  • 139
Какви са тайните на тийнейджърите? Забравили ли сме какви бяхме на тяхната възраст? Кой беше по-важен за нас – родителите или приятелите?

БГ звезди играха в подкрепа на „Дея Волей”

  • 16 Ное 2017
  • 59
„Спортът е дисциплина и здраве. Родители, не оставяйте децата си да стоят само пред компютрите“, апелира Радостин Кишишев преди началото на грандиозното волей шоу в зала „Младост“, организирано от ръководството на „Дея Волй”.

Манастирът „Света Богородица“ край Меден рудник тъне в кал

  • 15 Ное 2017
  • 72
Игуменката майка Серафима се нуждае от помощ за възстановяване на разрушените от потопа параклиси

Керана Ангелова: В павилионите на Buch Wien хора и книги греят топло и празнично

  • 15 Ное 2017
  • 206
Десетото издание на виенското изложение на книгата Buch Wien, приключи преди дни.

Отбелязваме с концерт Деня на толерантността

  • 15 Ное 2017
  • 76
С много свежарски концерт Бургас ще отбележи Деня на толерантността - 16 ноември. Водещ и един от участващите изпълнители е Дичо, а на сцената ще се изявят още дуетът Тодор Тодоров и Богомила Цекова, както и рокаджийските групи.