Анамария Коева: Уча се светът вътре и светът вън да се обичат

За Анамария и световете

Толкова млада, с толкова богата и разнообразна творческа биография, талантливата Анамария Коева не спира да търси нови светове, жадна да покаже живота като творческа отдаденост и да търси „своята идентичност като българка и човек“.
За нея изкуството – изобразително и поетично - е начин за себеоткриване и непрекъснат асоциативен диалог с хората, които са й много интересни. „Вдъхновява ме желанието да изпитам света през техните сетива“ – казва Анамария, водена от любопитството си към всичко, което всъщност я прави по-силна и учейки се „светът вътре и светът вън да се обичат“.

Роза МАКСИМОВА

- Честита нова книга, Анамария! Четвърта поред. Какво се случи между първата и четвъртата книга, освен че порасна?

- Благодаря ти, Роза, благодаря и за поканата! Всъщност интервалът е точно 10 години. Между първата и четвъртата книга, освен втората в Македония и третата в България, се случи и първата ми самостоятелна изложба в България, както и втората в Краснодар, Русия /усмихва се/. Също така половината от това време вече живея в Единбург, Великобритания, а там се случват също много любопитни неща, които аз тепърва започнах да разказвам на уебсайта си, www.anamaria.space :)

- „Мълчание по Бредбъри“ – как избра заглавието? Какво внушаваш на читателя с него?

- Заглавието е вдъхновено от "451° по Фаренхайт" на Рей Бредбъри, чието откритие на много ранна възраст дължа на майка ми, художничката Златка Коева. Баща ми, художникът Дончо Коев, пък ме запозна със Салвадор Дали. 20 години по-късно в съзнанието ми се получи асоциативен диалог между писателя и художника. "Научаваш/ Библията на съвестта/ наизуст/ и я изгаряш." В книгата на Бредбъри пожарникарите не потушават пожари, а подпалват книги. Хора-книги научават произведения наизуст, за да ги спасят. Аз открих връзка между тази идея и Сиси - герой на Бредбъри от разказа му "Пътешественичката". Там Сиси пътува не във времето и пространството, а в душите на хората. Тя опознава света чрез техните сетива и за мен се превръща в човек-енциклопедия, човешка енциклопедия. Хората са ми много, много интересни. Затова и когато се разходих из Париж в своето сюрреалистично настроение и видях силуетите на посетителите на музея Орсей пред така известния часовник, веднага видях визията на книгата. Часовникът се превърна в сцената на лирическите герои, а корицата е затишието пред музиката...

- Имаш много кратки и много дълги стихотворения. Как се получават толкова различни – по какво определяш колко да е дълго стихотворението?

- Стихотворението винаги само определя. Всъщност мога да споделя една тайна с читателите - стихотворенията ми винаги са дълги, но ги редактирам дълго и непреклонно, докато не остане само есенцията. Има нужда от свободно пространство между мен и читателя - краткостта (не прекалената) е важна, за да може всеки да допълни нещо в нашия диалог.

- Повечето /а сякаш и по-дългите/ са посветени на определени хора. Какво те вдъхновява – самите хора, на които са посветени стиховете, нещата, които им казваш чрез стиховете си, или нещо друго, твое си?

- Правилно си забелязала, Роза, всъщност всички стихотворения са посветени на хора /усмихва се/. Вдъхновява ме желанието да изпитам света през техните сетива - както Сиси, пътешественичката.

- В момента живееш в Шотландия. Как се чувстваш там?

- В Шотландия се чувствам прекрасно, това е страната, която, предизвиквайки ме с непознатото, ми подари възможността да изследвам моята идентичност на българка и на човек. Затова Шотландия винаги ще бъде специална за мен, дори и това търсене в бъдеще да продължи някъде другаде. Присъствието на българското в Шотландия и на епизодите от живота ми в България между някои от семестрите в Шотландия е много важно за процеса на търсене.
Един от най-важните етапи в развитието ми в Единбург беше годината, в която преподавах в българското училище там. Учениците са българчета, които са отделени от България на много ранна възраст. Беше истинско удоволствие да се търсим, намираме и да порастваме заедно. Свързваше ни нещо толкова специално и беше чест да предам от своя опит в изграждането на идентичността си на българка на запад.
В моята специалност в Единбургския университет, архитектура, няма други българи в моя випуск, и имам възможността да общувам с целия свят и да творим заедно. С няколко приятели създадохме и архитектурно студио, в което в момента развиваме виждането си за бъдещето на архитектурата.
В Единбург съм част и от международното семейство на Ротаракт, към което се присъединих още в България.

- Кои са твоите мостове, Анамария?

- Ако построя мостове към себе си.... ще бъда ли още изкушение? Ако събирам чувства, за да ги спася, ще бъда ли Ной, или грешница? Подобно на хората-книги в романа на Бредбъри, аз обичам да спасявам в себе си. За тях трудно се говори, възможно е да ги споделиш само ако си уговориш среща на моста на поезията. В този смисъл мостовете, които строя, не водят винаги към мен, напротив, обикновено те са породени от желанието да достигна Другия. Ако не опитам, ще бъда ли?

- Когато те боли душата, кое те държи изправена?

- Любопитството към всичко, включително към болката. Моята майка-птица Ро, прекрасната поетеса Роза Боянова е права, когато казва, че съм прекалено млада за болката. Благодарение на любопитството се случва това, което не мога да кажа по-добре от моя пример за подражание в поезията, Любомир Левчев - ставаш по-силен от себе си.

- Коя е твоята лична вселена, Анамария, и кого не би допуснала в нея?

- Моята лична вселена не е никак тайна. Тя е изказана в "Мълчание по Бредбъри" и заснета в илюстрациите, които направих към книгата съвсем, съвсем откровено. В моята вселена са лирическите герои от стихотворенията ми и аз съществувам в тях и благодарение на тях. При нас е добре дошъл всеки, който би се радвал да преведем мълчанието заедно.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да намеря контурите на сбъдването. Уча се светът вътре и светът вън да се обичат.

*Анамария Коева е родена през 1993 година в Бургас. Завършила е Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков“, а в момента учи архитектура в The University of Edinburgh, Великобритания и работи като архитектурен асистент. От септември 2015 е и преподавател в неделното българско училище в Единбург. Гостува на Българския културен институт в Лондон като участник в спектакъла „Рисувани стихове в музика“ (2015), а през 2014 е представител на България в Международен поетичен фестивал, Нови Сад.
Носител е на национални и международни награди, сред които: The Edinburgh Award 2015, голямата награда в конкурса „Петя Дубарова“ (2012), номинация във Втория европейски конкурс за книга на английски, наградата за млад автор в Националния конкурс за хайку на свободна тема.
Автор е на книгите: „Полет на автостоп” (2012, двуезична, изд. “Български писател”); “Почерк” (2010, изд. “Макавей”, Скопие); “От покрива на дъгата” (2008, четириезична, изд. “Балтика 2002”), „Мълчание по Бредбъри“ (2018, двуезична, изд. "Бургаска писателска общност").
Има две самостоятелни изложби – „Настроения“ (2013, Галерия „Арт Союз“, Краснодар, Русия), и „Хронология“ (Галерия De’Art, Бургас, България).

**
Посягаш вътре в себе си,
изваждаш нещо,
подаваш го на смисъла.
Топлите влажни зрънца
на грапавия му език
допират плътта.
Покълват
в пръстта
на твоето самотно тяло
Превръщаш се
във техен спътник.

Вече има
какво да те задържа
тук.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Съкратиха лятната ваканция на „шейховете”

  • 23 Юни 2018
  • 74
Стартът на предсезонната подготовка на Нефтохимик ще подрани с няколко дни. Вместо на първоначално предвидената дата – 2-ри юли, „шейховете“ ще се съберат за първа тренировка за Сезон 2018/2019 на 28-ми юни /четвъртък/.

Фиш със залепване - какви са проблемите и как да се защитим?

  • 22 Юни 2018
  • 89
Българският законодател, в стремежа си да облекчи събираемостта на глобите, да облекчи администрацията и да разтовари съда, заедно с въведената необжалваемост на глобите до 50 лв, е създал едно странно правно творение наречено Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство, издаден в отсъствие на нарушителя.

Пожарната със съвети заради влошаване на времето

  • 22 Юни 2018
  • 67
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" пусна указания до областните управители, кметовете на общини за предприемане на допълнителни превантивни мерки, за недопускане наводнения и застрашаване живота и здравето на хората.

Еньовден в Бургаския музей

  • 22 Юни 2018
  • 82
Регионален исторически музей Бургас кани всеки, който вярва в магията на слънцето и омайните билки, да дойде в двора на Етнографската експозиция на ул. Славянска 69 на Еньовден- 24 юни, неделя в 11:00 ч.

Кметът Димитър Николов разпореди проверка дали плажовете в Бургас са достъпни за хора с увреждания

  • 22 Юни 2018
  • 67
По заповед на кмета Димитър Николов бе извършена проверка дали плажовете в Бургас са достъпни за хора с увреждания. Нейната цел е да се гарантира правото на достъп до морето на всеки един гражданин.