Румен Белчев и Михаил Вешим: Винаги има повод човек да се усмихва

За тъжния смях или оксиморонно за хумора

Те не спират да се шегуват /вестник „Стършел“ навърши 70 години/. Какво ли не се случи през това време – и в културно-исторически, и в политически план, но те успяват да уловят най-тънката нишка на смешното в не толкова смешното ни ежедневие и да направят от него блестящ фейлетон.
Защото са майстори. Защото гледат на света ведро и с усмивка.
И в нашия разговор се шегуват. Макар хуморът им да е малко тъжен. Но все пак се усмихват и вярват, че винаги ще има поводи за усмивка и оптимизъм.
Днес на гости са ни редакторите на вестник „Стършел“. Разговарям с двама от тях – с малко тъжния Румен Белчев /който е в тръпно очакване да дойде топлото време, за да отвори врати Бирената партия, която за разлика от другите партии е сезонна/ и с малко по-големия оптимист Михаил Вешим, оксиморонно, по вешимски, тъжно-весело гледащ на света.

Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ

- Кои са плюсовете и минусите в работата ви?

Румен Белчев: Плюсът като си положил сизифовска работа, страшно приятно е след излизането на вестника да се обади човек и да каже: „Много хубаво си го написал“. Минусът е, че понякога имам чувството, че пресипвам от пусто в празно. Ние си говорим, казваме своето съгласие или несъгласие, никой не ни обръща внимание. Но това не е само за нас, това си е общо за пресата. На пресата вече никой не й обръща внимание и никой не й вярва.
Михаил Вешим: Плюсовете са, че работим с усмивка, че всеки ден като отиваме на работа, има някакъв повод да се усмихва човек. Понякога си мисля, че съм щастливец, дето съм си избрал тази работа, ама той и Алеко го казва това, че е щастливец. Той за друго де, ама наистина хората, които се занимават с хумор, по някакъв начин са с една идея по-усмихнати. То е и професионална деформация. А какви са минусите? Има минуси. Пак има професионална деформация. Как ги усещам аз минусите – че по някой път човек гледа на другите хора като на обекти, от които може да изкара един фейлетон. И не само на ситуациите в живота – ние сме научени като хумористи и опитът ни е научил да гледаме всичко с окото на сатирика. Но по някой път това пречи на отношенията с хората. По някой път се държа сатирично и с жена си, което тя не харесва /смее се/.

- Има ли моменти, когато вдъхновението или чувството ви за хумор ви напуска?

Р.Б.: Има. Всеки понеделник, когато трябва да си пиша текста за „Стършел“, изведнъж си задавам въпроса: „Защо правя това?“. Ето сега, в утрешния брой съм написал как ЧЕЗ се опитват да ни манипулират с предложенията. Защо ние се тормозим с това? Някаква Гинка си го купи, някой Гинчо ще си го получи от нея, а ние ще си получаваме сметките и за да не ни спрат тока, ще трябва да си ги плащаме.
М.В.: Има такива моменти, разбира се. Ние не сме някакви машини, и ние като другите хора имаме и тъжни моменти, има и тъжни събития в нашия живот, но все пак сме научени да гледаме на живота откъм смешната страна. Най-общо казано, има два възгледа върху живота: единият – оптимистичният, другият – песимистичният. Има нюанси, разбира се, но най-общо казано е така. Ние гледаме от оптимистичната страна.

- Вие всички имате издадени книги с разкази, фейлетони, романи. Кое е по-лесно – да осмиваш дребните ежедневни случки във вестника, или да ги разгърнеш в обемиста творба?

Р.Б.: Честно казано, аз съм писал само една голяма книга – това е „Историята на Сатиричния театър“. Беше изключително приятно с тези великани на българския театър да работя, да говоря, да влизам в техните истории, но от това пострада другата ми работа, защото човек за да влезе в морето, трябва да излезе от локвата.
М.В.: Различни неща са, защото има хрумвания, има сюжетчета, които са за фейлетон, които просто не носят повече в себе си и с един фейлетон ти го пишеш и забравяш. А има друг вид истории, които в момента, в който ги напишеш на фейлетон, разбираш, че това става за разказ. Като го напишеш като разказ, си викаш: „Това не става ли за една радиопиеса?“. Като го направиш на радиопиеса си мислиш дали не става за друга пиеса или пък за роман, или пък за сценарий. Има такива истории. И аз неведнъж съм го правил това. Например пиесата на Станислав Стратиев „Сако от велур“ е била фейлетон във вестник „Стършел“ първоначално. Така е с моя роман „Английският съсед“, който първо беше фейлетон.

- От всичко ли става смешка?

Р.Б.: Да, разбира се, абсолютно от всичко, с изключение на смъртта.
М.В.: Става, да. Може би не бих се шегувал с някакви човешки недостатъци или недъзи. Това не е моят тип хумор.

- Когато не ви е смешно, как се справяте?

Р.Б.: Сложете червена точка! Две бири! /смее се/
М.В.: Щипя се /смее се/. Гъделичкам се. Чакам да ми стане смешно.

- Творите от много години. Някой осъждал ли ви е за нещо, което е сметнал за обидно?

Р.Б.: Не. То това е най-обидното, че никой не се обажда, за да каже: „Вие еди-какво си направихте“. Преди 89-а година имаше няколко опита – и с мен, и с колегите. Пробваха се малко да ни уволняват, но не им се получи. Тогавашният главен редактор Христо Пелитев си защитаваше хората свирепо. Сега наистина е много обидно.
М.В.: Не, до дела не се е стигало. Иначе е имало недоволни, имало е опровержения, имало е даже закани, че ще ме набият, но това си е част от занаята. До съд не сме стигали.

- Случвало ли ви се е в професията да направите компромис със себе си?

Р.Б.: Не, имало е случаи, когато не ми се е получавало, но да седна и да се занимавам с тема, която някой да ми каже – не.
М.В.: Да, случвало ми се е. То беше нужно. И тогава за успокоение на съвестта човек си вика: „Дай да разделим компромисите на малки и големи“. Тоест малки можеш да правиш, ама да не правим големи с нещата, които пиша. Примерно, събират ни всички в редакцията на „Стършел“ да ни четат книгата на Леонид Брежнев „Малката земя“. Аз не мога, аз съм на 22 години, имам среща с момиче, а те ме задържат в редакцията. Викам на един колега: „Аз ще се чупя“. А той: „Момичета се намират, а тук - внимавай“. И седим – аз съвсем млад, още съм никакъв в редакцията, но там седят и големите сатирици на България – Петър Незнакомов, Мирон Иванов, карикатуристи и слушат „Малката земя“ от Брежнев. Карикатуристите си драскат, Мирон Иванов скучае, ама никой не смее да каже нещо. Това са малки компромиси, но с нещата, които пиша, съм гледал да не си кривя душата.

- Във всяка една дейност има преломни моменти. Кой беше вашият преломен момент?

Р.Б.: Когато взех втория си кредит /смее се/.
М.В.: Това е като дойде свободата на словото. Преди това много се чудех какво да пиша. Колебаех се. То това е най-лошото. Не е цензурата, която са ти наложили – в „Стършел“ един фейлетон се подписваше от пет човека, преди да излезе. Затова вътрешната цензура ме стягаше най-много. Много неща в България се промениха за 30 години и аз много харесвам това – за мен най-важното е, че мога да пиша свободно и мога да пътувам свободно. Не искам повече. Не искам държавата да ми плаща. Аз съм работил във вестник, в който държавата плащаше, за да я обичам. Аз не искам това. Защото който ти плаща, иска да го обичаш.

- Кое ви помага в живота, кое ви пречи?

Р.Б.: Помага ми това, че аз имам наследен лек характер. Все пак аз съм морско чадо – роден съм в Бургас, баба ми имаше къща на "Юрий Венелин". За разлика от балканците, които са мрачни хора, а софиянци са нервни, ние, хората от морето, сме спокойни, макар и малко пияници.
М.В.: Помага ми моят характер, помага ми и това, че имам някаква фамилна наследственост /ама това ми и пречи, аз затова съм си сменил името/. Пречи ми, защото по някакъв начин ме свързват с моя родител. Винаги съм гледал да сме различни.

- Формулирайте вашето отношение към живота в едно изречение.

Р.Б.: Нямам толкова време /смее се/.
М.В.: Това е нещо като мой девиз, който изпълнявам: Бъди естествен, но не като естествен гьон. Желая на „Компас“ да сочи винаги вярната посока!

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

ПРЕЗ ИЗМИНАЛИЯ МЕСЕЦ 14 ОБВИНЯЕМИ СА С НАЛОЖЕНИ НАКАЗАНИЯ ПО ДЕЛА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВИДИН ЗА ОПИТ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

  • 28 Мар 2024
  • 30
През м. март 2024 г. Районна прокуратура – Видин внесе в съда 13 обвинителни акта и споразумения по дела за извършени престъпления по чл. 279 и 281 от НК – незаконно преминаване през границата на страната и противозаконно подпомагане на чужденци да преминават в страната в нарушение на закона.

ИНТЕРЕСНО! ЕПИЧНА „БИТКА“ ЩЕ СЕ РАЗРАЗИ В ИЗОСТАВЕНИЯ МОЛ „STRAND”

  • 28 Мар 2024
  • 45
Уникално по рода си събитие ще се проведе през уикенда в Бургас. Морският град отново е новатор и за първи път в България става домакин на Mil-Sim EVENT в изоставения мол “STRAND”.

Турция пита защо „антиамериканската“ ИДИЛ сега нанася удари в Турция, Русия и Иран, но не и в САЩ?

  • 28 Мар 2024
  • 34
След терористичната атака срещу концертната зала в „Крокус“ край Москва, при която загинаха 139 души, Турция има въпроси: защо терористичната групировка ИДИЛ (абревиатура от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) толкова последователно нанася удари в същия регион, а именно Турция, Иран, Афганистан и Русия, въпреки че се обяви за „антиамериканска“ организация, пише турският вестник „Дейли Сабах“.

Сигнал за взривно устройство е получен в сградата на Съдебната палата в София

  • 28 Мар 2024
  • 56
Сигнал за взривно устройство е получен в сградата на Съдебната палата в София в 08:00 часа, съобщиха от МВР.

Държавният глава: Ще направя всичко възможно процесът по избор на служебен кабинет да не прерасне в конституционна криза, въпреки необмислените промени в Конституцията

  • 28 Мар 2024
  • 69
Длъжен съм да направя всичко възможно процесът по избор на служебен кабинет да не прерасне в конституционна криза. Но вие от своя страна направихте всичко възможно правомощията на президентската институция да бъдат силно ограничени не само по отношение на избора, състава и контрола върху служебния кабинет, но и върху определянето на времевите параметри в процеса за определяне на следващите избори. И вие много скоро ще разберете защо, когато поканя всички вас, политическите партии, на консултации, да се вземе крайно решение, така, както е записано в чл. 99, ал. 5 на Конституцията. Това заяви президентът Румен Радев, който днес на „Дондуков“ 2 връчи мандат за съставяне на правителство на Николай Денков, излъчен от втората по големина парламентарна група в 49-ото Народно събрание – „Продължаваме Промяната-Демократична България“, като кандидат за министър-председател. Николай Денков върна на президента неизпълнен получения мандат. Държавният глава постави въпроса за процесите, които вече протичат в резултат на гласуваните в настоящия парламент промени в основния закон на България. „Тесният кръг от възможности за избор на служебен министър-председател се стесни още повече днес с оставката на заместник-омбудсмана“, посочи президентът, напомняйки за подадената оставка на Елена Чернева-Маркова. Румен Радев отбеляза, че тя е била единствената фигура от посочените в Конституцията, която не е нито косвено, нито директно близка с никоя политическа партия и единствена в списъка, за която е ясно, че няма несъвместимост. Румен Радев изрази учудването си, че когато тази оставка беше обявена днес в Народното събрание, народните представители останаха безмълвни и не е имало реакция. „А според мен трябваше да има въпроси: Защо? Как? Какви мотиви? Как така изведнъж точно вчера? Имало ли е натиск? Защо не се инициира изслушване?“, допълни президентът. „Ако за вас това са нормални неща, то тогава не се изненадвайте впоследствие, че рязко нараства вероятността да получите политически служебен кабинет, който най-вероятно няма да бъде във ваша полза“, каза още държавният глава. По думите на президента вече е много късно за отправената от политическата формация молба изборите за Европейски парламент и парламентарните избори да се проведат заедно. Той напомни призива си да не се предприемат необмислени промени в Конституцията на страната, особено по отношение на служебния кабинет. „Вие ги предприехте и сега въпросите вече стават много повече от отговорите“, каза още Румен Радев. „Разбирам вашите притеснения, но вие направихте всичко възможно тази институция да не може да владее процесите, както беше досега“, подчерта президентът Радев. Във връзка с конституционните поправки държавният глава напомни още, че не е сезирал Конституционния съд в частта за правосъдната реформа, но за останалите промени го е направил с пълното осъзнаване, че поправките в Конституцията ще доведат до кризи. „Едната криза вече чука на вратата и тя ще се разгърне в следващите седмици и месеци“, посочи още той. www.m.president.bg