Ганка Славова: Да си на чисто с вътрешния си мир – това е извор на сила
- 03 Авг 2018
- kompasbg
Едно морско момиче в старопрестолния град разказва
Ганка Славова е родена в Бургас, но още като студентка във ВТУ „Кирил и Методий“ свързва живота си завинаги със старопрестолния град Велико Търново. Тук е семейството ѝ, тук е душата ѝ, тук тя се чувства като царица. Щастлива е и успява да предаде част от щастието си и на хората, сътворявайки прекрасни картини – от конци, вълна, коприна.
Голямата ѝ страст са шаловете от рисувана коприна. В тях художничката е уловила трепетното пърхане на пеперудите, шепота на морето, нежните розови храсти, преливащи в женски лица. И всеки шал е жив, всеки от тях има душа.
Роза МАКСИМОВА
- Вие сте бургазлийка. Какво ви отведе във Велико Търново?
- Много е забавен въпросът, бих казала. Класически съм отишла да уча там, във факултет „Изобразително изкуство“ и срещнах своята половинка. Така или иначе аз станах част от този град – негов жител, негов автор. Тук е моето семейство. Любовта ме доведе тук – любовта към всичко.
- Как открихте приложното изкуство? Или може би то откри вас?
- Приложното изкуство е също моя голяма любов. Приветствам го и изразявам тази си любов в творбите, които правя. С приложно изкуство се занимавам от малка, още от художествената гимназия в Сливен, специалност „Текстил“, която съм завършила. Там беше първият ми професионален досег с приложното изкуство. Преподавателите ми бяха чудесни хора, които са ме изградили като характер и като автор. Всичко, което са можели да ми дадат и аз съм имала възможността да получа, е било взаимно. Като цяло приложното изкуство е заложено у българката. Нашите прабаби винаги са ръкоделствали. Това е характерно за нашия народ. Още в началното училище в Бургас моята учителка Лиляна Замфирова ме запали за приложното изкуство. Участвах в много кръжочни дейности. Така че с приложното изкуство сме се открили взаимно.
- В част от шаловете, които изработвате, има вплетени стихове на канадски поет. Разкажете ни за това.
- Срещата с този автор е много случайна. Макар че няма случайни неща. Моя приятелка превежда стиховете на Пери Питърсън – за удоволствие. И аз попаднах на тях, разглеждайки нейните записки. Прочетох ги. Изключително ми допадна светоусещането му, което се оказа близко до моето. Нещата, които изразяват емоция, да бъдат чувствени и дълбоки до друг автор. Идеята за изложба зрееше у мен отдавна, но когато се срещнах с поезията на Пери, тогава всичко изкристализира. Имах покана за участие в изложба на шалове и аз трябваше да създам идея за замисъл. И така изплува и изкристализира идеята да обединя тези шалове тематично, да поднеса тези шалове като илюстрация на стиховете на Пери Питърсън. Експозицията бе озвучена с оригиналното изпълнение на стиховете от самия автор.
За него не бих могла да кажа много – не го познавам лично. Той е изключително многопластова и интересна личност, бивш летец от Канадските военновъздушни сили. Пише стихове, които отразяват негови преживявания, състояния. Това е неговият импулс, да претвори тежкото ежедневие на пилота в поезия. Той е изобретател, президент на фирма за изграждане на нов тип информационна мрежа на земята. Звучи стряскащо, но явно тази необятна техническа област е тясна за неговата душа и затова той посяга и към поезията. Тъй като във ВТУ съм завършила графика, стиховете му веднага ме провокираха да ги илюстрирам. Но после дойде идеята тези илюстрации да ги направя върху коприна. На самите шалове има написани стихове – това за мен беше предизвикателство. Да представя илюстрирани стихове, но не по познатия ни класически начин, а по един различен начин – върху шал. Това е един интересен вариант, защото според мен самата коприна е поезия. Преплитат се.
-Известно е, че ваши шалове са вдъхновени и от бижута. Какво още ви вдъхновява – освен бижута и поезия?
- Всичко ме вдъхновява. Във всеки един момент човек може да погледне нанякъде и да види нещо, което досега не е забелязал. Стига да има сетивата в себе си и да бъде отворен. Може да бъде листо, най-обикновена тревичка /колкото и клиширано да звучи/. Природата е хармония. И човек трябва да забелязва тази хармония. То е преди всичко моят вътрешен мир.
- А какви послания отправяте със своите картини и шалове?
- Желанието ми е да създават настроение преди всичко. Настроение, което да откъсва хората от злободневието, да се обърнат към един по-цветен свят, а той съществува. Не винаги можем да видим тоя свят във всичките му багри. Това е идеята – да дадат повече топлина, радост в душите на хората, повече приятни емоции.
- А когато ви боли душата, кое ви спасява?
- Няма рецепта за лек на душата. По-скоро душата трябва да бъде пазена да не се разболява.
- Има ли мода в приложното изкуство – в техника, материали, сюжети? Как се е променило то от нашите баби и прабаби до днес?
- Не мога да употребя думата мода. Има постоянна еволюция в техниките. Например в тъкането. Използва се старинната техника, но тя се осъвременява. Нейното приложение също се променя – от една тъкана черга от нашите деди се получава един невероятно красив стегнат гоблен. Композиционни решения, смислово съчетаване. Изработен по един древен метод, макар че и методите се променят, бих казала, че има приемственост и надграждане. Развитие, това е.
- Рисувате ли по поръчка?
- Да, разбира се. За абитуриенти, за подарък, ако хората имат специален повод – това се отнася за аксесоарите. А картини… не бих казала.
- Какви жени носят вашите шалове?
- Красиви. Защото когато сложат шал, стават още по-красиви. Хора с душа. Ние сме хора естети. В България има много интелигентни, стойностни хора, естети във всяко едно отношение. Няма възрастова граница.
-Как се борите против комерсиализирането в изкуството?
- При шаловете специално е въпрос на много силна борба. Китай е навлязъл много дълбоко в тая сфера. Е, аз с Китай не мога да се боря, но именно в това е моята сила. Но за всеки има място под слънцето, всеки има право. Не е удачно да бъда критик, нито пък критерий. Смятам, че трябва да бъдем толерантни и деликатни към всички. Смятам, че всеки сам си избира пътя и трябва да го прави добре. Да се чувства с вътрешния си мир на чисто и наясно. Това е извор на сила.
- С какво не бихте направили компромис в творчеството си?
- Не бих направила компромис с работата си. Когато човек работи с ръцете си, компромис не може да има. Няма логика да има компромис. Такова нещо не съществува. Но ако например имам поръчка за нещо, все пак човек трябва и да се храни, но и там не може да има просто копиране. Творецът и там интерпретира, и там влага нещо от себе си. Това е труд и той трябва да бъде качествен.
-В какво се състои мисията на твореца?
-Това е преди всичко демонстрация на това, което правиш. Това е най-доброто възпитание – с личния си пример, с труда си да показваш красотата в творчеството, да приобщаваш хората към естетичното, към духовното, без да си назидателен. Да има обратна връзка.
- Какво не ви дава мира?
- Доскоро едни паравани не ми даваха мира, но вече ми дадоха /смее се/. Това беше една моя отколешна идея, която вече се реализира. Не ми дава мира идеята като усещане за реализация. Друго, което не ми дава мира, е желанието за пътешествия. Аз си пътувам във всички светове мислено, в реални и нереални, но идеята за пътешествия винаги ме е примамвала. Пътуването до един друг свят, до друга култура зарежда твореца с нови емоции, с нови идеи за работа.
- Известна е поговорката, макар че вече може да се спори, че „Музикант къща не храни“. А художник?
- Съпруг храни. Отговарям с шега, защото все пак трябва да има хармония в семейството – до твореца трябва да има човек, здраво стъпил на земята. Ако и двамата са творци, ще има конкуренция. Настъпателна конкуренция.
Ганка Славова е родена в Бургас, но още като студентка във ВТУ „Кирил и Методий“ свързва живота си завинаги със старопрестолния град Велико Търново. Тук е семейството ѝ, тук е душата ѝ, тук тя се чувства като царица. Щастлива е и успява да предаде част от щастието си и на хората, сътворявайки прекрасни картини – от конци, вълна, коприна.
Голямата ѝ страст са шаловете от рисувана коприна. В тях художничката е уловила трепетното пърхане на пеперудите, шепота на морето, нежните розови храсти, преливащи в женски лица. И всеки шал е жив, всеки от тях има душа.
Роза МАКСИМОВА
- Вие сте бургазлийка. Какво ви отведе във Велико Търново?
- Много е забавен въпросът, бих казала. Класически съм отишла да уча там, във факултет „Изобразително изкуство“ и срещнах своята половинка. Така или иначе аз станах част от този град – негов жител, негов автор. Тук е моето семейство. Любовта ме доведе тук – любовта към всичко.
- Как открихте приложното изкуство? Или може би то откри вас?
- Приложното изкуство е също моя голяма любов. Приветствам го и изразявам тази си любов в творбите, които правя. С приложно изкуство се занимавам от малка, още от художествената гимназия в Сливен, специалност „Текстил“, която съм завършила. Там беше първият ми професионален досег с приложното изкуство. Преподавателите ми бяха чудесни хора, които са ме изградили като характер и като автор. Всичко, което са можели да ми дадат и аз съм имала възможността да получа, е било взаимно. Като цяло приложното изкуство е заложено у българката. Нашите прабаби винаги са ръкоделствали. Това е характерно за нашия народ. Още в началното училище в Бургас моята учителка Лиляна Замфирова ме запали за приложното изкуство. Участвах в много кръжочни дейности. Така че с приложното изкуство сме се открили взаимно.
- В част от шаловете, които изработвате, има вплетени стихове на канадски поет. Разкажете ни за това.
- Срещата с този автор е много случайна. Макар че няма случайни неща. Моя приятелка превежда стиховете на Пери Питърсън – за удоволствие. И аз попаднах на тях, разглеждайки нейните записки. Прочетох ги. Изключително ми допадна светоусещането му, което се оказа близко до моето. Нещата, които изразяват емоция, да бъдат чувствени и дълбоки до друг автор. Идеята за изложба зрееше у мен отдавна, но когато се срещнах с поезията на Пери, тогава всичко изкристализира. Имах покана за участие в изложба на шалове и аз трябваше да създам идея за замисъл. И така изплува и изкристализира идеята да обединя тези шалове тематично, да поднеса тези шалове като илюстрация на стиховете на Пери Питърсън. Експозицията бе озвучена с оригиналното изпълнение на стиховете от самия автор.
За него не бих могла да кажа много – не го познавам лично. Той е изключително многопластова и интересна личност, бивш летец от Канадските военновъздушни сили. Пише стихове, които отразяват негови преживявания, състояния. Това е неговият импулс, да претвори тежкото ежедневие на пилота в поезия. Той е изобретател, президент на фирма за изграждане на нов тип информационна мрежа на земята. Звучи стряскащо, но явно тази необятна техническа област е тясна за неговата душа и затова той посяга и към поезията. Тъй като във ВТУ съм завършила графика, стиховете му веднага ме провокираха да ги илюстрирам. Но после дойде идеята тези илюстрации да ги направя върху коприна. На самите шалове има написани стихове – това за мен беше предизвикателство. Да представя илюстрирани стихове, но не по познатия ни класически начин, а по един различен начин – върху шал. Това е един интересен вариант, защото според мен самата коприна е поезия. Преплитат се.
-Известно е, че ваши шалове са вдъхновени и от бижута. Какво още ви вдъхновява – освен бижута и поезия?
- Всичко ме вдъхновява. Във всеки един момент човек може да погледне нанякъде и да види нещо, което досега не е забелязал. Стига да има сетивата в себе си и да бъде отворен. Може да бъде листо, най-обикновена тревичка /колкото и клиширано да звучи/. Природата е хармония. И човек трябва да забелязва тази хармония. То е преди всичко моят вътрешен мир.
- А какви послания отправяте със своите картини и шалове?
- Желанието ми е да създават настроение преди всичко. Настроение, което да откъсва хората от злободневието, да се обърнат към един по-цветен свят, а той съществува. Не винаги можем да видим тоя свят във всичките му багри. Това е идеята – да дадат повече топлина, радост в душите на хората, повече приятни емоции.
- А когато ви боли душата, кое ви спасява?
- Няма рецепта за лек на душата. По-скоро душата трябва да бъде пазена да не се разболява.
- Има ли мода в приложното изкуство – в техника, материали, сюжети? Как се е променило то от нашите баби и прабаби до днес?
- Не мога да употребя думата мода. Има постоянна еволюция в техниките. Например в тъкането. Използва се старинната техника, но тя се осъвременява. Нейното приложение също се променя – от една тъкана черга от нашите деди се получава един невероятно красив стегнат гоблен. Композиционни решения, смислово съчетаване. Изработен по един древен метод, макар че и методите се променят, бих казала, че има приемственост и надграждане. Развитие, това е.
- Рисувате ли по поръчка?
- Да, разбира се. За абитуриенти, за подарък, ако хората имат специален повод – това се отнася за аксесоарите. А картини… не бих казала.
- Какви жени носят вашите шалове?
- Красиви. Защото когато сложат шал, стават още по-красиви. Хора с душа. Ние сме хора естети. В България има много интелигентни, стойностни хора, естети във всяко едно отношение. Няма възрастова граница.
-Как се борите против комерсиализирането в изкуството?
- При шаловете специално е въпрос на много силна борба. Китай е навлязъл много дълбоко в тая сфера. Е, аз с Китай не мога да се боря, но именно в това е моята сила. Но за всеки има място под слънцето, всеки има право. Не е удачно да бъда критик, нито пък критерий. Смятам, че трябва да бъдем толерантни и деликатни към всички. Смятам, че всеки сам си избира пътя и трябва да го прави добре. Да се чувства с вътрешния си мир на чисто и наясно. Това е извор на сила.
- С какво не бихте направили компромис в творчеството си?
- Не бих направила компромис с работата си. Когато човек работи с ръцете си, компромис не може да има. Няма логика да има компромис. Такова нещо не съществува. Но ако например имам поръчка за нещо, все пак човек трябва и да се храни, но и там не може да има просто копиране. Творецът и там интерпретира, и там влага нещо от себе си. Това е труд и той трябва да бъде качествен.
-В какво се състои мисията на твореца?
-Това е преди всичко демонстрация на това, което правиш. Това е най-доброто възпитание – с личния си пример, с труда си да показваш красотата в творчеството, да приобщаваш хората към естетичното, към духовното, без да си назидателен. Да има обратна връзка.
- Какво не ви дава мира?
- Доскоро едни паравани не ми даваха мира, но вече ми дадоха /смее се/. Това беше една моя отколешна идея, която вече се реализира. Не ми дава мира идеята като усещане за реализация. Друго, което не ми дава мира, е желанието за пътешествия. Аз си пътувам във всички светове мислено, в реални и нереални, но идеята за пътешествия винаги ме е примамвала. Пътуването до един друг свят, до друга култура зарежда твореца с нови емоции, с нови идеи за работа.
- Известна е поговорката, макар че вече може да се спори, че „Музикант къща не храни“. А художник?
- Съпруг храни. Отговарям с шега, защото все пак трябва да има хармония в семейството – до твореца трябва да има човек, здраво стъпил на земята. Ако и двамата са творци, ще има конкуренция. Настъпателна конкуренция.
