« август 2018 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Роберто Димитров от дует „Есенни листа“: Ние съживяваме онази музика, която човек усеща с душата

Роберто Димитров и Фанчи Атанасова – един дует, затрогващ душата с прекрасно и чувствено изпълнение на вечно зелените песни, вълнували много поколения. Песни, които се запяват от всички. Страст, копнеж и житейска мъдрост, събрани в букет есенни листа, носещи живеца и пулса на добрите послания.

Роза МАКСИМОВА

- След няколко дни ще изнесете концерт в Бургас. С какво ще изненадате бургаската публика – подготвили ли сте нещо специално?

- От началото искам да кажа, че понеже бургаската публика е чудесна и много отзивчива, започнахме един проект „Децата пеят и танцуват“. Надявам се този проект сега да се осъществи, тъй като беше спрян. Основната теза в моите изказвания е да общувам колкото може повече с публиката. Начинът на общуване е много важен, защото бягаме от стресовите ситуации, които ежедневието ни поднася. Затова се стремя да бъда между хората, да общувам с тях, да усещам техния порив, тяхната енергия. Особено с децата, защото те са чисти и непринудени, с открито отношение към живота.

- Защо избрахте дуетът ви да се казва „Есенни листа“ – не е ли вече доста експлоатирано това заглавие? Какво послание отправяте към слушателите с него?

- Красотата на есента е уникална. Тя разкрива цялата палитра, всички багри, натрупани през цялата година. Когато зимата е съхранила тази енергия, тя започва да излиза като палитра през цялото лято и есента е вече нейният окончателен завършек. Могат да се видят всички цветове на дъгата – пурпурно, жълто, зелено… Това е есента – с прекрасните червено-жълти листа. С моята колежка започнахме да работим преди повече от осем години. Ние сме хора на сериозна, улегнала възраст. Ние съживяваме времето на живата музика, която човек усеща с душата, отвътре. Музика, която беше в обикновените касетофончета през годините. Обичаме баладите от миналите години – 50-те, 60-те, 70-те, 80-те години. И затова нашия дует го кръстихме „Есенни листа“, защото го свързахме директно с това послание, което прави Нат Кинг Кол в песента. Не мога да кажа „мъртвите листа“, защото те нямат послание, а есенните листа имат послание. Те са просто резултат на продукт на природата. А „Есенните листа“ на Нат Кинг Кол е много силна песен и ние или започваме, или свършваме с нея, за да покажем на хората защо сме се кръстили така.

- Как се роди вашият дует? Имате ли индивидуални изяви?

- Когато се запознахме с моята колежка, започнахме да работим само с две китари и усетихме, че гласовете ни много добре се допълват един друг, т.е. имаме един хоризонтален тон, който много пасва като тембър както при мене, така и при нея. И ние се постарахме да направим песни, които обработихме дуетно. Доста популярни шлагери обработихме в продължение на много месеци. Гледали сме нещата да ги балансираме, да има някаква хармония. Опитваме се. Участията ни са на много места. Били сме в Канарските острови, в Тенерифе сме пели много пъти. Сега бяхме в Южна Африка, в Йоханесбург, в един страхотен мексикански ресторант. Имаме участия в Българската академия на науките преди години, правим различни частни партита. Участваме с песни, които са популярни, песни от реалния живот.

- Често пеете на испански. Защо? Какъв сантимент имате към Испания?

- Първо, пребиваването в Испания беше доста време. Второ, техният темперамент, техният хъс, тяхното чувство, техните възприятия за живота, защото песните, които те пеят, наистина докосват сърцата на хората. За мен идолът в испанската музика е Хулио Иглесиас, защото неговите песни възпяват красотата и любовта. А красотата и любовта издигат човека и той става по-духовен. Неговата духовност израства. Когато една песен има идея, т.е. думите да отговарят на някакви критерии, да показват някаква сцена от живота, някакви твои възприятия, тогава човек става по-възвишен и той се мотивира точно с такива мелодии, с такава хармония. Тя става част от ежедневието на човека.

- На какви други езици пеете?

- С колежката пеем на 7-8 езика. Напоследък пеем в чужбина, на лайнерите. Задължително е да се знаят немски песни. Аз винаги бягах от този език, но сега направихме пробив. Разбрах колко е важно да съумееш да изпееш немския език.

- Имате ли си любима песен?

- За мене няма любима песен. За мене има песни, които винаги трябва да се пеят. Няма лоша песен, има лошо изпълнение. В своята работа човек не трябва да допуска да избледнява с годините, а трябва всеки път да добавя по нещо, да надгражда.

- Роберто, вие сте пял на улицата. Какво се случва там – с кого общувате – с публика, с журналисти, с полиция? Какво научихте от улицата?

- Това е много сложен и много дълъг въпрос. Улицата е непосредствената творческа среда. С нейните преимущества и с нейните недостатъци – шум, дразнения – от хора, от обстановка, от природа и т.н. Но на улицата няма ден с ден да си приличат. Това е все едно излизаш на поредния спектакъл. В много градове съм бил, хората много ме обичат навсякъде. Отначало хората те гледат критично, негативно: „Тоя е излязъл да проси“. Ти се стремиш да докажеш, че точно това не е, т.е.: „Аз искам да ви кажа едно послание“ И когато мине известно време тия хора разбират де факто, че ти не си излязъл да просиш. Затова като кажат уличен музикант, това лепнато прилагателно не е начинът, по който да изразиш самата своя дейност. Тя винаги трябва да бъде доказана. Когато се пее на улицата, има много плюсове. Първо, че за кратко време може да покажеш много неща. Второто е, че ако имаш грешки, хората чак толкова не ги забелязват, тъй като те са забързани в своя живот. Когато разработваш едно произведение, ти виждаш грешката си, обаче тази грешка много малко хора я забелязват, но дори и да я забележат, те просто ти прощават. Докато на голямата сцена няма прошка. Там веднага е критикувано, освиркано или просто премълчавано с едно гробно мълчание. На голямата сцена е важно човек да се концентрира. Концентрацията за малък период от време е много важна, а има всякакви предпоставки – да падне глас, да се удариш, някаква стресираща ситуация – ти трябва да преодолееш тези неща. Изкуството е силно, когато успяваш да преодолееш тези житейски несгоди.

- Разкажете ни някой скъп за вас спомен /или куриоз/ от някой концерт например.

- Ние с колежката винаги предварително обработваме нещата, гледаме да няма издънка, но мога да ви кажа общо, като принцип. Те самите случки просто се появяват. Точно тук трябва не само да запазиш самообладание, но трябва да импровизираш, за да издържиш. На улицата обаче това всеки ден ми се случва, а децата как реагират на това /смее се/.

- Обичате да работите с деца?

- Непрекъснато работя с деца. Даже те споделят всичко с мен – къде са ходили, какво са правили – съвсем чистосърдечно, по детски искрено. Идват, поздравяват те, техните очи, тяхното „Здравей“ – те просто ти вярват, защото виждат, че ти си откровен с тях. Децата непрекъснато ме учат. Аз се раздавам изцяло и децата го виждат това. Родителите се радват. Случва се да помагам – успокоявам някое дете, отвличам му вниманието. Това е психология. Учителската работа си е направо психология. Трябва да търсиш оптималния вариант за решение. За съжаление, в съвременния свят критериите за израстване на едно дете малко се промениха. Малко залитат към материализъм. За разлика от онова време, когато нямаше такива технологии, информационни средства – децата се събираха, бяха обединени, на групи. Хората си споделяха, децата имаха възпитание, етиката и културата на отношението на децата към възрастните. Министерство на образованието трябва да помисли над това как да се държат децата в обществото.

- Как си подбирате репертоара – каква е вашата репертоарна политика? С кого се съобразявате повече – с публиката или със себе си, със своите настроения, възможности, нагласи?

- Много сладък въпрос. Браво за този въпрос! Аз разделям музикантите на два вида – тези, които свирят за себе си и тези, които свирят за хората. Макар и грубо казано, но ще ви кажа защо е така. Защото когато свириш за себе си, ти можеш да свириш в един стил, с часове наред да свириш в една тоналност, може с часове наред да държиш един и същи ритъм. След като вземеш една необходима доза от тази „творческа дрога“ да го наречем, можеш да свириш с часове, но ти не достигаш до хората. Точно това е силата – или пееш за хората, или пееш за себе си. Когато пееш за хората, трябва да се съобразиш с две неща: първо, че трябва да изкарваш пари и второ, че трябва да се съобразиш с техните вкусове и желания. Стиловете са толкова много, че ако изпяваш по една песен само, няма да обхванеш всички стилове за един ден. Трябва да отговориш на изискванията на различните поколения. Защото когато излизаш да пееш, ти трябва да се съобразиш с желанията на хората. Музиката трябва да е част от обществения живот, част от самия човек. За да може човек да си върши творчески нещата, за да може да показва истинското отношение към работата си. Когато пееш, особено на улицата, трябва да се сливаш с обстановката. Ако успееш да направиш тоя баланс, няма да имаш проблеми нито с администрацията, нито с полицията, нито с престъпниците, нито с уличниците, нито с нормалните хора, които се движат по улицата. Тоест ти се канализираш със самата природа, с обстановката. А истинското изкуство е когато това нещо го разбереш. Трябва да си уверен, за да го направиш. Ти не пееш, за да покажеш колко си талантлив – това хората ще го забележат и без да им го натрапваш. Ти трябва да покажеш отношението си към тях. ОТНОШЕНИЕТО. ВАЖНОТО. ДУХОВНОСТТА, която искаш да покажеш на хората.

- Каква музика обичате да слушате, когато не сте на работа?

- Музиката се разделя на музика за сутрин, за следобед и за вечер. Защо го казвам така? Защото човешкото тяло сутринта излиза по един начин, на обяд е по друг начин и вечерта е по друг начин. Каквато и музика да бъде, когато има живец, когато има пулс, тя амбицира хората да си свършат работата. Какво имам предвид? Да кажем рок, боса нова, да кажем един хубав тежък блус, регето бие повече към картините от ежедневието, когато човек да свърши някаква работа. Ако искаш да си почиваш, най-идеалното решение е на загасена светлина вечер да релаксираш с някакви красиви нюанси например от „Ромео и Жулиета“ да кажем, музиката на Ричард Клайдерман. Но ако имаш да свършиш много бърза, качествена работа, не можеш да пуснеш класическа музика например. Музиката се разделя по психическо отношение в зависимост от това каква дейност, каква картина трябва да се извърши, да се създаде.

- Имате ли си специфични ритуали, специални изисквания, за да се чувствате комфортно преди концерт?

- Ритуали нямаме, но аз знам, че всеки божи ден Господ ми помага, преди концерт винаги се кръстя и съм имал много ситуации, когато Господ ми е помагал. Специален ритуал не, ритуалът се извършва, когато се види обстановката, която е създадена. Водещият на концерта създава обстановката. Говорим за деловата страна, на сцената да има топъл въздух, да създава настроение на самите хора. Ще ви кажа и още едно много важна нещо за мен, идея, която ми е в главата. Моят вътрешен въпрос като зрител е: „За какво ми губиш времето?“. И като гледам очите на хората, докато пея, това е най-важният въпрос. Тоест, да покажеш за какво си излязъл пред хората. Идеята тук е много силна. "За какво ми губиш времето?" Това е моят девиз, когато пея на сцената.

- Кое е най-странното място, на което сте пели?

- Това е град Кнайзна в Южна Африка. Ходил съм 6 часа път през националния резерват, близо до нос Добра Надежда, там, където се събират Индийският и Атлантическият океан и във всички картички казват, че имало разлика в нивата. Това е краят на африканския континент – там съм пял. На самото рогче на 100-метровата скала има светещ фар. Тук е Кейп Пойнт – островната точка на самия континент. Там преспах две нощи на скалите – исках да видя какво ще се случи, да почувствам колко съм нищожен. Пазачът на фара беше горе, а аз – на петдесет метра по-долу, съм се скрил между скалите с китарата и пея.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

С касова бележка за 3 лв. бургазлия спечели 2 000 от Лотарията на НАП

  • 21 Авг 2018
  • 24
61-годишният Бургазлия Николай Панайотов спечели поредната месечна награда от Лотарията на Националната агенция за приходите с касови бележки. Териториалният директор на НАП Бургас Татяна Кънчева връчи на късметлията чек за 2000 лева.

Започна изплащането на субсидиите на овцевъди и козевъди

  • 21 Авг 2018
  • 31
Държавен фонд "Земеделие" започна изплащането на финансовата подкрепа по схемата на минималната държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013. Това съобщиха от пресцентъра на службата.

Депутатите заседават извънредно заради "Олимпик" и Търговския регистър

  • 21 Авг 2018
  • 30
Народното събрание прекъсва лятната си ваканция и се събира извънредно в 13 ч., за да изслуша премиера Бойко Борисов за проблемите с Търговския регистър и за да обсъди казуса с фалита на кипърското застрахователно дружество "Олимпик". Заседанието е по искане на БСП.

САЩ пускат 11 милиона барела на пазара

  • 21 Авг 2018
  • 29
Министерството на енергетиката на САЩ обяви ,че се готви да извади за продажба 11 милиона барела петрол от стратегическите резерви на страната. Целта е да не се допусне ново поскъпване на суровината на световните пазари, съобщи "Ройтерс".

Турция се отказва от системата ол инклузив в туризма

  • 21 Авг 2018
  • 56
Турция обсъжда вариант за отказ от системата ол инклузив в туризма си, съобщи вестник "Хюриет". Според хотелиери, при висока пълняемост на местата в хотелите, повече туристи, отколкото в 2014 година, доходите им са далеч по-ниски през последните две години.