Уважаеми читатели!

В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси.
Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес:
Не умея да казвам НЕ: Необходимостта понякога да казваме НЕ. Как да правим това с различните категории хора?

Катя ПЕНЕВА:
Налагането на отрицание ни помага да накараме хората да ни ценят повече заради личните ни качества и умения

Имаше една поговорка, която казваше, че много от нещата в живота ни ще вървят по-добре, ако по-често умеем да казваме НЕ. Но ние желаем да сме възпитани. Не, всъщност твърде много се нуждаем от одобрението на хората около нас. Не само това, ние много искаме да сме потребни на някого и това, че можем да бъдем в нечия услуга ни носи щастие. Чувстваме се забелязани и ценени. Живеем в социално общество и ние не се нуждаем толкова от това да казваме НЕ, а от това да знаем колко товар можем да понесем на плещите си, поднасяйки безусловното си съгласие.
Така напълно съзнателно започваме да действаме според очакванията на околните и се опитваме да се напаснем към техните нужди. Дори и да преживяваме вътрешно противоречие, ние предпочитаме да имаме добри взаимоотношения с хората около нас, отколкото със самите себе. Да, наясно сме, че много често вътрешният ни комфорт е пряко повлиян от външните ни отношения, но за да се чувстваме щастливи, ние държим на положителната оценка, а това отхвърля възможността да бъдем нелюбезни и неотзивчиви. И това е напълно естествено и нормално за хора, които са в началото на своята кариера. Тези, които се опитват да вземат целия товар на раменете си, само и само да могат да бъдат забелязани и положително оценени.
В период от живота, в който човек се чувства достатъчно опитен и зрял, изявен в професията си, постигнал всичко онова, за което си е мечтал на младини, започва да преосмисля своето място в обществото и необходимостта от това да бъде забелязан и приет се трансформира в лично себеуважение. Едва чак тогава може да си позволи да поставя граници между себе си и околните хора, пък били те и най-близките. Тогава назрява необходимостта и да се чувстваме спокойни в един динамичен свят, който иска да се възползва от личните ни умения и таланти без да ни обезпечава материално.
Много често декларирането на отказ затвърждава нашия авторитет и ни дава възможност да търсим други опции, които да разширят личното ни пространство. Налагането на отрицание ни помага и да се издигнем на друго йерархично ниво, в което ще накараме хората да ни ценят повече не заради това, което можем да им дадем безусловно, а заради нашите лични качества и умения, които сме утвърдили във времето. Авторитетът, който сме изградили вследствие на опита и годините си, ще ни позволи да не разделяме хората на категории, а да правим преценка между това доколко сме способни да бъдем социално угодни и доколко сме в позиция да отхвърляме предложения, които не са ни изгодни. Но за да се случи всичко това, човек трябва да премине през периодите на своето безусловно ДА. За да може да усети насладата между това да бъде преди всичко „добър човек“ и след това да се преживява като личност, достигнала апогея в своята кариера, професионалист със звание и авторитет, на когото се покланят хората, които все още продължават да бъдат достъпни и угодни на всички. „Да“ или „не“ - каквото и да изберете да кажете, важното е да знаете, че това е вашето желание и вашият избор, и това ви кара да се чувствате добре без да изпитвате угризения на съвестта.