Анна Чонгарска: Прекомерната емоционална дисциплина може да ограничи свободния поток на творческата мисъл

За Анна, мечтите и пътя на изцелението

Където и да го отвее животът, бургазлията носи поезията в душата си, в кръвта си, в мозъка на костите си. Защото така повелява морето. Така повеляват и звездите. Щом си зодия Бургазлия, поезията е най-верният ти спътник.
Това ни го доказва днешната ни събеседничка Анна Чонгарска. Вдъхновена млада поетеса от Бургас, която живее в Сливен, пише за „човешката душа, любовта, контрастите, болката и пътя на изцелението“ и мечтае за свое кафене-книжарница и за повече хора с чувство за хумор, защото е убедена, че „смехът спасява света“.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажи ни за себе си, Анна. Как се сприятели с поезията?
- Родена съм в любимия Бургас преди почти 32 години. Завърших журналистика в Бургаския свободен университет. Днес живея в Сливен, където ме отведе любовта преди 6 години. Резултатът от това са двете приказни създания – дъщерите ми Мая и Кристина. С поезията ме срещна моята майка - Златина Бахова, която е филолог, учител и писател. Точен момент не помня, но помня първия стих, който написах. Единият ми дядо почина и болката от загубата ме подтикна да пиша. Тогава бях трети клас.
- Ти си много млада, а поезията ти е много зряла. Как идват стиховете при теб?
- Пъстротата на света и живота се отразяват в мен и така идват стиховете.
- Книгата ти има странно заглавие "Оттам нататък дотук". Как го избра? Какво е посланието на книгата?

-  Избрах това заглавие, защото в стихосбирката съм събрала стихове от 2001 до 2017 година. Това в книгата не го пише, както и не съм отбелязала годините, в които са писани стиховете. Затова компилацията от стиховете е така странна и предполагам, че читателят ясно усеща контраста в стила и темите, по които съм писала. Посланието ли? Досега не се бях замисляла, но едно е сигурно – всичко е за любов и от любов. Както и това, че независимо от различията ни, всички сме хора и можем да открием себе си у другия дори когато ни се струва, че на пръв поглед сме като деня и нощта.
- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?
- Ако пишещият ще сподели творението си с публика, то той е отговорен пред нея, от тази гледна точка е хубаво да има съображение поне малко. При прекомерна емоционална дисциплина може да се получи и емоционален ступор, което е срещу свободния поток на творческата мисъл.
- Твоите стихове са доста кратки, максимално изчистени, но казват много неща – точно, ясно, съвсем на място. Какви теми са най-интересни за теб като поет? За какво си струва да се пише?
- Човешката душа, любовта, контрастите, болката, пътят на изцелението са моите любими теми. Струва си да се пише за всичко, което трогва душата и докосва сърцето, а това само по себе си е толкова относително, колкото е различна емоционалната потребност на всеки пишещ и четящ.
- Ако не пишеше стихове, как би изразявала чувствата си?
- Рисуване, музика, танц. Като изключим рисуването, което съм позанемарила, всъщност музиката и танците са актуални в изразяването на чувствата ми.
- Коя е твоята лична вселена, Анна, и кого не би допуснала в нея?
- Моята лична вселена са двете ми деца, семейството ми, стиховете, които се опитвам да създавам, вълшебният свят на книгите, с който съм израснала. Не бих допуснала до тях хора с деструктивни намерения или нагласа, негативизъм, лицемерие
- Кое не ти дава мира?
- Липсата на справедливост.
- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?
- Може би това да правя каквото чувствам, че е правилно и да става каквото ще. Но също така считам, че всяко правило си има своето изключение.
- За какво мечтаеш, Анна?
- В личен план мечтая някой ден да имам книжарница – кафене, където да бъда приветлив домакин и където освен за книга и кафе хората да откриват себеподобни, с които да обменят себе си. Иначе си мечтая за повече хора с чувство за хумор, защото смятам, че не нещо друго, а точно смехът спасява света.
- Направи подарък на читателите на вестник „Компас“ – стихотворение например…
- С удоволствие.

**
- Моля те, изплети ми приказка!
- Как така?
- На ей така- като одеяло,
да се завия с нея
и да се стопля в нощта.
Вземи невидими нишки любов,
за да зашиеш думите,
а те да се вплитат една в друга
като преплетените пръсти
на двама влюбени.

И тя му заплете приказка
на лунна светлина,
той зарови пръсти в косите ѝ.
Целият свят замлъкна,
за да се чува само
сърцебиене,
дихание
и шепот.
Тогава всичко стана
достатъчно.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Предложение за брак в „Парк Арена ОЗК”!

  • 21 Апр 2019
  • 84
Уникалният басейн „Парк Арена ОЗК” събра двама влюбени.

„Черноморец” се окичи със среброто в „А” баскетболна лига

  • 20 Апр 2019
  • 117
„Академик София-2” триумфира с титлата в „А” група – мъже.

„Шейховете” вкараха четири гола за победа №22

  • 20 Апр 2019
  • 121
Нефтохимик записа своята 22 победа в Югоизточната Трета лига.

На Цветница- хладно и със слани

  • 19 Апр 2019
  • 465
След необичайно топлия март, тази година на Цветница времето няма да е топло, сочат последните прогнози. В неделя минималните температури ще бъдат от около 1 до 5-6 градуса в повечето места и отново има вероятност за образуване на слаба слана.

Пеевски втори в листата на ДПС

  • 19 Апр 2019
  • 171
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ повежда евролистата на партията, следван от Делян Пеевски, Илхан Кючюк и Искра Михайлова. Това е решило на снощното си заседание Централното оперативно бюро на Движението.