Стефан Апостолов: Задачата ми е да поддържам апостолския дух доколкото е възможно, с писане на книги за такива личности.

Инж. Стефан Апостолов е публицист и краевед, има магистърска степен по индустриален мениджмънт. Бил е общински съветник и окръжен съдебен заседател в Бургаския окръжен съд.
Пише статии за вестници, списания и интернет издания в България и чужбина, които са изцяло посветени на морето, историята и значими личности в Бургаския край.
Има публикации в исторически и литературни сборници и алманаси, както и в периодичния печат. По негови книги има телевизионен филм, който редовно се излъчва по канал “Дестинация България”, и театрална постановка “Кюприйска епопея”, в която главната роля изпълнява актьорът и поет Валери Еличов.
Автор е на книгите: “Големият залив”, “Полуостровът”, “Остров Света Анастасия”, “Бургас и морето”, “Преображенското въстание”, “Балканската война”, “Линията Мидия-Енос”, “Тракийско светилище “Беглик таш”, повестта “Живот...”, “Поповци”, “Островът и Бургас”, “Личност”, “Поп Сава Катрафилов”, „Личност – Страти Димитров“ и др.
Като достоен потомък на своите предци, Стефан Апостолов е и дарител на българската църква “Св. Стефан” в Истанбул.

Роза МАКСИМОВА

- Неотдавна излезе вашата книга за дарителя, благодетел Страти Димитров. Тя е част от поредица подобни книги – „Апостоли“. Защо решихте да направите такава поредица? Как се обяснява интересът ви и желанието да пишете такива книги?
- Книгата „Личност – Страти Димитров“ излезе в два варианта и я представихме в Дом на писателя – Бургас, при голям интерес от общественици, кмета на Ново Паничарево, директора на Държавния архив, сродници и гости, свързани със Страти Димитров. Журналистът и историк Георги Райков представи много подробно и задълбочено книгата, издадена в издателство „Либра Скорп“ с редактор д-р инж. Денчо Михов. Тези личности от поредицата „Апостоли“ са войводи, четници, свещеници, учители, възрожденци, общественици, политици, развивали апостолска дейност в Бургас и региона, за които днес малко се говори и почти нищо не се пише. Изследвах и проучвах тези хора дълго време и днес дойде моментът поредицата от книги да се издава и да се виждат по книжарниците.
- Кой е Страти Димитров?
- Писателят Антон Страшимиров, който лично се е познавал със Страти Димитров, пише още през миналия век следното: „Той е хубавец с предприемчив и спекулативен дух, закупува стада говеда за суват (за паша) и после ги продава в Цариград, язди буен кон, ходи с астраганена шуба и самурен калпак. И лепи хорския свят около себе си, със здрав смисъл, с духовност, със заразителна усмивка и с широката си ръка. Той е кмет 14 години на община Ново Паничарево и 18 години депутат в Народното събрание в София и В. Търново.“ А Никола Стойчев – дългогодишен директор (30 г.) на Първа мъжка гимназия „Г.С.Раковски“ в Бургас, който има спомени от него, каза следното: „Страти Димитров е личност от национален ранг!“ Общественикът и ТВ водещ Иван Григоров сподели с мен през 2016 г. следното: „За мен Страти Димитров е голяма личност. Помня го като достолепен старец. Идваше често от Бургас в Ново Паничарево с файтона, облечен с пардесю и с бастун. Авторитетен, сериозен човек, общественик, политик и държавник. Имаше конюшня, гори, земи, имоти, често идваше да ги наглежда. Нямах представа колко и какви коне отглеждаше и за какво ги използваше, но притежаването на коне в моите представи тогава, а и сега, е проява на аристократизъм, на богатство, на скопосия.“ Аз бих добавил: Страти Димитров е политик, общественик, дарител, който през 1887 г. се сприятелява по партийна линия със Стефан Стамболов, както и с княз Фердинанд и 18 години без прекъсване е народен представител във всички народни събрания и в едно Велико народно събрание. Дълги години е лидер на Народнолибералната партия (Стамболовистката партия) в Бургас, която определя хода и развитието на града, работейки с известните бургазлии Яни Русалиев, Иван Цанков, Димитър Бракалов, Йови Воденичаров, Продан Киряков, Никола Александров и др. От архивите на Народното събрание се вижда, че изборите за народен представител винаги печели убедително с голям процент преднина, като се има предвид, че се конкурира с действащи министри, областни управители или лидери на други партии. Във връзка със строителството на сградата на Стария съд в Бургас на ул. „Патриарх Евтимий“ 16, от страна на Министерския съвет и лично от Стефан Стамболов за наблюдаващ и контролиращ хода на строителството е определен Страти Димитров. За целта всяка седмица докладва по телеграфа за изпълнените строителни работи на министър-председателя или отива на доклад в София. По негово настояване и наблюдение се строи старият железен мост в местността Пода, с което се решава веднъж завинаги проблемът по преминаването на пролива Мандра – Черно море, с подкрепата и благословията на княз Фердинанд. При едно от идванията на княза в Бургас, във връзка със строителството на пристанището, Страти Димитров наема кораб и води княза до местността Пода, за да види действителното състояние по преминаването на пролива, да види мъките и несгодите на хората, които понякога чакат с дни, за да преминат на отсрещния бряг с дървени салове. След огледа последва разпореждане на княза да се отделят средства от пристанището и се изгради железен мост на пролива. Слизат на брега и Страти Димитров води княз Фердинанд на лов в Странджа планина, където решават други важни държавни въпроси за района. Дарителската му дейност е всеобхватна. Той дарява 8 дка земя за построяването на училището в Ново Паничарево, дарява 500 книги на библиотеката при основаването на читалище „Отец Паисий“, част от тези книги са дарени през 1981 г. във връзка с „1300 години България“ на Регионалната библиотека „П. Яворов“ Бургас (една от тези книги е била оригиналът на „Под игото“), дарява 1000 дка земя за оземляване на българските бежанци през 1903 г. след Преображенското въстание и през 1913 г. след Балканската война, дарява голяма сума пари при строителството на църквата „Св. Троица“ в Ново Паничарево и др. Не без значение е и фактът, че при третия пожар на гр. Котел през 1894 г. той посещава града заедно с подпредседателя на НС Георги Губиделников, запознава се с трагичната обстановка и става гарант с капитала си по възстановяването на града, във връзка с теглене на голям банков кредит от австрийска фирма.
- В тази книга е описана не само значимостта на Страти Димитров като личност, но и ни описвате изчезнали вече топографски обекти, които навремето си са имали много важно значение. Например стана ясно, че е съществувало село Старо Паничарево, недалеч от сегашното Ново Паничарево. Разкажете ни, лесно ли намирате такива факти, архивите помагат ли ви? Доколко? Какви източници ползвате?
- След Освобождението през 1878 г. се създава т.нар. Преселническа партия, която има за задача да убеди хората за закриване на с. Старо Паничарево и преселването им в Ново Паничарево, на по-добро място, на р. Ропотамо, с много обработваеми площи и много по-плодородна земя и по-добро разположение. За това най-дейно участие взема току-що уволнилият се фелдфебел от армията Страти Димитров. Преди това има друго село, което се казва Чанакчъ, в местността Юрта и е напуснато през 1800 г. Действително тези села и местности вече не съществуват като наименования, но в продължение на една година търсене благодарение на историците д-р Вида Буковинова и д-р Стефан Пейков можах да се сдобия със стари карти, руско издание, където тези селища са отразени. За това ми помогнаха и статии от 70-те и 80-те години на XX век, намиращи се в отдел „Краезнание“ към РБ „П. Яворов“ и Държавния архив.
- Личностите, чийто живот и принос описвате, са ваши далечни родственици. Какво е чувството да сте потомък на такива велики хора?
- Страти Димитров още в младежките си години в Старо Паничарево се сближава с основателя на първата българска църква и първото българско училище в Бургас (1869 г.), поп Георги Стоянов Джелепов (на него има кръстена улица в града – ул. „Поп Георги“ и барелеф пред църквата „Св. св. Кирил и Методий“) и с учителя и революционера от Априлското въстание поп Сава Катрафилов, а след това четник в Ботевата чета. В процеса на писане на книгата реших да опиша всички родственици на Страти Димитров от 1855 г. до 2018 г. и се откриха много интересни личности, вкл. и в днешно време. Но все пак да посоча по важните: Страти Димитров става зет на поп Георги Джелепов като се жени за дъщеря му Мариола. От своя страна поп Георги Джелепов много по-рано става зет на Вълкан Чорбаджи от Старо Паничарево, като се жени за дъщеря му Елена. Вълкан Чорбаджи е известен с това, че през 1829 г. заедно със Стойко Мавродиев правят среща по тяхна молба с вицеадмирал Алексей Самоилович Грейг, на борда на флагманския кораб „Париж“ в залива край Созопол. Тяхното искане пред руското командване е за съдействие и подпомагане на населението от този район за освобождаване от Османско иго. И действително се сформират бойни дружини начело с Вълкан Чорбаджи, подпомогнати всячески от руската армия. За съжаление през тази Руско-турска война от 1828-1829 г. е освободена само Гърция, Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а България тегне още 50 години. Така или иначе изредените личности, нескромно трябва да посоча, са мои родственици: Страти Димитров е мой прадядо по майчина линия, поп Георги Ст. Джелепов е мой прапрадядо по майчина линия и Вълкан Чорбаджи е мой прапрапрадядо по майчина линия. Какво е чувството да съм потомък на такива известни хора – да поддържам техния апостолски дух доколкото е възможно, с писане на книги за такива личности. Пак нескромно трябва да посоча, че прадядо ми, но вече по бащина линия - поп Петко Г. Попов (за когото също имам издадена книга), е работил съвместно с поп Георги С. Джелепов преди Освобождението 1878 г., по налагане на българската кауза и българската църква в региона. Това е описано още през 1911 г. от историка Георги Попаянов. А в по-късни години техните внук и внучка се женят и това са моите родители.
- Вашите книги са своеобразни справочници, тъй като пишете не само за личности, но и за създаването и развитието на Бургас, както и за много географски и исторически забележителности в Бургаския край. За какъв кръг читатели са предназначени книгите ви?
- Книгите, които пиша, са за широк кръг читатели, интересуващи се от историческа, краеведческа и икономическо-административна насоченост на Бургас и региона, от векове назад до наши дни. Издателите ме определят като летописец и аз когато пиша за Бургас или друго населено място, пиша последователно и подробно, без да пропускам най-важното. Проследявам събитията примерно от 1800 г. без прекъсване до 2018 г., а не спирам в даден период, защото се сменила политическата конюнктура или че еди-кои си били на власт, пък утре щели да дойдат някои други. Това си е тяхна работа, това не е интересно! Аз не пиша художествена или друга литература, а пиша за реални, истински неща и събития и информацията трябва да е достоверна, обобщена и обективно представена. Голям интерес представляват за мен събитията, случили се в района на Бургас, Южното Черноморие, Странджа планина, Източна Тракия (близо 90% от селищата са били български), Цариградския район и Босфора (21 от селищата са били български). Всички личности, които съм описал в поредицата „Апостоли“, са свързани с посочения регион. Така, че в хода на описване на личностите се проследява и развитието на дадения град, селище, чифлик, местност, църква, училище, крепост и др. Това е неизчерпаема тема.
- По време на работата по дадена книга, ровейки се в архиви, справочници, има ли нещо, което ви е впечатлило особено много? Нещо, което ви е изумило и което би удивило и читателите?
- Преди години ходих нарочно в с. Маринка да потърся и да видя т.нар. Еврейска гора, във връзка с написването на един материал. Мой познат, като разбра за какво съм там, ме отряза директно – и ти ли ще търсиш злато? За пояснение - златото, което е намерил Ал. Георгиев – Коджакафалията, е именно в тази гора. Но моят интерес беше друг. Исках да разбера какъв е бил този евреин, как се казва, с какво се е занимавал. По време на писане на книгата „Личност – Страти Димитров“ с изненада установих, че семейството на Страти Димитров има връзка с този евреин още през 1865 г. Така за мен се наложи многократно да посещавам Маринка, да търся Еврейската гора, да търся Еврейския чифлик и се натъкнах на много интересни факти. Всъщност, евреинът се казва Мордохай С. Коен – собственик на огромни земеделски и пасищни площи, крупен износител на зърнени храни, та на него през 1865 г. се налага да приюти в чифлика си семейството на Страти Димитров, защото е било заплашено от турската власт, че баща му и цялата мъжка челяд (те са трима братя) ще бъдат избити. Това наложи да ходя доста пъти, да се срещам с различни хора, да търся чифлика, да правя снимки, дори един път бях нападнат ненадейно в гръб от две огромни овчарски кучета от близката кошара, които за малко да ме разкъсат на парчета, та се наложи после да ходя да ми леят куршум. Само аз си знам какво чудо беше! Но при тези мои посещения един човек ми разправя следната история от ново време. През 1991/1992 г. дошла някаква снимачна компания (мисля, че каза немска) да снима филм. Още с пристигането си се настаняват точно на мястото където е бил Еврейският чифлик. Стоварват техника, оборудване, камиони и др., опъват палатки, ограждат района с висока ограда. След два дена започват снимките и за масовките наемат доста хора от селото, като им заплащат по 5 лева на ден. Всичко върви добре, на отсрещния скалист бряг конницата бяга напред, бяга назад, масовката и тя ту напред, ту назад и заснемането след месец приключва. Какво се установява след заминаването на кинаджиите? В района, където са били, зад оградата, т.е. Еврейския чифлик, почти целият бил разкопан с багер, най-вероятно за търсене на злато (може и да са намерили, те си знаят). Може би кинаджиите са преследвали други цели.
- Как решавате за кого /какво ще пишете? Какво трябва да привлече вашето внимание, за да напишете книга за това?
- При мен задачата е зададена още при формиране на поредицата „Апостоли“. Там са изредени 13 личности, свързани с историята на Бургас и региона и аз следвам поредицата. В момента приключих книгата „Поп Георги“. На компютъра ми е книгата за Стоян Шивачев – третият български учител-възрожденец в Бургас. След Освобождението на Бургас (6 февруари) той е първият секретар на общината, при първия бургаски кмет Нико Попов, по-късно юрист в Мировия съд, а през 1913 г. е шарже д`афер – представител на правителството при българския губернатор в Одрин, генерал-майор Георги Вазов. Ако успея да напиша книги за всички личности, значи съм изпълнил дълга си пред моите предци. Само Бог знае докъде ще се стигне!
- Изкушава ли ви да напишете роман за някоя любопитна история, която сте срещнали по време на изследователско проучване?
- Не!

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Кметът на Бургас: България се връща на картата на водната топка с историческото първо Европейско първенство U15

  • 20 Юли 2019
  • 146
“България се върна на международната карта на водната топка с историческото първо Европейско първенство за юноши U15 в Бургас.

Двама контузени в „Нефтохимик” пропускат старта във Втора лига

  • 20 Юли 2019
  • 138
Часове остават до първия мач на Нефтохимик от новия сезон в първенството на Втора лига.

Разписанието на БДЖ вече е в Google maps

  • 19 Юли 2019
  • 227
Разписанието на БДЖ вече е видимо и в Google maps. При задаване на конкретен маршрут на територията на България в интернет платформата упътвания за придвижване се получават и за пътуване с влак, което разширява възможностите при избора на подходящо транспортно средство.

Световноизвестният аниматор Тео Ушев пристигна в Бургас за Международния филмов фестивал BIFF

  • 19 Юли 2019
  • 199
Световноизвестният аниматор Тео Ушев пристигна в Бургас по покана на Община Бургас и организаторите на Международния филмов фестивал - BIFF.

LEN: Бургас връща България на световната карта на водната топка

  • 19 Юли 2019
  • 201
С домакинството на Европейското първенство по водна топка за юноши до 15 години Бургас връща страната ни на световната карта в този спорт.