Атанас Атанасов и Станимир Желев: Рисуваме заедно, защото си имаме доверие

Двама художници - една цел и една мъка

В бургаската галерия „Пролет“ е предвеликденски светло. От стените смирено и благо, но и строго ни гледат свещените изображения на Света Дева Мария, на Исус Христос, на св. Георги и със сиянието си подсилват предчувствието за празник.
Художниците Атанас Атанасов и Станимир Желев рисуват картини – от марки и илюстрации, през портрети, живопис, та до стенописи в църкви, храмове и параклиси. Работят съвместно от 30 години – разбират се от половин дума, довършват както иконите, така и изреченията си, а образите, които създават, светят. Те са озарени от една мека светлина със златисти отражения, сякаш сам Бог е направлявал ръцете на творците докато рисуват. Зографите сами си правят всичко – от специално подготвените дъски, през рисуването до организирането на изложби, в които показват нарисуваните икони – някак живи, одухотворени и светли.
С мъка и огорчение обаче споделят тревогата си от вероятността техният занаят да изчезне. Боли ги, че все по-често в църквите /даже и в някои манастири/ вместо стенописи виждат залепени тапети с принтирани изображения на светци. Не икони, а винилови тапети с рисунки на светци. Тук замлъквам, зашеметена от сгромолясалата се лавина от мисли и въпроси…
Светлите образи на Божията майка и на Исус гледат от стената тъжно и укорително.

Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ


- Творите в областта на живописта, илюстрацията, миниатюрата, рисунката, стенописта, рисувате икони. Кой жанр ви е по на сърце и как решавате кога какво да нарисувате /освен поръчките, разбира се/.
-Ние не ги делим. Не може да се каже, че едното е по на сърце, просто си работим. Те нещата от само себе си идват. Кога правим църква, кога нещо друго – нещата сами се нареждат. Не можем много да ги предвидим. Важно е да работим заедно.
- Как си съжителстват иконописта и другите жанрове на изобразителното изкуство, допълват ли се, не си ли пречат? /например икона и портрет/
Ат. Ат.: За мен не е много различно. Стилово има някакви разлики, но всъщност рисуването като акт е действие, което ни води, така че за мен не е различно. Като млад и аз мислех, че едно е да правиш икона, друго е собствена живопис, но с течение на времето се убедих, че всъщност е едно и също.
Ст. Ж.: Техниката е същата и при портретите, и при иконите – въпреки че иконите се рисуват на дъски, техниката е една и съща.
Ат. Ат.: Това е в моя случай. А всъщност за неговата живопис е коренно различно.
- Сега индивидуалността в изкуството е издигната в култ, а вие работите съвместно по големи проекти – храма в Рупите, параклиса в Морската градина на Бургас, общи изложби. Как се твори в компания и съавторство?
Ат. Ат.: По принцип не е лесно, но за нас е лесно. Ние работим заедно от 30 години и за нас това не е проблем. Работим по поръчки заедно и се получава, защото си имаме доверие. Работим един през друг Единият започва, другият довършва, после пак се намесва първият… Така че тук няма нещо, което единият да е довършил изцяло. Минаваме и двамата. Затова може да се каже, че това е един общ проект, а не просто да сме събрали икони, които сме правили поотделно. Не. Тука сме ги работили заедно. С годините сме съумели да работим заедно, имаме си доверие. Пробвали сме и с други хора, но не се получава.
- Струва ми се малко странно това.
Ат. Ат.: Много е странно.
Ст. Ж.: В иконата има много технология, която трябва да се спазва. Така че няма значение кой ги прави, понеже работим заедно много отдавна и се разбираме веднага кой какво ще прави. Съчетаваме кое как да изглежда.
Ат. Ат.: В иконата ние сме ограничени и от канона. А когато работим и заедно, авторството съвсем се размива. Това са образи, които са достигнали до нас в продължение на много векове. Не може да се каже, че ние сме ги измислили изцяло, но не ги копираме. Ние сме си ние. Правим си собствени интерпретации на едни вече наложили се образи.
Ст. Ж.: Ние не можем, а и не искаме да избягаме от това, което е било преди, но сме ги направили по един по-различен начин.
- Всеки художник ли може да рисува икони? Само умение ли е нужно за това изкуство? Влагате ли чувства, емоция в рисуването на икони?
Ат. Ат.: Всеки би могъл да опита, но дали ще успее, е друг въпрос. То си е често технологично един занаят, който е малко по-различен от обикновеното рисуване или живопис. Ние тука сме направили абсолютно всичко – започнали сме от дъските, цялата дърводелска работа сме я свършили сами, обработили сме дървото, за да не се измята, грундираме го и правим всички необходими неща, за да стане както трябва. Не купуваме готови дъски, защото не знаем кой ги е правил. Всичко си правим сами. Правим и експерименти – иконата на Иван Рилски е правена върху мазилка. Като стенопис. В тази връзка искам да кажа, че и двамата със Станимир сме доста притеснени, че тоя занаят постепенно може да изчезне, защото има вече много примери - в църкви се лепят тапети. Някой е нарисувал някакви икони, направил ги на принт и това се лепи на стените на църквата като тапет – за по-евтино и по-бързо. Това е кощунство.
- Китайски ли са тези тапети?
- Може да са гръцки, може и да са китайски. В една църква в Пловдив върху старите стенописи бяха налепили тапети. За съжаление, и в Троянския манастир също видяхме подобни тапети. Успоредно с много добре изписани стени, за съжаление в кулата на манастира, в параклиса, видяхме залепени тапети. В София църквата „Свети Мина“, където има чудотворна икона, цялата църква е облепена с тапети. Затова и тази наша изложба е един вид реакция на всички тези действия, защото този занаят е застрашен от изчезване. Заради по-лесното и по-евтиното да се налепят тапети, тогава няма да има смисъл да изучават това изкуство. А тук има много технология, която няма начин да се пренебрегне.
- Вие говорите за технологичния процес на създаването на икони, но има ли нещо друго, което трябва да знае и да спазва един иконописец?
- Четем житията на светците. Не сме теолози, нямаме такова образование, но гледаме да спазваме канона, макар че понякога сме на ръба на канона, получаваме забележки. Но в края на краищата, ако канонът не беше нарушаван, много шедьоври нямаше да бъдат създадени – още от Джото насам. Канонът е хубаво нещо, трябва да се спазва, трябва да се знае, но понякога го нарушаваме.
- Ако някога ви се прииска да вмъкнете някоя хрумка, някое художническо намигване… - допустимо ли е?
- Обсъждаме дизайна и решаваме дали е по-добре, или не.
- Случвало ли ви се е да работите по две неща едновременно?
- Почти винаги и почти непрекъснато. Затова ви казах, че самото действие, самият акт на рисуване е един и същ, а с годините се трупа опит и рутина, която не винаги е полезна, но за нас е важно да работим заедно.
- Подписвате ли своите икони?
- Понякога.
- Доколкото знам, икона се подписва на гърба.
- През Възраждането зографите са придобили самочувствие и са подписвали иконите отпред. С дребни буквички. Някои смятат, че не е редно, но се прави и едното, и другото. Даже самият Захари Зограф е посмял да си направи автопортрет в църква.
- Изобразителното изкуство е мълчаливо занимание. Когато ви се прииска да изкрещите, как го правите?
Ст. Ж.: Изразявам го с работа. Рисувам повече.
Ат. Ат.: Сега ще издадем една тайна – всъщност следващата изложба, която ще направим тук, ще бъде живопис, негова /на Станимир/ самостоятелна изложба и ще бъде коренно различна.
- Във връзка с това, което говорихме преди малко – за тапетите в църквите, можем ли да смятаме, че тази изложба сега е вашият вик срещу това кощунство?
- Може и така да се каже. Всъщност тази изложба е точно обратното на това, което се прави. И въпреки всичко това, защото ние искаме да се запази този занаят.
- Как изглежда околната действителност в очите на художник? Харесва ли ви? Вдъхновява ли ви, или ви дразни?
- Някои неща ни харесват, други ни дразнят, но това всъщност е животът – не можеш всичко да харесваш или всичко да мразиш. Когато работим, се затваряме в нашия си свят и си го правим такъв, какъвто ни харесва.
- По какво се отличават художниците от другите хора?
- И те са обикновени хора /смеят се/. Нямаме работно време, обаче нямаме и отпуска.
- Какво би било предизвикателство за вас да нарисувате?
Ст. Ж.: Има много неща, които бих искал да нарисувам. Бих искал да опитам да направя мозайки, графики.
- От марки до стенописи – доста широк творчески диапазон. Разкажете ни за своите вселени. Кого не бихте допуснали в тях?
Ат. Ат.: Не бих казал, че няма да допусна някого. Мога да кажа, че връзката между марките, илюстрациите, живописта, иконите това е рисуването. Умението да творя, да правя и едното, и другото. Интересно ми е да опитвам различни неща, понякога едно нещо ми омръзва, правя друго, което ми е интересно. Ако на самия мен не ми е интересно, няма как да е интересно и на другите. Обичам да правя миниатюри, обичам да рисуваме заедно икони.

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 71
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 71
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.

Министър Вътев: Има сериозен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти

  • 28 Мар 2024
  • 72
Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти.

Полицията в тайландска провинция вече ще преследва маймуни, които създават проблеми

  • 28 Мар 2024
  • 85
Маймуните в тайландската провинция Лопбури са една крачка по-близо до това да приличат повече на хората: вече те също ще трябва да отговарят пред полицията, предаде ДПА.

ВИК РЕМОНТ ЗАТВАРЯ КРЪСТОВИЩЕ ПО УЛ. „ИНДУСТРИАЛНА“

  • 28 Мар 2024
  • 52
Във връзка с изграждане на промишлен водопровод на ул. „Индустриална“.