« юли 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Денчо Михов, издател: Не виждам нищо страшно в замяната на печатната книга с електронна. По-важното е книгите да се четат

За Денчо Михов, за книгите и хората

Той прави книги. За него „всяка книга е като едно новородено дете“ и затова се чувства щастлив и удовлетворен. Издава както строго профилирани книги, така и художествени романи, поезия, краеведски изследвания. Само български автори и по-специално - съвременни. А младите автори /които никак не са малко/ са винаги подкрепяни, поощрявани, насърчавани.
За книгите, за авторите, за развитието на книгоиздаването от каменната плочка през папируса и хартиената книга, та до електронната разговарям с Денчо Михов – собственик ва едно от най-големите бургаски издателства.

Роза МАКСИМОВА

– Денчо, ти си химик – по образование и професия, но напоследък ръководиш собствено издателство. Какви книги издаваш – обединени ли са в тематични направления?
– Да. По образование съм химик и даже имам известна реализация в тази професия – от технолог в химически завод (каквито вече почти не останаха в нашата татковина) до университетски преподавател по химия. Това беше в младите ми години, а типично за младите е да вярват в себе си, че ще успеят да променят света – към по-добро, разбира се. По “университетските” ми времена, заедно със съвсем малък “отбор” млади и амбициозни колеги от БАН се заехме с безумно смелата идея да открием лекарство против рак, или поне за превенция. И до ден днешен съм убеден, че ракът би трябвало да се лекува чрез фармакотерапия, а не оперативно, но това е друга тема. Основната ни идея беше със селенови съединения да се опитаме да “тушираме” разрушаването на “серните мостове”, които са в основата на злокачественото изменение на третичната структура на ДНК, и съответно провокиращо мутации в алфа и бета вторичните структури – всъщност принципът на идеята е доста по-сложен, но тези подробности са за научна публикация, а не за интервю. За съжаление много бързо ни хвана преходът и кризата, а химия без чистите реактиви и скъпите апаратури за изследване – няма как. Съответно отборът ни се пръсна – кой в Япония, кой в САЩ... и така моя милост се озова на полето на частната инициатива. Сега обаче с удовлетворение констатирам, че усилията ни не са били съвсем напразни – селенът, който допреди нас се смяташе за силно канцерогенен, в последните години е измежду “задължителните” елементи на т.нар. “хранителни добавки” – напр. “Гинко билоба и селен”. Иначе казано – и ние сме дали нещо на света!
Като приключих с химията и науката, и попаднах в “дивия капитализъм”, с когото се борех с променлив успех известно време, в началото на новия век ме осени идеята, че ще бъда по на мястото си като издател – все пак е малко по-интелигентна дейност на фона на зараждащата се и разрастваща се простотия. Как точно ми хрумна тази идея, сега ми е трудно да кажа, но очевидно съм я прегърнал здраво и... започнахме. Като всяко начало – перспективите бяха отчайващи, минахме през безброй трудности, но... някак си успяхме да ги преодолеем и се утвърдим. Сега, от позицията на времето, ми е трудно да преценя къде бих бил повече на мястото си – като научен работник или като издател. Определено не съжалявам за избора – така е трябвало да се случи, така се е случило.
– Каква е спецификата на издаването на книги – например книги, посветени на бизнеса, на поезията...
– Трудно е при съвременната конкуренция един регионален издател да се ограничи до специфични издания, издаваме на практика всякакви книги – и художествена литература (поезия, белетристика), и научна (предимно учебници и учебни помагала за студенти и научни монографии на университетски преподаватели), и научно-популярна... Една немалка част от книгите ни са посветени на тема “Краезнание” – летописни книги за малки (и не съвсем малки) населени места, предимно в региона, родови хроники, мемоари и т.н. Единственото общо за всичките ни издания е, че са само от български автори, и то приоритетно от съвременни български автори.
– Как се отнасяте към младите автори – на какво внимание от ваша страна може да разчита един млад автор?
– Опитваме се да отделяме повече внимание на младите автори, доколкото разбира се е във възможностите ни. Старите и утвърдени автори вървят с “рекламата” си и спрямо популяризирането на техните нови издания трудно можем да добавим нещо ново. При младите положението е съвсем различно – немалко от тях, млади и талантливи, имат нужда първоначално от морална подкрепа, да им вдъхнем кураж, да ги насочим, да ги подпомогнем при тяхното популяризиране и реализация като автори. Някои от тях, веднъж “израснали”, се чувстват достойни за много повече, отколкото може да им осигури едно “селско издателство”, и съответно “дезертират” от нас и се насочват към големите столични издатели. Други, оценили вниманието от наша страна, ни остават “верни” – всеки има право на избор в живота, дано и едните, и другите да са направили правилния избор. Авторите, на които издаваме книги, не са само от Бургас и региона, имаме и от други градове, и от столицата, и от чужбина – при съвременните комуникации не е задължително да сме лице в лице, за да подготвим и реализираме едно издание. Точно с идеята да подпомогнем дебютни млади автори преди години учредихме наша литературна награда, и сега с гордост можем да кажем, че имаме автори, които тръгнаха точно оттам и впоследствие се реализираха и утвърдиха като автори.
– В твоето издателство се правят и електронни книги. Какво бъдеще очаква хартиената книга? Е-книгата конкуренция ли е на хартиената?
– Въпросът за електронната книга, имам предвид крилатата фраза “мишката ще изяде книжката”, според мен излишно се преекспонира. Твърде вероятно е в едно недалечно бъдеще е-книгата да измести изцяло печатната книга и в това не виждам нищо страшно. Електронното издание има редица предимства пред хартиеното – по-ниска себестойност, мигновен достъп до всяка точка на света (при съвременните разплащателни системи човек може в рамките на минути да поръча, плати и получи е-книга от другия край на планетата), съхраняване на ресурсите (отпада необходимостта от изсичането на дърветата за осигуряване на хартия), отпадат и нуждите от транспорт и складово пространство, библиотеките ще бъдат вече само “виртуални”, без необходимост от огромни площи за съхранение на хилядите томове... да изброявам ли още...
Пак повтарям, не виждам нищо страшно в замяната на печатната книга с електронна, разбира се това няма да стане изведнъж, но неминуемо нещата вървят натам. Писаното слово през хилядолетията се е съхранявало по различни начини – от керамичните плочки при древните шумери, през папирусните свитъци на египтяните, калиграфските ръчно изработени книги през Средновековието, докато едва преди няколко века, след Гутенберг, навлиза и завзема пространството до ден днешен печатната книга.
Нямам информация например колко дълъг е бил преходът от керамичните плочки до изместването им напълно от папирусните свитъци, вероятно и тогава е имало брожения, че някакви си меки, нетрайни и несигурни свитъци ще “изядат” твърдите керамични записи, и да са обричали писаното слово на загиване. И сега е същото – технологиите вървят напред и ние трябва да ги следваме – а дали книгата ще е хартиена или електронна, това не е толкова важно, по-важното е книгите да се четат.
– Някои издателства не отпечатват всичко. За тях най-важното е отговорността пред читателя за съдържанието на книгата... Споделяш ли това виждане?
– Вече отговорих по някакъв начин на този въпрос. Трудно можем да си позволим “лукса” да отказваме на автори издаването на техни книги. Причините са комплексни: първо, ако ние “върнем” автор, това не означава, че неговата “лоша” книга няма да бъде издадена. Той ще отиде при друг издател, който ще му я издаде, с други думи – няма да ограничим графоманията. Второ, с “връщането” на един автор ние ще “върнем” автоматично още поне двайсет, като от тях поне половината ще са със стойностни ръкописи. Ако предприемем такъв стил на отношение с авторите, това означава съвсем скоро да закрием издателството и да си търсим по-подходяща работа – например някъде да копаем царевица.
Трябваше да уточня, че тази презумпция се отнася за случаите, когато авторите (или техни спомоществователи) поемат разходите по самото книгоиздаване, а тези случаи като цяло не са никак малко. В по-редките случаи, когато ние осигуряваме финансирането на съответното издание, тогава, разбира се, подхождаме съвсем внимателно и оглеждаме книгата съобразно редица критерии.
Но като цяло в “колекцията” ни от книги имаме всякакви – и много добри, и шедьоври, и по-малко добри, и лоши, и даже книги, с които никак не се гордеем. Опитваме се поне да направим книгите прилично изглеждащи – като дизайн, оформление, корици... както за хората важи “по дрехите посрещат”, така и за книгите е – по кориците.
– Кое е най-важното според теб в работата на издателя – имаш ли си свое кредо?
– Издателската дейност е своего рода занаятчийство. Разликата е, че при нас всеки продукт е различен, всяка книга носи своя индивидуалност. Стараем се да подходим с много внимание и много любов към всяко наше издание – за нас всяка книга е като едно новородено дете. В този смисъл се чувствам като родител на многодетно семейство, което носи своето удовлетворение, бих казал – щастие.
И в този ред на мисли – като свое “кредо”, не само в издателската дейност, бих казал: човек, който върши с желание и любов своята работа, той не работи, той създава. През целия си съзнателен живот – и в областта на науката, и в книгоиздаването, съм правил това, което ми харесва, правил съм го с много любов – така че мога смело да заявя, че нямам нито един ден “трудов стаж”, по-скоро съм се забавлявал, а това вероятно е съхранило и позитивното ми отношение към живота въобще. Когато човек ходи с нежелание (и едва ли не с отвращение) на работа – този човек започва да мрази всичко и всички около себе си и едва ли му остава време да мисли за философски категории като щастие. А човек, който се чувства на мястото си в това, което върши, и вижда резултата и удовлетворението от него – той е щастлив човек. Най-щастливите ми мигове, откакто съм издател, са били когато видя реакцията на автора при докосването му до своята първа книга – блясъкът в очите, сиянието на лицето, цялостното излъчване на щастие... всичко това предава неговите щастливи мигове и върху нас, зарежда ни позитивно, с удовлетворение и желание за нова работа и нови успехи.
– С кои книги, които си издал, си особено горд?
– Да твърдя, че с една книга съм по-горд, отколкото с друга, е някак си не съвсем достойно поведение. Всяка книга е една “вселена”, всяка има своите достойнства, тук мога да допълня отговора на по-предния въпрос – че ако сега някоя книга не се харесва и отношението към нея е отрицателно, то след време същата тази книга може да се превърне в класика. И обратното – някои свръхвъзхвалявани сега книги след сто години е напълно възможно да потънат в забвение. Истината е, че никой от съвременните автори не е издържал проверката на времето. От сегашна позиция едни автори са “класици”, други аутсайдери; след век е напълно възможно да си “сменят местата”.
Все пак при така зададен въпрос ще е добре да изброя няколко заглавия, с които определено се гордея. На първо място това са изданията с творчеството на Петя Дубарова, и съответно книгите за нея. Петя е слънчевото бургаско момиче, останало завинаги на 17, и определено творбите й са класика в съвременната ни литература. Повод за моя лична гордост е откриването, издирването и закупуването на едно “апокрифно” издание на стиховете на Петя на английски (в Съединените щати), което подарих на Къщата музей “Петя Дубарова”, и което впоследствие издадохме като двуезична книга. Повод за гордост е и излязлата съвсем наскоро двуезична книга на Яворов (български-френски), със стихотворения, писани през неговия “анхиалски период” (изданието е по повод 120 години от пристигането на Пейо Крачолов, тогава все още не е Яворов, в Анхиало). Гордея се и с книгата “Бургас и морето” – една солидна книга и като обем, и като съдържание, свързана с историята на Бургас от Освобождението до днес, и която всеки бургазлия би трябвало да има в личната си библиотека. Гордея се с редица успешни книги на дебютни млади автори. Не мога да не се чувствам поне мъничко горд, че по фентъзи повестта “Откритие” на Таня Мир (която е наше “откритие”) в момента се снима пълнометражен игрален филм, чиято премиера се очаква да бъде наесен.
– Под вашето крило са автори с много различни идеологически позиции. Важен ли е за теб идеологическият компонент? Как успяваш да привлечеш и отпечатваш съвсем различни автори – от разузнавачи и бивши партийни функционери до автори на детски книжки?
– Важен принцип, който спазваме от самото начало, е да не се месим в политиката. Под термина “политика” включвам и разногласия, разцепления, войни и пр. на писателски съюзи, сдружения, групи. Издавали сме книги – похвални за партията и партийни функционери, издавали сме и люто критични антикомунистически по съдържание; издаваме книги на автори от всякакви враждуващи помежду си съюзи и писателски сдружения. Точно по тези съображения отказвам да членувам в кое да е от писателските сдружения или съюзи – да се самоопределя към едно от тези сдружения означава да ме намразят десетките останали писателски дружества, а такъв един ход определено не е полезен за дейността на издателството. Опитвам се да се отнасям дружелюбно към всички автори, без оглед на тяхната партийна, професионална и всякаква ориентация.
– Имаш ли усещането, че липсва някаква брънка по веригата от автора през книжарниците, до читателя? Какво според теб трябва да се промени?
– Това е “болният” въпрос на цялата верига автор-издател-книгоразпространител-читател. Много може да се говори на тази тема, но за съжаление много малко може да се направи нещата да тръгнат към подобрение. В сегашната ситуация книгоразпространителите злоупотребяват с високите проценти комисионна, които искат, за да “приемат” за разпространение дадена книга. Водили сме и продължаваме да водим за всяко издание пазарлъци като на Капалъ чарши, но в повечето случаи безуспешно. Когато книжарите усетят, че някоя книга е продаваема, тогава проявяват известна склонност към “отстъпка”, но за дебютни книги на неизвестни български автори, явното им отвращение си личи и изобщо не са склонни към никакви преговори, даже в доста случаи отказват и да ги приемат. Не твърдя, че това им отношение е проява на алчност, по-скоро е продиктувано от свития пазар на книжните издания у нас, съчетано с огромния брой новоиздавани книги. Ако една книга се продава добре, с по-малък процент комисионна за книгоразпространителя, при по-голям оборот, ще доведе до съответно по-голяма печалба. За съжаление малките продажби водят до увеличена комисионна, което пък води до увеличение на крайната цена на книжния продукт... и оттам цикълът се завърта – продажбите спадат и цените отново се увеличават. Комунистическият подход “репер на печалбата” в случая е трудно приложим, той пък ще доведе до фалиране на книжарниците. Въобще въпросът е с “повишена трудност” и ако някой успее да намери елегантно решение от рода “и вълкът сит, и агнето цяло”, това ще е откритие от ранга на откритата от Гутенберг печатна машина.
– Как стои въпросът с авторските права при е-книгите – има ли възможност за електронно пиратство? Как са защитени авторите, произведенията им, издателите?
– Точно тази е причината за слабия пазар (или по-точно за липсата на такъв) при електронните издания. За момента е-книгите са “защитени” с най-различни софтуерни хитрини, които постоянно се обновяват и усъвършенстват. Тези похвати обаче са преодолими, тъй като хакерите също не спят, и те постоянно развиват и обогатяват своите умения. Тук нещата трябва да бъдат защитени законово, а не с подобни игри “на котка и мишка”. Не казвам, че няма закони в нашата държава, но тези закони за съжаление не се спазват, а не се спазват, защото няма адекватни санкции при нарушаването им. Такава е ситуацията не само с е-книгите, така е с филмите и музикалните аудиозаписи – за всичко може да се намери съответния пиратски запис в мрежата, което убива пазара на тези продукти.
Липсата на закони, по-точно липсата на санкции при неспазването им, води до вкоренената вече нагласа на българския потребител, че за всичко, което е в мрежата, достъпът до него трябва да е безплатен. Пълно е с безплатни електронни книги, филми и музика – как при тази ситуация на някого изобщо може да му мине през ума да плати за е-книга. Може би тази е и основната причина за забавянето на инвазията на електронните книги у нас и все още издателите отдават приоритет на книжните издания.
Искам да бъда разбран правилно – не съм измежду заклетите радетели за строгите санкции срещу е-пиратството, аз самият също ползвам “привилегиите” на безплатното в интернет-пространството – и така ще бъде, докато “вратичките” го позволяват. Но тенденцията от “цивилизования свят” със сигурност няма да ни подмине, неминуемо ще дойде ден, в който ще се наложи да плащаме, за да гледаме филми, да слушаме музика и да четем е-книги. Скрито се надявам този ден да бъде по-късно.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Отмяната на машинното гласуване мина на първо четене

  • 16 Юли 2019
  • 88
След повече от два часа дебат в Народното събрание депутатите приеха отмяната на машинното гласуване. "За" промените гласуваха 122 народни представители, "против" - 96 и "въздържал се" - 1.

Президентът наложи вето върху закона за финансиране на партиите

  • 16 Юли 2019
  • 93
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане отделни текстове от § 2 и 3 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет за 2019 г., с които се въвежда финансиране на политическите партии с дарения от юридически лица и еднолични търговци.

Целият политически и административен елит е в хакнатите документи от НАП

  • 16 Юли 2019
  • 95
Имената и ЕГН-тата на целия политически и административен елит се съдържат в папка, озаглавена KRASI, от хакнатите данни от НАП. Това показа справка на „Труд“ в документите.

САЩ са разположили около 150 ядрени бомби в Европа

  • 16 Юли 2019
  • 94
САЩ са разположили в Европа около 150 ядрени бомби, сочи общодостъпен доклад на НАТО, цитиран от белгийски медии. Отбелязва се, че оръжието е съхранявано в пет държави - Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция.

Българите с най-висока смъртност в ЕС

  • 16 Юли 2019
  • 90
С 1602 смъртни случая на 100 000 души България се нарежда на първо място по смъртност в ЕС през 2016 г.