За Жанета Фийлд и живата искрица на угасващия пламък

Светът е пълен със съблазни и неизвестности. Хората честичко се опитват да намерят смисъла на живота си в употребата на забранени вещества. Това е панацея на съвременния живот, но и проклятие. Попаднеш ли в техния плен, смисълът на живота се свежда до едно – „набавянето на поредната доза за сметка на целия свят“. Това пише в книгата си "В угасващия пламък има живот" Жанета Фийлд – щастливката, която успява да се освободи от мрежата на дрогата и открива новия смисъл на живота си – да разказва и да предпазва хората да не попадат в тази отровна мрежа.
Дано повече млади хора прочетат книгата ѝ и това интервю, за да не посягат никога към измамното „щастие“.

Роза МАКСИМОВА

- Как се посяга към наркотиците и защо?
- Посегателството към наркотиците е индивидуално. Открояващата се причина е наследственият детерминизъм. На езика на богословието това са наследствените проклятия, предадени от предците ни. Съществуват благословения и проклятия, описани в Свещеното Писание, които се предават през поколенията. Посегателството също идва от емоциите. Особено когато човек е в несъгласие с нещо, под стрес или преживява неща, които не може да преодолее. В книгата си, в една от главите разглеждам причините, като смея да твърдя, че посегателството към наркотичните субстанции е културно-антропологичен, нравствено-социален и най-вече духовен въпрос. Духовен въпрос е, защото човек е дух, носещ душа и облечен в тяло. Трайната и качествена борба, както освобождението от наркозависимостите се постига единствено по духовен път. Особено внимание в книгата обръщам на тийнейджърите. За тях е характерно бягството от действителността или създаването на такава, според техните представи, която е коренно различна от тази, в която живеем. В тези измислени светове и постановки често присъстват наркотиците или често те са плод на въображението, което е под влиянието на някакъв наркотик. Това е така, защото младият човек изгражда своята идентичност и търси идентичност. Той преминава през различни състояния и копира модели на поведение от музикалните тенденции, филмите, средата, в която се движи, или нещо друго. Младият човек е пълен с емоции и импулси, които трябва да изрази. Ако тези импулси се насочат в неправилна посока, пътят му съответно ще тръгне неправилно. Самите понятия „правилно“ и „неправилно“ за тийнейджърите са доста размити, защото те не робуват на статуквото и на общите правила, дори често и съзнателно ги отбягват, за да докажат, че са различни. На всяка възраст е възможно посегателството към наркотиците. Често зависимите не осъзнават, че са се превърнали в наркомани. Това се разбира едва когато ценностната система им започне да се разпада, да деградират, а чувствата, както и съвестта, спират да съществуват. Тогава животът вече няма никаква стойност. „Не ми пука за себе си, не ми пука за никого и на никого не му пука за мене“ - с такъв начин на мислене вече имаме и е налице посегателство към наркотици.
- В стремежа да си набави на всяка цена следващата доза, наркоманът прибягва до лъжи, кражби, започвайки от семейството си. Какви чувства изпитва той, мисли ли за родителите си, осъзнава ли, че наранява най-близките си хора и каква е тяхната роля както за посягането му към дрогата, така и за отказването от нея?
- Дали осъзнава, че наранява близките, зависи от степента на зависимост. Началната зависимост е различно състояние от един зависим в напреднал стадий, или стадий „заклет наркоман“. По-принцип във всеки стадий на наркозависимия не му пука кого и как наранява и защо. Дори и да е наясно, че причинява зло на околните и на семейството си, властта на наркотика, под която се намира, е толкова силна, че всичко друго няма значение. Контролът на наркотика върху човека не му позволява да прави каквото и да било, освен едно... - набавянето на поредната доза за сметка на целия свят. Това е робство, духовно проклятие на зависимост, което се разчупва само чрез силата на Исус Христос. Но наркоробите трябва да пожелаят това. Със собствени сили и воля не става и затова намесата на Бог идва тогава, когато са готови. Семейството и близките трябва също да бъдат подготвени и да подкрепят болния. Това е трудно, особено когато самото семейство е потърпевшо. Затова препоръчвам вярата в Бога, търсенето на Бог, опознаването на Бог да бъде приоритет в семействата. Споделянето на вярата, четенето на Библията и общата молитва изграждат онези ценностна система, която издига човека над обстоятелствата и дава Божествени разрешения на проблемите, а не човешки, които са временни. Наркоманът е личност, която се самонаранява, наранява околните и като цяло е проблематичен. Само Бог може да отключи душата му и да го изцери. Семейството не трябва да отхвърля наркозависимия, то трябва да бъде обучено специално как да процедира в тази ситуация. Често майките и бащите допускат грешки в яростта си, а тези грешки сриват напълно връзката с децата им, което е загуба за всички. „Изпуснахме децата“ е констатация от типа „След дъжд качулка“, но точно затова пиша в книгата, че семейството е от изключително значение и с основна роля.
- Как да разпознаем наркомана?
- Трудно. Обикновено той не разкрива, че е наркоман. Той спира да се развива като личност, живеейки ден за ден, като погубва душата си. Има наркомани, които си личат отдалече, по поведението, зениците на очите, движенията, мимиките на лицето. Но има и такива, които се подържат и не им личи, особено когато са високопоставени личности. Наркоманите са различни според вида наркотик, който приемат, според общественото положение и работата. Всички видове наркотици понижават видимо работоспособността, намаляват качеството на труда и рано или късно това проличава. В артсредите, в политиката и бизнеса доста трудно се установява и засича наркозависимият. Там употребата на наркотици е незабележима, но има и групова употреба на наркотици. С помощта на наркотиците хората в лидерски и ръководни позиции бягат от натиска на действителността и се абстрахират от нея, напрежението се притъпява и проблемите изглеждат малки. Когато от такива хора зависят други хора и цели общества, тогава размерите на щетите, които нанасят впоследствие, са пагубни. Силата на наркотиците е изпитана във времето и тя представя фалшивите факти за действителни. Когато политиците решават съдбата на народа под въздействието на наркотици, разрухата е огромна. Корупцията, инфлацията, разграбването на държавата и т.н. са горчивите плодове, които народът бере, както и бедността, лошата социална система и др. Затворите са пълни с „дребни риби“, а „големите риби“ са на свобода, така че разпознаването на наркомана се оказва невъзможно.
- Какво бихте посъветвали човек, който се е оказал в такава ситуация – на наркозависимост?
- Да си признае! Първо пред себе си, а после пред Бог. Ако от такъв човек зависят други хора и пари, ако позицията му не позволява да се разкрие публично, то това може да стане пред Господ. Нека такъв човек да знае, че Бог знае и вижда всичко, Бог го обича и иска да го промени, като му дава възможност. Възможност, която е единствена. Ако не побърза да приеме тази възможност, тя може да се окаже последна. Властта на наркотика няма да позволи на човека да пристъпи към действия на промяна, ще отнеме живота му, ще го разруши и душата му ще отиде в ада. Животът на земята свършва, но след това продължава във вечността. Тази вечност е или в рая при Бог, или при Сатана в ада. Колкото и фантасмагорично да звучи, това е факт. Човек, който е зависим и не желае по собствена воля да преустанови със зависимостта, е трудно да вземе някакво решение в насока освобождение. Трябва да осъзнае в какво се е превърнал, в какво ще се превърне и в какво ще превърне най-близките си хора. Прикритието на наркозависимия е до време. Думи като „покаяние“, „прошка“, „любов“ не съществуват за него. Съвестта е изгоряла или частично е деформирана, но ако все пак ти, който си зависим, искаш да спреш и да живееш свободен, обърни се към живия Бог с тази молитва, изговаряйки я на глас:

Господи, аз идвам при Теб такъв, какъвто съм и в какъвто съм се превърнал. Признавам слабостта си, зависимостта си и те моля да ми помогнеш. Не мога със собствени сили и те моля да дойдеш в моя живот и да ме промениш. Ти дойде в плът и кръв на тази земя, умря и възкръсна на третия ден заради мен. Там, на Голгота ти проля кръвта си заради мен и моите грехове, чрез силата ти аз мога да бъда нов човек. Изповядвам, че ти, Господи Исусе, си мой Бог и те моля да ме освободиш от робството и властта на сатана и неговите демони. Предавам живота си в Твоите ръце и ти благодаря за спасението, изцерението и освобождението. Искам да вървя по Твоя път, да те познавам и обичам. Благодаря ти, че ме приемаш и обичаш безусловно. В името на Отец, Сина и Светия Дух, амин.

След тази молитва всеки наркозависим тръгва по нов път, независимо дали е усетил нещо, или не. В момента, в който приеме Господ и излезе от властта на дявола, курсът на неговия живот се променя. Естествено, това не става отведнъж, макар че може, Бог е Бог на чудеса. Дяволът няма да се откаже толкова лесно от някого, когото е притежавал и е бил под негова власт. Възможно е след такава молитва наркоманът да продължи да взима наркотици. Възможно е да не се случи никаква промяна. Но фактът, че е изповядал на глас Исус Христос за личен Господ, моментално го поставя под властта на Бог и оттук Бог лично има грижата кога, как и колко дълго ще трае преодоляването на зависимостта. Най-доброто тепърва предстои.
- Кога започва оздравяването? Кой или какво може да повлияе на наркозависимия да се откаже – любов, спорт?
- В книгата има четири истории на бивши наркомани. Те посочват, че тяхната промяна е започнала от обръщането им към Господ. Задържането в тази промяна и устояването на бъдещи изкушения отново е благодарение на Бог. Това не означава, че от наркотична зависимост зависимостта се е превърнала в религиозна. Разликата е, че Бог е свобода и дава съвършена свобода на човека, което малцина осъзнават, докато наркотикът е тотално робство, подчинение на демонични сили и унищожение. Истинското оздравяване идва с приемането на истината. А коя е истината? Исус Христос казва: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“. Възкресенската сила на Господ действа в живота на наркомана, когато той със свободната си воля Го избере и призове, когато си е отворил сърцето за Него. Процесът на оздравяване може да бъде и по много други начини, но в повечето случаи тези начини и методи са временни или просто отърваване на обществото от поредния наркоман. Съвършеното оздравяване е духовно, когато Бог влиза дълбоко в духа на човека и Святия Дух работи на три нива: дух, душа и тяло, както напълно трансформира и обновява човека. Не е въпрос просто на спиране на наркотика, но и на по-нататъшно задържане в това спиране. Задържането се оказва много по-трудно от самото спиране. Това е така и с всяка друга зависимост като алкохолна, сексуална, хазартна, интернет, никотинова, религиозна и др. Ключът е просто 100% да кажеш ДА на това, което Бог има за теб. Когато не е обновен, човек лесно се поддава отново на изкушенията, а понякога „скача“ от една в друга зависимост и дори комбинира няколко. Ако говорим за трайна и радикална промяна на наркозависимите, а не просто „игри“ на спиране и започване отново, това става само чрез Божията намеса. Програмите за преодоляване на зависимостта са повърхностни и временни. Самите хора, които работят в такива програми, в повечето случаи не водят християнски начин на живот и не са обновени, те няма как да повлияят на наркоманите. Тъмнината е тъмнина, за да бъде туширана, единствено проникването на светлината прави възможно това. Като човек, който е съосновател на служение за изцерение и освобождение на наркозависими, мога да кажа, че общ метод за преодоляване на зависимостите не съществува. Бог се разкрива лично и персонално работи с всеки един човек. Заедно с Ермила Петрова, която е същинският основател на служението за наркозависими, ние даваме консултации и можем да изслушаме всеки, който търси духовна помощ. Можете да ни потърсите на фейсбук страницата ни Freedom from Drug Addiction. Освен консултации, можем да провеждаме обучение на хора, които искат да работят с наркозависими по духовен начин, както и семинари за църкви, комуни, НПО-та, полиция и др. Съвсем скоро ще можем да поемем малка група от наркозависими, които желаят да намерят свободата. Желаещите, които се свържат с нас, ще бъдат внимателно изслушани, избрани, подготвени за рехабилитация и за нов живот в Христос.
- Какво печелиш и какво губиш, когато си зависим?
- Можеш да спечелиш целия свят, но да изгубиш душата си. Наркоманът е звяр, не е човек. Той унищожава, краде, лъже, убива. Загубата в обществен план е голяма. Размерите на щетите могат да бъдат на национално и дори на глобално ниво. Мафията печели милиарди от контрабандата с наркотици. Мафията е проводник на сатанинската сила на земята. Дяволът действа чрез беззаконието, фалшифицира Божията сила, знамения и чудеса и затова хората са подведени и заблудени. Но всичкото това нечестие е обречено на провал, защото на Кръста на Голгота Исус Христос победи беззаконието, смъртта и положи под нозете си дявола и неговите представители. Исус ще дойде отново на земята, за да сложи край на цялото нечестие, несправедливост, наркомании, войни и развращения. „и тогава Човекът на Беззаконието ще се открие и Господ Исус ще го убие с дъха на устата си и унищожи със славното си идване. Идването на Човека на Беззаконието ще е дело на Сатана и ще бъде съпроводено от голяма сила, лъжливи знамения и чудеса и от всякакви престъпни измами спрямо онези, които вървят към гибел, защото отказаха да обичат истината и да бъдат спасени.“ 2 Солунци 2:8-10
- Мнозина считат, че бивши наркомани няма. Какво мислите вие по този въпрос?
- С право обществото мисли по този начин, но вече този мит се развенчава. Бивши наркомани има. Който търси - намира. Наркоманията е бягство, но когато един наркоман се отърве, обикновено не го заявява в публичното пространство. Затова е трудно да се разбере кои са бившите. Цитат от книгата ми: „Безброй млади хора днес бягат от реалността, бягат от училище, от дом, от себе си; някои бягат от родината си, други просто слагат край на живота си. Това ли е посланието, което ще оставим – бягство? Защото условия и възможности за реализация почти не съществуват в България. Гласът на истината, на вярващите християни не е чут. Бездната между общество и управляващи е огромна. Да се проектира бъдещето е мисия невъзможна.“ С този цитат показвам, че не трябва да имаме предразсъдъци от рода на „Бивши наркомани няма“, само защото не можем да проектираме бъдещето и защото всеки гледа да се спасява индивидуално. Колкото и да е голяма бездната между управляващи и общество, колкото и каквито и проблеми да има България днес, едно трябва да се разбере - че всеки може да е бил някакъв, но важното е какви сме сега, а дали ще се докажем, това не е толкова важно, защото стойностите са други, различни, духовни. Едно нещо, което няма стойност за обществото, може да има огромна стойност само за един-единствен човек и това го прави скъпоценно. Един човек, който разказва за себе си в книгата, който е духовно лице - архиерей, казва: „Моята причина за посягане към наркотиците, освен любопитството, беше и един вид бунт към системата, в която живеехме тогава.“ Не е ли същото сега? Нима системата е по-различна? Това означава, че наркоманите продължават да се увеличават, но да заклеймяваме с израза „Бивши наркомани няма“ е произнасянето на една присъда върху нас самите и върху поколенията. Нека да кажем с вяра заедно: „Бивши наркомани има“. Нека да бъдем позитивни и така ще предизвикаме доброто да тържествува над злото, за да заживеем в един по-добър свят.
- Още със заглавието на книгата твърдите, че „в угасващия пламък има живот“. Къде се крие искрицата живот?
- Щом диша, човек носи искрицата на Бог в себе си. Цялото творение е от Бога и принадлежи Нему. Сътворени сме с толкова много любов, за да приемаме любов и да даваме любов. Човекът е най-обичаното създание от Бога. Исус Христос бе разпнат на кръста, защото ни обича, това разпятие не е заради ангелите или животните, или растенията, а заради нас. Този отпечатък на Божия любов е искрицата, която колкото и да е невзрачна, може да се превърне в пламъче, после във факел, после в огън и дори в неугасим пожар. Огънят без вятър е пламък, пламъкът без жар е искра, а искрата без енергия е кратка. Земният път на повечето наркомани е кратък. Вярвам, че всеки, който държи в ръцете си Книгата на книгите – Библията, и я чете, ще успее да изживее живота си според Божията воля, а не според сатанинската. Моята книга може мъничко да промени света и да помогне на онези, които искат да помогнат на наркоманите, за да ги упъти и насочи. Но истинската сила в борбата срещу наркотиците идва от личната връзка на всеки с Бог, четене на Библията и молитва. Всичко друго е второ- или третостепено. Искрата на живот - това е Божието Слово! Там е скрито, но се открива чрез Святия Дух, защото Бог се откри на цялото човечество и нищо не скри от нас. Той изпраща избрани от Него хора да съживят, да възкресят, да разпалят искрата на живот в погиващите. Кои са тези избрани? Още в началото на книгата, стр. 15, подчертавам, за да стане ясно, че Без помощта на подготвен духовен наставник и подкрепа от съответната църква, освобождението от зависимостта ще бъде повърхностно и няма да доведе до дълбока, трайна и радикална промяна. Християнската вяра трансформира изцяло ценностната система на човека, защото самият Господ се намесва в извършването на тази промяна. Всеки избира, по Божия начин или по човешкия да бъде променен. Искрата на живот е патент само на Животвореца. Искрата на живот е частица от Бог вътре в нас. Дори тялото и душата да са обсебени от злото, винаги остава една част, една искрица, която принадлежи на Бога, Който дава живот и връща на хората откраднатия или отнетия им живот.
- В книгата си много често споменавате Бог. Съществува мнение, че много „бивши“, отказвайки се от наркотиците, се отдават на религията. Наистина ли вярата в Бог е спасение?
- Ако разгърнете книгата ми на стр.58, там ще намерите отговора на този важен въпрос. Религията не води до промяна, а до обратен ефект. Ако религията помагаше, то тогава статистиката, която съм извадила, не е вярна, че над 100 българи умират ежегодно от свръхдоза наркотици. Статистиките варират – около 80% от инжектиращите се предимно с хероин са мъже, а 20% – жени. Има ли смисъл да споменаваме и другите видове наркотици, както и процента на смъртните случаи. Най-голям обратен ефект в процеса на рехабилитация може да окаже религията, в нейния буквален, общоприет смисъл. Наистина религията води до друг вид зависимост или просто зависимостта се заменя. Налагането на религиозни, социални или други системи има обратен ефект върху психиката на наркозависимите. Религията не прави човека свободен. Тя е съвкупност от определени правила и норми. Именно от такива наркоманът е избягал, за да не се съобразява с тяхната власт. Религията може и да контролира определени зависимости, но тя не избавя съвършено от тях. Сравнена с вярата, религията се съотнася както робството със свободата. Религията може да дава само илюзорна представа за Бог. В действителност, живеейки без Бога, съвременният свят внушава, че практикуването на ритуалите прави човека вярващ. Мисловните модели на съвременното християнство са базирани на религия, а не на вяра. Оттук идва проблемът на религиозното общество, което копира и повтаря определени модели на поведение, без да мисли и разсъждава относно Бога. Религиозната утопия е станала отговор на консуматорския манталитет на хората. Чрез религията политиците контролират и подчиняват света, но за щастие никой не е напълно способен да прогнозира накъде ще тръгне религиозното чувство. То може да доведе някои хора до искрено търсене на вярата, респективно до познанието за Бога и сърдечното обръщение към Него. Тогава се получава метаноя (μετάνοια от гр.) – обновяване на човешкия ум и възвръщането му към Твореца. Като теолог мисля, че религиозното чувство в някакъв момент може да се трансформира в позитивно явление, излизащо извън контрола на управляващите. За да пожелае да спре наркотиците, човек копнее за свобода, която може да намери единствено в Христос – Първообразът на свободата. Исус Христос сложи край на религията още с идването си на земята като човек. Завесата на храма се раздра, разпадна се всяка религиозна система, възстанови се връзката на човек с Бог, която бе изгубена при Адам и Ева. Исус Христос ни казва днес: „Елате при Мен, вие, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви освободя.“ Исус Христос ни освобождава от бремето на религията, на всяка форма на робство и зависимости. Дали ще откликнем, дали ще разберем тази съвършена свобода и дали ще можем да я живеем? Ето, такова разбиране, което е свързано с вярата и Божието откровение, винаги дава положителни резултати. Вярата в Бог наистина е спасение. Това се разбира при зависимите много лесно. Ако те се връщат отново и отново към зависимостта си при положение, че са преминали през дадена рехабилитация, наркокомуна, терапевтична програма или вид лечение, това говори, че нещо не е наред. Безкрайният рецидивизъм е показател, че наложените правила и норми не могат да променят човека. Те действат като обратен ефект и не помагат на зависимия да намери свободата. Той се връща в наркотиците, за да се почувства свободен от всичките тези религиозни или социални норми и рестрикции. После отново разбира, че мигновената тръпка от наркотика не е свобода, разбира, че и съответните програми за лечение не дават свобода, тогава стига до задънена улица. Точно на това място трябва да се предаде, да предаде живота си на Бог, Който е Свобода, Безначален, Вседържител и Душеспасител.
- Имат ли мечти наркозависимите и какви са те?
- Не мога да отговоря от тяхно име. Вероятно зависи от степента на зависимост, ако е в напреднал стадий, едва ли имат мечти, въпреки че някъде може да се прокрадва лъч светлинка и единствената мечта да бъде как да спрат дрогата. Дано Бог да проникне в живота на всеки зависим и дано да го подтикне към промяна, а не към бавното самоубийство на угасващия пламък. Животът е различен когато човек мечтае, но зависимостта не позволява на мечтите да съществуват и да се развиват. Някъде в някое чекмедже със сигурност стоят забравени мечти. Някъде дълбоко в душата е заровено съкровището, което чака своя миг, в който да излезе и да започне своето съществуване. Бог също мечтае и има мечти за всеки човек. Най-голямата мечта на Бог е всеки да Го избере и да откликне на любовта Му. Той поставя Своите мечти в сърцата на хората, а наркоманите поробени от дявола няма как да откликнат на Божията любов, ако не бъдат освободени. Чак тогава е възможно да имат истински мечти. Дано да изберат Бог, дано да започнат да мечтаят и да бъдат освободени от проклятието на зависимостта. Наследствените детерминизми, които са в повече на наркоманите и са една от причините за състоянието им, блокират мисълта, съзнанието и подсъзнанието и изтриват всичко красиво, всичко добро, всяка мечта. Белите петна в мозъка непрекъснато се увеличават и заличават напълно спомените за това, че някога са съществували мечти. Дяволът до такава степен деформира наркоманите, че единствената им мечта е да се друсат, да не остават абстинентни, да изпитват отново и отново еуфорията и кика на съответния наркотик. Затова в книгата си в главата „Защо духовната терапия“, казвам, че има и такива лицемерни наркозависими, които имитират вяра в Бога, но дълбоко в душата си нямат тази убеденост. Тяхната цел е разрушителна, защото подвеждат останалите в деструктивни модели на мислене, от които те самите искат да се освободят. Точно такива са изгубили мечтите си. Но дори и за тях има надежда, чрез Онзи, Който дава последния шанс.
Книгата „В угасващия пламък има живот“, можете да закупите от „Кафе-книжарница Fox” на ул. „Гладстон“ 32 – София, в книжарница CLC, в православен храм „Всички светии жертви на комунизма“ в градинката на НДК и в Галерия „Арт Муза“ на ъгъла на ул. „Искър“ и ул. „11-и август“. Както можете да пишете директно на автора: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Отстъпка за поръчки над 10 бр. книги.
За да получите музикалния албум Life in Dying Flame към книгата на CD, също можете да поръчате директно от автора или да се свържете на фейсбук страницата JLPro.