Във втория ден от раждането на Исус Христос – 26 декември, Православната църква чества Събор на Пресвета Богородица, но и Ден на бащата. След Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на св. Богородица, родила Спасителя. В този ден се чества паметта на св. праведни Йосиф Обручник, на Светата Дева и паметта на цар Давид като славен родоначалник на Исус Христос и на Иаков, брат Божий, пръв християнски епископ на град Ерусалим. Св. праведни Йосиф Обручник бил син на Иаков от рода Давидов, живял в Назарет, дърводелец - в негови грижи била поверена св. Дева Мария. По светото предание той е завършил живота си, след като Иисус Христос станал на 12 години. Според народните обичаи през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, слагат богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. На този ден никой не трябва да работи. Имен ден имат всички, които носят имената Йосиф, Йоско, Дарко, Дарина, Давид, Дако, Дачо. В България от 1997 г. насам 26 декември се отбелязва и като Денят на бащата. Силна традиция за празнуването му, обаче, все още няма. На този ден отдаваме почит на бащинството и родителските грижи, а добрите татковци получават подаръци от децата си. С внимание се обграждат и бъдещите бащи. В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Той съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати и по различен начин. Според католическата традиция празникът се чества на деня на свети Йосиф - 19 март, у нас православната църква е избрала за същия повод - 26 декември. Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда. Снимка: Венелина Стоянова