На 19 януари, през 1990 г., индийският духовен учител Ошо (Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин) напуска този свят. Мъдрите му думи продължават да са източник на вдъхновение за милиони хора по света. Включително и аз нас. Днес ще споделим с вас какво мисли Ошо за любовта, връзките и разделите… “Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична?. Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него. Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто, защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе? Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред. Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов. По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова, ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! … Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.” Ошо https://www.diana.bg/