« ноември 2018 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Българка, помагала на Панайот Хитов, била издирвана като Левски

Зет й Митю Пенев пък станал хайдутин, след като хвърлил турчин във водите на река Коруча Димитър МИШЕВ Христо АРНАУДОВ Българка е помагала на Панайот Хитов, била е издирвана като Васил Левски. Това разкри краеведът Атанас Димов. В края на миналата седмица бе представена книгата му „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“ в читалище „Възраждане“ в ямболското село. Авторът, който е известен с публикациите си в „Карнобатски глас“ и „Компас“, сподели, че в детството си е слушал с любопитство исторически случки и предания от близки и далечни времена, разказвани от неговия баща за подвизите на неговата прапрабаба Мита Банова и прадядо му Митю Пенев от годините на робството. „Това ми звучеше омайно и учудващо. За техните подвизи в защита на чест и род в тези тежки времена на своеволия на поробителя и отпора от страна на българите“, добавя той. „Тези случки така изчерпателно и увлекателно бяха разказвани, че аз нямаше как да се усъмня в тяхната истинност, но впоследствие все дирех да се добера до някакви преки или косвени източници за тези събития, за да не изглежда всичко това проява на личен и местен патриотизъм. И това ми се удаде, което пък ме окуражи да продължавам да се задълбочавам в търсене на истини в дебрите на историческата литература. В резултат на това се получи този скромен труд“, пише в предговора на книгата си Атанас Димов. „Георги Сава Раковски е казал „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини“, но преди да се стигне до това свещено чувство, то задължително трябва да бъде изпитвано към род и роден край... Не би било лошо и днес родолюбивите българи да се върнат в родината и да дадат своя дан за нейното величие“, казва авторът на „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“. „Когато започва освободителната война и руските войски преминават Дунав, Панайот Хитов е упълномощен от руското командване да набира доброволци за по-скорошното освобождение на поробеното отечество. Така чрез него Митьо Пенев попада в редиците на освободителите. Сам войводата Панайот Хитов свидетелства като казва в своите записки, че кметът Бано от село Исерлии (Блатец) е един от най-верните хора“, пише той в книгата си. „Чорбаджи Бано Драгнев има петима сина и една дъщеря - Мита. Тя също е съпричастна в святото дело за народна свобода. Била е сподвижник и свръзка на войводата Панайот Хитов, защото като жена будела по-малко подозрение“, разказва краеведът. „Мита била смела. Владеела добре говорим турски език, яздела кон и боравела с револвер и саби. често се обличала с турски мъжки дрехи, оседлавала коня, яхвала го и тръгвала да изпълнява заръките на войводата“, добавя той. „Веднъж заподозряна от турците за връзките й с дейците на освободителното движение, у Митини пристигат заптиета да я търсят. Тя разбира преди да са влезли в двора, но било късно да напусне дома си. Бързо се скрила под един голям кош, който бил сред двора. Турците влизали, разпитвали за нея, а един от тях дори седнал върху коша, за да си напълни лулата с тютюн. Запалил с огнивото и започнал да ругае по неин адрес“, пише в книгата си Атанас Димов. „Любопитен епизод от живота на Мита е решението да се задоми за Атанас Тодоров от село Кашлакьой (Зимница). Баща й не я давал на друго село и тя решила една вечер да пристане. Напълнила ботушите и пушките на братята си с вода, яхнала своя кон и отишла в Кашлакьой. Баща й и братята й я търсили, но като не могли да я открият, разбрали какво става и решили да я догонят с конете, за да я върнат. Когато взели ботушите си от тях бликнала вода. Взели пушките и от тях текнала същата течност“, разказва краеведът. „Тогава чорбаджията се обърнал към синовете си и казал: "Оставете я, тя си го е намислила, решила и го е сторила. Така ще бъде", разказва авторът на „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“. „Една есенна вечер Мита била сама вкъщи с юношите, девойките на целия род и младите невести. Мъжете били в Балкана за дърва. През това време в двора влизат двама турци на коне. Поискали да си починат, да се нахранят и да продължат по пътя си. Мита им сложила да се навечерят, почерпила ги с вино и ракия“, пише в книгата си краеведът от Зимница. „Децата и младите невести се прибрали в съседната стая скрити от погледите на неканените гости. След като се нахранили, единият от пътниците станал и продължил пътя си, а другият, доволно почерпен, попитал Мита къде са младите момичета и защо не дойдат при него. Тогава тя казала: „Ей сега, аго, ще отида да взема дърва за огъня и ще ги повикам“. Излязла навън и се върнала с наръч дърва, оставила ги до огъня и с бързи движения извадила сабята изпод престилката си и го „помилвала“ с нея по главата С помощта и на другите невести го качили на коня, вързали го здраво за седлото и го подкарали сам да продължи пътя си, за да избегнат подозрението за извършеното деяние“, разказва Димов за своята прапрабаба. Зетят на Мита - Митю Пенев - пък станал хайдутин, след като хвърлил турчин във водите на река Коруча. Той е роден в бунтовния град Сливен. Участник е в Руско-турската война. „Веднъж, намирайки се на брега на придошлата река Коруча, един турчин негов връстник, се хвърля на гърба му и нарежда да го пренесе през буйната река. Митю се почувствал крайно унизен от постъпката на турчина и непокорната кръв закипяла в жилите му. Навлизайки в бурните води на реката с турчина на гърба си, с все сила и ярост го хвърля във водата и сам преминава на отсрещния бряг. Турците обаче разярени от унижението и обидата, нанесена им от непокорния българин, го търсят под дърво и камък, за да си отмъстят“, пише Атанас Димов в книгата си за Зимница. „Митю се крие при свои близки и още в същата нощ оседлава коня си и напуска Сливен, като се озовава в Кашлакьой. Там се запознава със своя връстник Димо Атанасов Тодоров и с неговото семейство, като впоследствие Митьо се жени за неговата сестра и става зет на будната баба Мита“, уточнява краеведът. Митьо Пенев заедно с руските войски от 11-и корпус освобождава Югоизточна България и стига до Карнобат След освобождението се връща в Зимница и участва активно в движението за съединяване на Източна Румелия с Княжество България. При представянето на книгата в читалище „Възраждане“ в Зимница Атанас Димов разказа за героите от Балканската война, на които дори вестник „Дейли Телеграф“ е отделил внимание. „Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, каквито въобще военна история познава... При липса на пътища българите настъпват с ентусиазъм и вяра в победата и това не им попречи. Българите настъпиха с невероятна скорост“, пише британското издание. „Ген. Радко Димитриев, който е роден в сливенското село Градец, участва в Руско-турската освободителна война като преводач в руската армия. След Освобождението учи във военното училище в София, а след това завършва Николаевската военна академия в Санкт Петербург“, разказва авторът на „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“. „След подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. в пределите на новоосвободена България влизат всички земи, населени с българи, но само след няколко месеца на Берлинския конгрес Великите западни сили отново орязват значителни територии, населени с българи. България не може да се примири с това коренно нейно население заедно с нейни територии да останат под диктат на петвековния поробител“, коментира писателят. „След нарастване на нейния военен и икономически потенциал узрява идеята за една освободителна война, която да приобщи изконните български територии. През февруари 1912 г. се сключва договор със Сърбия за взаимопомощ в случай на война с Турция, а през май и с Гърция, като по-късно към този Балкански съюз се присъединява и Черна гора. На Турция е изпратена нота от съюзниците, с която се иска на християнското население да бъде дадена административна автономия, но тя е отхвърлена и на 5 октомври 1912 г. войната е обявена“, разказва Димов. Командващ Трета българска армия е ген. Радко Димитриев, уточнява той. „Митът за Одрин, че може да бъде превзет само от немска армия, се отнасял точно за Лозенградската крепост. Пред българския войник и ген. Димитриев това се случва само за три дни, защото българинът не отива да завладява чужди територии, а да освобождава своите поробени братя“, каза още той. Сред присъстващите на премиерата на книгата му бяха кметът на Стралджа Атанас Киров, археологът доц. Димчо Момчилов от Регионален исторически музей – Карнобат, който е и преподавателят в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Надя Жечева - главен редактор на в. „Стралджански вести“, Желяз Кондев - краевед, писател и издател от село Драгоданово. Според археолога „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“ няма претенции да бъде историята на селището, а по-скоро отразява погледа на автора за развитието на населеното място и отделни лични впечатления и възгледи в един доста широк спектър със собствени историко-политически разсъждения, макар и не винаги приемливи Мнозина са краеведите, които се залавят с осветляване на миналото на своя край, малцина са тези, които довеждат нещата до благополучен завършек, за което е потребна огромна любов към род и роден край, коментира пък Кондев.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Новите конституционни съдии се заклеха

  • 13 Ное 2018
  • 59
Новите конституционни съдии се заклеха в присъствието на президента, председателя на Народното събрание, председатели на съдилища. Церемонията се води от бившия главен прокурор Борис Велчев, сега конституционен съдия.

БАН прогнозира тежка демографска криза, "топим" се до 5.8-6.5 млн. души

  • 13 Ное 2018
  • 54
Населението на България може да намалее до 5,8 милиона души до 2040 г., ако не се вземат мерки в борбата с демографската криза. Това обяви на пресконференция в София директорът на Института за изследване на човека и населението на БАН проф. д-р Антоанета Христова.

За Черно море в древността разказват в музея тази събота

  • 13 Ное 2018
  • 60
Черно море през погледа на историците е предмет на музейната лекция тази събота - 17 ноември. Милена Дамаскова от Археологическата експозиция ще обобщи изследванията върху развитието на родното крайбрежие в древността и как то се е повлияло от динамиката на покачване и спадане на морското равнище.

Зимното поддържане на пътищата е в сила, 3000 снегорина са в готовност

  • 13 Ное 2018
  • 62
От днес се въвежда зимното поддържане на републиканската пътна мрежа, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура". АПИ призовава шофьорите, ако досега не са сменили летните гуми на автомобилите си със зимни да го направят.

С концерт честваха 122 години Тракийско дружество

  • 12 Ное 2018
  • 110
Тракийско дружество "Екзарх Антим I" отбеляза 122 години от своето основаване. С голям концерт тракийци честваха още една година от своята дълга история като работеща организация, която обединява бургаските тракийци и защитава тракийската кауза.