5 септември 1972 г. е 11-ият ден от Олимпийските игри в Мюнхен и нищо не предвещава жестоката драма, която ще се разиграе в олимпийското село. В 4.10 ч. осем членове на „Черният септември” - радикалната фракция към "Организацията за освобождение на Палестина", въоръжени с автомати АК-47, срещат до оградата на олимпийското село група спортисти, които се връщат от купон. В олимпийското село е лесно да се влезе без пропуск: добре тренираните спортисти с лекота преодоляват телените мрежи. Без пропуск влизат и журналисти. Атлетите и терористите взаимно си помагат да прескочат оградата (спортистите вземат терористите за колеги от източни страни). Целта на палестинците е сградата с петте апартамента, в които са настанени израелските спортисти. Терористите убиват двама и взимат други 9 спортисти и треньори от олимпийския отбор на Израел за заложници. Те искат 234 палестински затворници, намиращи се в израелски затвори, да бъдат освободени. В противен случай заплашват, че на всеки час ще разстрелват по един заложник. В 8.45 ч. в централния офис на Министерството на външните работи на Израел в Ерусалим се получава спешна телеграма от посолството в Бон. Въпреки заплахите министър-председателят на Израел Голда Меир отказва да изпълни условията, поставени в ултиматума. Ръководейки се от принципа „да не се водят преговори с терористи“, тя свиква спешно съвещание на правителството. На него се взима решение за Мюнхен да замине шефът на Мосад Цви Замир. По това време в германската полиция не съществува нито едно антитерористично подразделение, а военните нямат правото да участват в операции в страната. Затова съдбата на заложниците се оказва в ръцете на местната власт. Преговорите от германска страна води баварският министър на вътрешните работи Бруно Мерк, неговият федерален колега – Ханс Дитрих Геншер, и шефът на мюнхенската полиция Манфред Шрайбер. Преговарящите предлагат на терористите няколко варианта за разрешаването на конфликта – първо, неограничено количество пари, след това те да сменят заложниците. Скоро терористите отправят ново искане – да излетят до Кайро със самолет заедно със заложниците. Египетските власти отказват да приемат самолета, но германските власти убеждават терористите, че всичко е уредено, за да ги измамят и да освободят заложниците на летището. Проведената акция на полицията в нощта срещу 6 септември 1972 г. обаче е неуспешна и всички заложници са убити. Петима от терористите също са убити, а трима са арестувани. Жертвите са Моше Вайнберг, Йосиф Романо, Зеев Фридман, Давид Бергер, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Йосиф Гутфренд, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Шпитцер, Амитцур Шапира, както и германският полицай Антон Флиегербауер. В знак на траур, Олимпийските игри са спрени за един ден, а Израел прекратява участието си. Телата на загиналите терористи са изпратени в Либия по настояване на Муамар Кадафи, където са погребани като герои. На 7 септември в Тел Авив е прието решение за създаване на специална комисия, която да разследва причините за провала в обезпечаването на сигурността на израелските спортисти. Голда Меир моли министрите да не хвърлят цялата отговорност върху германската страна, за да не се засилват и без това отрицателните емоции, които царят в онзи момент в израелското общество. Няколко седмици по-късно на премиерката е представен подробен доклад на специалната комисия. Ключовата препоръка в доклада е в бъдеще в никакъв случай да няма осланяне на мерките за сигурност на приемащата страна, колкото и убедителни да са те. "Мосад" пък започва операция "Гняв божи", която продължава около 19 години. Единствената й цел е ликвидиране на палестинците, свързани пряко или косвено с трагедията в Мюнхен, както и организаторите на кървавия атентат. За ръководител на операцията е назначен Майк Харири. Той създава отряд "Кидон", чиято задача е да ликвидира в чужбина извършители на атентати срещу Израел. Първият убит е един от предполагаемите организатори - Абдел Зуайтер, който е застрелян на 16 юни 1972 г. До юни 1973 г. агентите на "Мосад" успяват да ликвидират повече от половината от 17-те души в списъка си. През юли 1973 г. агенти на "Мосад" проследили в Лилехамер шефа на личната охрана на Ясер Арафат - Али Хасан Саламех, с прякора „Червеният принц”. Той е член на „Черния септември” и шеф на специалната група „Форс 17”, но пред очите на бременната му съпруга израелците застреляли невинния марокански сервитьор Ахмед Боухики. „Червеният принц” пък загива от взрив на заложена в автомобила му бомба в Бейрут през януари 1979 година. Израелската служба има само един неуспех. През януари 1977 г. Абу Дауд, един от лидерите на ФАТХ и идеен вдъхновител на терористичния акт в Мюнхен, е арестуван в Париж. Израел иска да му бъде предаден, но баварските власти толкова дълго подготвят документацията, че Франция, която е притисната от арабските страни, е принудена да пусне Абу Дауд в Алжир. Палестинецът успява да оцелее при няколко покушения срещу него. През 1999 г. той признава ролята си във вземането на заложниците в Мюнхен. По думите на Дауд операцията в Мюнхен е финансирана от Махмуд Абас. Абу Дауд умира през 2010 г. в Дамаск на 73-годишна възраст. Самият лидер на "Черния септември" и втори човек в ООП Абу Айяд е убит от свои сподвижници през 1991 година - 19 години след кървавата атака в Мюнхен. http://dnes.dir.bg