Ако някой се пита, защо на САЩ им е хрумнало, че руските тролове в Интернет са се опитали да повлияят върху хода на президентските избори през 2016, отговорът ми е, че хората обикновено съдят за другите по себе си. И по-долу ще се опитам да докажа защо смятам така. На 4 септември 1970 Салвадор Алиенде печели изборите в Чили. Три години по-късно той е свален в резултат от кървав военен преврат, след който властта в страната преминава в ръцете на военна хунта, начено с генерал Аугусто Пиночет.   Зад цялата тази драма стои ЦРУ. Всъщност, ако Управлението беше успяло да реализира напълно плановете си по отношение на Чили, Алиенде въобще нямаше да спечели изборите през 1970 и неговото социалистическо правителство не би дошло на власт. За това, в частност, говори докладът на самото Централно разузнавателно управление, в което се разкриват многобройните методи за инфилтрация в чилийската вътрешна политика.   Разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за руската намеса в президентските избари в САЩ през 2016, с цел да се помогне за победата на Доналд Тръмп, постоянно присъства в коментарите на медиите за президента през последната една година. На 16 февруари например, Мюлер публикува обвинение срещу 13 руснаци, които, според неговото разследване, в навечерието на изборите са въздействали върху резултата от изборите, използвайки за целта социалните мрежи и развивайки политическа активност в самите САЩ.   Само че тези руски опити да се упражни влияние върху демократичния процес в САЩ се случват след като самите американци в течение на дълги десетилетия се опитват да направят същото в десетки други държави.   Както посочва в "Ню Йорк Таймс" бившият агент на ЦРУ Стивън Хол, който има трийсетгодишен стаж в Управлението: "ако попитате някой офицер от американското разузнаване, дали руснаците са нарушили някакви правила или въобще са направили нещо кой знае какво, отговорът ще бъде "не, разбира се". На свой ред, професорът от Университета на Джорджия Лоч К. Джонсън (издател на авторитетното американско специализирано издание "Разузнаване и национална сигурност"), който дълги години проучва активността на американското разузнаване, констатира, че "самите, ние правим същото още от самото създаване на ЦРУ през 1947".   Джонсън, който е автор на книга, изцяло посветена на действията, предприети от ЦРУ с цел да окаже влияние върху резултатите от изборите в редица чужди държави, посочва, че: "Управлението използва плакати, памфлети, писма и транспаранти, т.е. всичко за което се сетите. То произвежда фалшива информация за чуждестранните медии и плаща много сериозни суми кеш за публикуването и".   Политологът Дон Левин от Университета Карнеги-Мелън в Питсбърг (Пенсилвания) е създал цяла база данни за опитите на САЩ да окажат влияние върху резултатите от различни избори в течение на дълги десетилетия. Според неговото изследване, от 1946 до 2000-та, САЩ цели 81 пъти са се намесвали в изборния процес в други държави. При това в този списък не влиза американската подкрепа за различни военни преврати, като този в Чили през 1973 например. Левин посочва, че в 51 от тези 81 случая в изборите побеждават именно фаворитите на САЩ.   Преди изборите в Никарагуа през 1990 например, ЦРУ пуска в медиите фолшива информация, уличаваща в корупция тогавашния президент-сандинист Даниел Ортега. Тогава Ортега губи изборите, но ги печели през 2007 и 2016.   Когато преди 18 години Слободан Милошевич се опитва да бъде преизбран за президент на остатъчна Югославия, САЩ му попречват да го направи, открито подкрепяйки съперника му Воислав Кощуница, който в крайна сметка печели изборите.   Както посочва Дон Левин в интервюто си за американската радиостанция NPR (National Public Radio): "около една трета от всичи американски намеси в чуждестранни избори са осъществени съвсем открито, а останалите две трети .са тайни, с други думи, избирателите, на които се залагаше, не бяха наясно, че са обект на външни манипулации".   По времето, когато ЦРУ осъществява голяма част от своите вече известни опити да упражни влияние върху изборите и вътрешната политика на други държави, все още не съществуват нито Интернет, нито социалните мрежи, уж използвани от руските "тролове" за да създадат хаос в политическите процеси в САЩ. Вместо това, ЦРУ често разчита на тайната икономическа подкрепа на проамериканските кандидади и партии или пък изпраща свои консултанти, които да организират изборните им кампании. Сред използвания от тях инструментариум е и това, което Левин нарича "мръсни трикове": те например, организират изтичане на информация, която би могла да навреди на противниковия кандидат.   В Италия например, където ситуацията след Втората световна война е изключително напрегната, а Москва се опитва да разшири влиянието си, ЦРУ стартира през 1948 мащабна кампания с цел да бъде подкрепена местната Християндемократическа партия. За целта, в медиите се публикуват истински или измислени секс-скандали, свързани с кандидатите на левицата, а тези на християндемократите получават много сериозна финансова помощ. Както посочва пред телевизия CNN през 1995, агентът на ЦРУ Марк Уайът (1920-2006) който по онова време отговаря за "италианската кампания" на Управлението: "разполагахме с чували с пари, които предоставяхме на избраните от нас политици за да покрием политическите им разходи и тяхната партийна пропаганда".   * Авторът е анализатор на шведския вестник Svenska Dagbladet и негов дългогодишен кореспондент в Ню Йорк   Източник: https://geopolitica.eu/aktualno/2763-ne-samo-rusiya-kak-tsru-vliyae-varhu-izborite-v-chuzhbina-prez-poslednite-70-godini http://glasove.com