Екстремните и трайно високи летни температури на европейския континент могат да се превърнат в норма само след няколко десетилетия, оценява изследване на колектив учени от Бристълския университет. Според учените, очакваните нива на въглероден двуокис към края на века, са сравними с тези от Палеоцена и Еоцена, геоложки периоди отпреди 52-48 милиона години, когато е имало идентични нива на парниковия газ. Палеоклиматолозите отдавна знаят, че периодът на границата на двата подпериода в началото на Неогена (известен и като "Неозой") - Палеоцен и Еоцен, е бил екстремно топъл, дори на фона на съседните и без това несравнимо по-топли от съвременността, периоди в историята на планетата. Обяснението е мощните и продължителни инжекции  на парникови газове, вследствие на субдукцията ("подпъхването") на индийския субконтинент под Азиатската континентална плоча. Богатите на седименти зони, попадащи в земната мантия се разграждат от топлината и, включително отделяйки големи количества въглероден двуокис и в продължение на няколко милиона години дори Антарктида е един странен топъл умереноконтинентален като климат, континент, въпреки че почти половин година е потопен в полярен мрак. Работата е там, че повечето научни изследвания възстановяват данните за палеотемператури по косвени маркери, намиращи се на океанското дъно (напр. дънните отложения от микроорганизми известни  като "фораминифери", чието качество и количество е в пряка връзка с температурата по време на периода на отлагането им по  дъното). Учените от Бристол обръщат повече внимание на температурата в Европа, изследвайки торфени и лигнитни месторождения и стигат до извода, че по време на палеоцен-еоценовия термален максимум температурата в западните части на континента е била с над 15 градуса средно по-висока от сегашната. Изследването  е публикувано в изданието Nature Geoscience. / dir.bg