Русия рестартира съветската ера, като пуска сигнали за откриване на разузнавателна база в Куба, а експертите смятат, че така ще се увеличат възможностите й да наблюдава САЩ, пише "Дейли стар". На Запад се появиха опасения, за руски отговор, след като САЩ обявиха, че се изтеглят от договора за ядрените оръжия (INF), сключен по времето на Студената война. САЩ твърдят, че Русия нарушава споразумението. Базираният във Вашингтон институт за изследвания и анализи - Фондация "Джеймстаун", основан през 1984 г., смята, че отварянето на разузнавателна база в Куба "би дублирало, вместо да увеличи значително руските способности за наблюдение на американската активност на Карибите". Институтът бе създаден, за да подпомага хората, дезертирали от СССР, припомня изданието. Но мозъчният тръст предупреждава: "Ако лидерът на Кремъл реши да създаде допълнителни бази в Куба, както предполагат някои руски коментатори, това ще бъде съвсем различен въпрос - особено ако успее да постигне тази цел". Кубинският президент Мигел Диаз-Канел (на снимката) се срещна неотдавна с Владимир Путин в Москва и заяви, че иска да даде "нов импулс" на двустранните отношения. Двамата държавни глави обсъдиха теми, като здравеопазване и туризъм но също така и военното сътрудничество. Спекулира се, и в Русия, и на Запад също, че Москва скоро ще отвори разузнавателната база в Лурд, който затвори преди 16 години и вероятно ще отвори допълнителни бази и на острова, отбелязаха от Института "Джеймстаун". Базата в Лурд, недалеч от Хавана, (съоръжение SIGINT), беше най-голямото по рода си съоръжение за шпионаж, експлоатирано от руската служба за външно разузнаване извън Русия. Базата обхващаше територия от 73 км². Строителството й започна през юли 1962 г. и бе затворена през август 2002 г. Наскоро вицепремиерът Юрий Борисов, който ръководи руския военно-промишлен комплекс и военно-технически отношения с чужди държави, посети Куба. На срещите му там бяха постигнати договорености на стойност над 265 млн. долара само във военната сфера, както писа "Независимая газета". Руският военен експерт лейтенант Александър Овчинков, служил в Куба през 80-те години, заяви, че "задълбочаването на сътрудничеството между Москва и Хавана е напълно очаквано". Особено, след като президентът Доналд Тръмп заплаши да напусне договора за ядрените оръжия, добави експертът. Но Овчинков подчерта, че Кремъл може да не разполага с достатъчно ресурси да развива "големи военни бази в Куба". Всичко това напомня за кубинската ракетна криза от 1962 г., когато СССР се опита да изпрати ядрени ракети в Куба, която е само на 780 километра от континенталната част на САЩ. Тази криза се смята за една от най-големите от Студената война и през която двете суперсили бяха на ръба на ядрената война, припомня "Дейли стар". https://dnes.dir.bg