На съвместно заседание на двете камари днес парламентът на Казахстан прие закон за преименуване на държавната столица Астана на Нурсултан в чест на първия президент на страната Нурсултан Назарбаев, предаде ТАСС. Членовете на Мажилиса (долната камара) и Сената (горната) единодушно гласуваха в подкрепа на предложението. Законът се смята за приет и сега предстои той да бъде подписан от президента. Вчера Нурсултан Назарбаев, който управлява страната от 30 години, обяви, че се оттегля от президентския пост, но остава председател на Съвета за сигурност и лидер на управляващата партия "Нур Отан" ("Светло отечество"). Съгласно конституцията изпълняващ длъжността президент до края на мандата стана председателят на Сената Касим-Жомарт Токаев, който по-рано днес положи клетва. На съвместно заседание на двете парламентарни камари Токаев предложи столицата вече да се нарича Нурсултан, за да се увековечи името на първия президент. За председател на Сената на мястото на Токаев днес беше избрана най-голямата дъщеря на Назарбаев - Дарига. Това е вторият пост в държавната йерархия в Казахстан. Дарига Назарбаева е бивш председател на сенатската комисия по международните отношения, отбраната и сигурността. В телеграма до временния президент на Казахстан руският президент Владимир Путин изрази увереност в укрепването на двустранното сътрудничество. "В Русия ви познават като опитен държавен деец със значителен личен принос в укрепването на отношенията на стратегическо партньорство и съюз между нашите страни, в насърчване на взаимноизгодните интеграционни процеси в евразийското пространство", казва Путин в телеграма до Токаев. Уверен съм, че с общи усилия ще осигурим по-нататъшно засилване на конструктивното двустранно сътрудничество във всички области, както и на партньорското взаимодействие за решаване на актуални въпроси от международния дневен ред. Това несъмнено е в интерес на нашите братски народи и в съзвучие с укрепването на регионалната стабилност и сигурност, допълва руският лидер. Назарбаев ще бъде нещо повече от президент на Казахстан След три месеца се навършват 30 години, откакто Назарбаев оглави тогавашната социалистическа република в състава на Съветския съюз - но "епохата на Нурсултан" все още не е приключила и днес. Елбасъ ще ръководи страната и занапред, отбелязва в. "Взгляд" в статия на Пьотър Акопов. Назарбаев бе оглавявал Казахстан от 22 юни 1989 г. - отначало като първи секретар на ЦК на компартията на Казахстан (пост, заеман трийсетина години преди него от Леонид Брежнев), после като президент на съюзната република, а от края на 1991 г., след разпадането на СССР, вече като глава на независима държава, - затова оставката му предизвика буря от емоции в Русия. Как тъй лидерът на най-близката съюзничка на Русия, участничка в Евразийския съюз, напуска президентския пост, какво ще стане сега с Казахстан? Още повече че там живеят 3,5 милиона руснаци - една пета от населението на страната. "Губим Казахстан, на власт ще дойдат ислямисти, ще има майдан, страната ще падне в ръцете на Китай, не - на САЩ" - какви ли не ужасии ще четем по вестници и социални мрежи. Неслучайно обаче Нурсултан Абишевич Назарбаев е не само най-дълго управлявалият ръководител в постсъветското пространство, но и най-мъдрият - затова в Казахстан няма да има никакви трусове след 20 април. Поне защото Назарбаев напуска президентския пост - но не и властта. Той самият го посочва пределно ясно в обръщението си. В ръцете на Назарбаев остават всички лостове на властта - и формалните, и още по-важно, неформалните. Назарбаев впрочем създаде независим Казахстан пряко воля, защото бе сред тези, които се обявиха срещу разтурянето на Съветския съюз. Той ще управлява страната и занапред. Толкова години, колкото Бог му даде. Каква е тогава целта на оставката? Назарбаев отново заявява съвсем открито: "Като основател на независимата казахстанска държава виждам бъдещата си задача в това да осигуря поемането на властта от ново поколение ръководители, които да продължат преобразованията в страната". При все че конституцията неотдавна бе променена и засили ролята на парламента, нищо не подсказва, че Назарбаев иска да остави след себе си някакво колективно ръководство. Първо, то би било съвсем неефективно (както сочат куп примери и в нашата, и в световната история) и може да е само преходно (но с риск да предизвика бунтове, още повече в страна като Казахстан); второ, изобщо не отговаря на източната и по-специално на тюркската традиция. Кой ще е приемникът му? Назарбаев естествено иска да засили разделението на властите и да укрепи институциите, регулиращи силовия баланс в клановото казахско общество. Но същевременно и да отгледа приемник, който да поеме цялата власт след смъртта на Елбасъ. Едва ли ще избере за целта Касим-Жомарт Токаев, който ще оглави страната през следващите шест години (година преди изборите и още пет след тях) - днес този дипломат от кариерата е на 65 години и ако предположим, че Назарбаев има още 5-10 години живот, е трудно да си представим, че би желал да остави страната на човек над 70-те. Самият Назарбаев оглави Казахстан като 48-годишен и ще си подбере приемник сред политиците извън пенсионна възраст. Нищо чудно да предпочете свой роднина, което напълно се вписва в азиатския (и не само ) модел за преход на властта. Макар че едва ли би се спрял на дъщеря си Дарига. За Русия е извънредно важен курсът на Казахстан към създаване и укрепване на Евразийския съюз. И няма никакви съмнения, че Назарбаев ще го следва и като "баща на нацията". Той се стреми Казахстан да запази своята независимост и след смъртта му. А тя е застрашена от две неща. Първо, от жестока борба за власт между различните кланове в казахското общество. Теоретично тя би могла да разкъса държавата, създадена от Назарбаев, и да я обрече на подялба между съседите й. Второ, от присъединяване на Казахстан - пълно или частично, към Русия: било вследствие на вълнения покрай борби за власт в страната, било заради процесите на интеграция и централизация в Евразийския съюз, които постепенно да разтворят в него средноазиатската страна. И двете заплахи са неактуални, докато Назарбаев е жив - стремежът му е да не станат реалност и при неговия приемник. Русия не желае да погълне, камо ли да дестабилизира Казахстан - за нас важното е казахстанските елити да имат нагласа за опазване и развитие на все по-тесните икономически, политически, културни и човешки връзки между двете страни, за укрепване на Евразийския съюз като нова форма на общност между нашите народи. Което е особено важно с оглед наличието на многомилионно руско малцинство в Казахстан и поради факта, че Северен Казахстан е бил усвоен и заселен от руснаци. Тесният съюз и интеграцията между двете държави са безалтернативен курс за всеки казахстански ръководител, желаещ мир и процъфтяване на страната си. Нурсултан Назарбаев със сигурност ще положи всички усилия да предаде след време властта на ново поколение от казахстанския елит - формирано от него самия и имащо точно такава нагласа / dir.bg