Уважаеми читатели!
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси.
Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.


Въпросът днес: Защо някои хора се държат демонстративно? Как да намерим общ език с такъв човек?


Катя ПЕНЕВА: Когато общувате с тях, не се опитвайте да им противоречите, но и не приемайте да бъдете погълнати от присъствието им

На улицата, у дома или в офиса ние често сме свидетели на по-особен тип отношение на определени хора към нас. Искаме или не, няма как да не ги забележим, да не им обърнем внимание и обикновено реакцията ни е негативна. Вашето дете или вашият партньор имат проблеми, които не са в състояние да решат сами. Нуждаят се от помощта ви, а вие не им я оказвате. Липсата на достатъчно добра позитивна комуникация често е в основата на този тип театралничене, което надхвърля всички допустими граници.
Много хора в усещането си за безпомощност подхождат по сходен начин на изразяване, като средство чрез което могат да се доберат по-лесно и удобно до желаната цел. Нарушаването на нормите на благоприличие, навлизането в чужди граници, яркото афиширане на висок материален стандарт би смутило всеки един човек, на когото подобни демонстрации биха предизвикали усещане за дискомфорт. На свой ред когато такова поведение е пряко насочено към нас, изисква да му бъде даден подходящ отговор, а в много отношения той би бил негативен или доста резервиран. Но може и да е позитивен и добронамерен. Демонстративното поведение често е много характерно за харизматичните лидери. Нещо повече, ако един политик няма такова държание, бихме приели, че е слабохарактерен или няма нужните качества и това най-вероятно би било в негов минус в публичните му изяви. Показността често е характерна и за жените, които се нуждаят от ухажване и ласкаене. Такива дами търсят не само да бъдат забелязани, но и да бъдат уважавани повече, заради качествата които мислят, че притежават. Някои психолози твърдят, че това е поведението на капризните деца. Когато малчуганите не разполагат с нужния ресурс, а желаят да постигнат нещо на всяка цена, те използват поведение, което контрастира с това на останалите. И за съжаление и при възрастните хора не е по-различно. Неспокойният, сприхав човек няма търпение, не му достигат силите или просто преекспонира трудностите си.
В много отношения този тип държание помага на хората по-успешно да прикрият дефицитите си. Те се плашат от своята уязвимост особено когато са в лидерски позиции. Хората около тях са дотолкова смутени от нападките им или от необичайната им показност, че не им идва на ум да се досетят за този тип похват на умелото прикриване на негативни черти на характера или липса на основни човешки умения. Тези личности не се нуждаят толкова от разбиране и внимание, колкото от възхищение. Необходимостта от уважение и признание започва да заема господстващо положение и стига до крайности. За съжаление това е един сравнително лесен начин да се самоутвърдиш без да влагаш особени усилия в личното си развитие. Болезненото отхвърляне и отбягване на такива хора още повече засилва реакциите и увеличава безпомощността им. Колкото и да ни е неприятно, трябва да се опитваме да ги разбираме и да не приемаме упреците им твърде лично. Най-добре е, в случай че не се чувстваме добре в тяхно присъствие, да намираме начин да ги избягваме или да приемаме критиките им резервирано. Макар и постигането на консенсус да е трудно, тези хора умеят да уважават доказаната компетентност и израза на воля. Когато общувате с тях, не се опитвайте да им противоречите, но и не приемайте да бъдете погълнати от присъствието им.