ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ – беседи с психолога: Трагедията на човешката неудовлетвореност се казва „искам“
- 12 Окт 2018
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Третият е излишен: Можеш ли да изневеряваш на любовницата с жена си? Щастливо ли се живее в „любовен триъгълник“?
Катя ПЕНЕВА: Трагедията на човешката неудовлетвореност се казва „искам“
В динамичния свят, в който живеем всички, в по-голяма или по-малка степен се нуждаем от любов и сигурност и това е основният императив, който ни движи към дълготрайно обвързване. Много хора избират да охраняват чувствата си, подписвайки брачен договор. Но между килията в затвора и клетката на обществото, пък било то и тази на набедената за най-важна, няма особена разлика. Рано или късно, човек усеща тежестта на веригите, които сам си е сложил.
Нуждаем се от тихо пристанище, стабилна опора, но заедно с това имаме нужда от обновление и промяна. Всяко нещо, което е ригидно и статично, престава да расте и накрая умира. Този неспирен танц между стабилността и промяната е като солта и меда за живота ни. За много хора личностовото израстване се свързва с независимостта, която е отказ от бремето и бягство от оковите. В нашата потребителска култура сме възпитани да искаме най-свежото от витрината, най-новото, най-младото. Желаем най-добрия продукт. Ако успеем и го имаме, тогава продължаваме да искаме още интензивност, още динамика, още разнообразие и страст.
Търсим готовото щастие и сме все по-малко толерантни към чувството си на неудовлетвореност. Ние сме перманентно недоволни и никога доброто не е твърде добро за нас, нито пък ни е достатъчно. Еротичните ни желания са като банковата ни сметка, тя никога не е доволно пълна. Светските удоволствия ни привличат. Изкушени сме от хубави коли, от луксозен живот и обилни трапези. Пиршеството в живота ни примамва, а наред с него нараства и тревогата в брака.
Никога не можеш да имаш това, което постоянно ти се иска. Трагедията на човешката неудовлетвореност се казва „искам“. Тогава идва тя - изневярата, първата или поредната, но никога последната. Онази особена подправка в семейството, която му придава вкус и пикантност. Така в облагородената и наторена почва на брака пониква семето на желанието. Желание, свързано с несигурност и тревога, с копнеж към вече познатия до болка съпруг. Битовите недоразумения остават на заден план. Макар и тревожни, искаме или не, започваме да гледаме на партньора си с очите на третия. За да постигнеш удовлетворение, не е необходимо да превръщаш живота си в постоянна разруха, достатъчно е само да се научиш да пилотираш самолета си на паралелни писти, но по твоите правила. Преди време един мой любим преподавател каза, че изневярата укрепва брака. И това е точно така. Тя е като животоспасяващо лекарство, но преди да го поглътнем е добре да прочетем страничните ефекти в упътването за употреба. Защото често именно те са равностойни на лечебните, а нерядко имат и много повече негативни последствия за живота ни, отколкото са позитивните за здравето и брака. Да изневеряваш на любовницата с жена си! Рано или късно в лодката на извънсемейното щастие като остра скала, опряла надуваемото дъно, прозвучава въпросът „ Аз или съпругата?“ и някоя от двете ще трябва да си отиде. Тогава „Той“ се чувства объркан. Ако изневярата до вчера е била само любовна игра, писта, на която си експериментирал с мъжествеността си, днес тя се превръща във война. В терен, на който се води битка между „Тя“ и съпругата. Не знаеш коя страна да вземеш и започваш да губиш контрол в управлението. Чувстваш се притиснат между законното и изконното и това те смазва. Поставеният ултиматум се превръща в стълб, стабилен и заплашителен. Стълб, който заради скоростта, с която се е развила извънбрачната ти връзка, става все по-трудно да бъде заобиколен и челният удар става неизбежен.
Тогава увисваш в пропаст между олтара на морала и греховната ти съблазън. Извънбрачното ти увлечение се е превърнало в игра с огъня. Но игрите са за деца с много енергия и много време. А игрите за възрастните са като за деца, които ги е страх да пораснат. За съжаление животът е кратък и изневярата също. А любовният триъгълник се превръща в тъпоъгълник, в който не можеш да си позволиш да играеш на гоненица и жмичка.
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Третият е излишен: Можеш ли да изневеряваш на любовницата с жена си? Щастливо ли се живее в „любовен триъгълник“?
Катя ПЕНЕВА: Трагедията на човешката неудовлетвореност се казва „искам“
В динамичния свят, в който живеем всички, в по-голяма или по-малка степен се нуждаем от любов и сигурност и това е основният императив, който ни движи към дълготрайно обвързване. Много хора избират да охраняват чувствата си, подписвайки брачен договор. Но между килията в затвора и клетката на обществото, пък било то и тази на набедената за най-важна, няма особена разлика. Рано или късно, човек усеща тежестта на веригите, които сам си е сложил.
Нуждаем се от тихо пристанище, стабилна опора, но заедно с това имаме нужда от обновление и промяна. Всяко нещо, което е ригидно и статично, престава да расте и накрая умира. Този неспирен танц между стабилността и промяната е като солта и меда за живота ни. За много хора личностовото израстване се свързва с независимостта, която е отказ от бремето и бягство от оковите. В нашата потребителска култура сме възпитани да искаме най-свежото от витрината, най-новото, най-младото. Желаем най-добрия продукт. Ако успеем и го имаме, тогава продължаваме да искаме още интензивност, още динамика, още разнообразие и страст.
Търсим готовото щастие и сме все по-малко толерантни към чувството си на неудовлетвореност. Ние сме перманентно недоволни и никога доброто не е твърде добро за нас, нито пък ни е достатъчно. Еротичните ни желания са като банковата ни сметка, тя никога не е доволно пълна. Светските удоволствия ни привличат. Изкушени сме от хубави коли, от луксозен живот и обилни трапези. Пиршеството в живота ни примамва, а наред с него нараства и тревогата в брака.
Никога не можеш да имаш това, което постоянно ти се иска. Трагедията на човешката неудовлетвореност се казва „искам“. Тогава идва тя - изневярата, първата или поредната, но никога последната. Онази особена подправка в семейството, която му придава вкус и пикантност. Така в облагородената и наторена почва на брака пониква семето на желанието. Желание, свързано с несигурност и тревога, с копнеж към вече познатия до болка съпруг. Битовите недоразумения остават на заден план. Макар и тревожни, искаме или не, започваме да гледаме на партньора си с очите на третия. За да постигнеш удовлетворение, не е необходимо да превръщаш живота си в постоянна разруха, достатъчно е само да се научиш да пилотираш самолета си на паралелни писти, но по твоите правила. Преди време един мой любим преподавател каза, че изневярата укрепва брака. И това е точно така. Тя е като животоспасяващо лекарство, но преди да го поглътнем е добре да прочетем страничните ефекти в упътването за употреба. Защото често именно те са равностойни на лечебните, а нерядко имат и много повече негативни последствия за живота ни, отколкото са позитивните за здравето и брака. Да изневеряваш на любовницата с жена си! Рано или късно в лодката на извънсемейното щастие като остра скала, опряла надуваемото дъно, прозвучава въпросът „ Аз или съпругата?“ и някоя от двете ще трябва да си отиде. Тогава „Той“ се чувства объркан. Ако изневярата до вчера е била само любовна игра, писта, на която си експериментирал с мъжествеността си, днес тя се превръща във война. В терен, на който се води битка между „Тя“ и съпругата. Не знаеш коя страна да вземеш и започваш да губиш контрол в управлението. Чувстваш се притиснат между законното и изконното и това те смазва. Поставеният ултиматум се превръща в стълб, стабилен и заплашителен. Стълб, който заради скоростта, с която се е развила извънбрачната ти връзка, става все по-трудно да бъде заобиколен и челният удар става неизбежен.
Тогава увисваш в пропаст между олтара на морала и греховната ти съблазън. Извънбрачното ти увлечение се е превърнало в игра с огъня. Но игрите са за деца с много енергия и много време. А игрите за възрастните са като за деца, които ги е страх да пораснат. За съжаление животът е кратък и изневярата също. А любовният триъгълник се превръща в тъпоъгълник, в който не можеш да си позволиш да играеш на гоненица и жмичка.
