Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: Напоследък изгубих интерес към живота. Нищо не ме радва. Какво да правя?

Катя ПЕНЕВА: Не чакайте бялата лястовица да дойде в живота ви, тръгнете на път да я уловите


Обичаме ли живота във всички негови проявления? Той самият е толкова противоречив и цветен. Като любимият ни град - морскосин, безкомпромисен, строг и едновременно с това неловко уютен. Пълен с изненади зад всеки ъгъл и във всеки един нов ден. И макар че се опитваме да го опитомим, да спрем времето и да намалим скоростта, всяка секунда ни дърпа напред. Обожаваме да планираме, правим си графици, часовете бележим със задължения само и само за да сме сигурни, че всичко е под контрол. Ярките преживявания балансираме със скука, а страданието си поливаме с алкохол. Чувстваме се най-добре, когато не пилеем енергията си излишно или още по-просто отказваме да мислим за случващото се с нас. Живеем живота си рутинно, познато, по навик, без излишни емоции и без възторг.
След Великденските празници отново се вливаме в познатия поток и така докато сме тук на земята. Много безразличие, вялост, пролетен грип, ниска енергия. Не! Липсва ни страст! С мъка броим крачките в живота си, крилата си сгънахме в шкафа. Сякаш нямаме желание да живеем. Боим се да се докоснем до неговите силни, емоционални и разтърсващи очертания. Страхуваме се от тях! На моменти сякаш сме заседнали на определен етап от развитието на националния ни дух, в който не просто сме станали материалисти, а нещо много по-лошо от това; превърнали сме се в емоционално мъртви хора. Не пеем, не танцуваме, дори греховете си не извършваме с кой знае какъв ентусиазъм.
Понятието страст свързваме с непреодолимо желание към нещо. В християнската религия то се обуславя с човешките пороци и бива заклеймено като слабост, алчност и грях. В съвремието тази дума насищаме с много енергия, която насочваме в посоката на нашите желания-нетърпение, жажда, влюбване, увлечение. На старобългарски значението на думата означава страдание. Колко красиво е да можем да си позволим да живеем живота си смислено без да го отлагаме за утре. Нашият пълноценен начин на живот поражда любовта ни един към друг, сливаме се в пъклената похот на желанията си, за да родим всяко едно ново начало. Именно хората, които не се страхуват от предизвикателствата в живота си, са точно тези, които търсят мъдростта на изпитанията и страданието в тях. Някои хора обичат да мечтаят, но никога не трасират път към мечтите си. Отлагат ги във времето, за да се предпазят от непредвидените обстоятелства, които ще ги накарат да се чувстват зле. Отказват да реализират възможностите, защото се страхуват от собствените си грешки. „Не сега“, „може би някой ден“, „когато му дойде времето“, „по-добре да изчакам“. Така пропускаме живота да премине безлично край нас, оставяйки най-вълнуващите му събития за едно друго измерение. Ако нещо си заслужава да бъде видяно или изживяно, то със сигурност не бива да се отлага. Трябва да умеем да уловим възможността, която ни се предоставя, защото може да няма втори шанс.
Българите имаме поговорка, че когато пиленцето веднъж кацне на рамото ти само, то не трябва да се изпуска. Веднъж отлетяло от нас, отлита и възможността да получим това, което съдбата ни е предоставила даром. Звучи твърде песимистично, почти отчайващо. Много от нас са изпуснали ята от птици, които по една или друга причина са били добронамерени да им снесат на рамото поредния шанс на личен просперитет. Подобно очакване е детински наивно, граничещо с безхаберие и лишено от конкретно действие. Именно неизбежните обстоятелства, които ни притискат до стената на живота, изискват от нас да сме активни. Да живеем живота си с хъс, а не с апатия и безразличие. Точно хората, които умеят да придават ярки нюанси на живота си, знаейки цената на всяка пропусната минута, изпиват до дъно чашата на личните си трагедии, за да се насладят на горчивия им вкус, а след това да се порадват и на победите си. И именно разочарованията им ги карат да бъдат още по-ревностни ловци на нови възможности. Те знаят как да живеят с наслада и са в постоянно състезание с ограниченията на личното си време в тясното пространство на живота си. Тези хора не чакат бялата лястовица да дойде в живота им, те тръгват на път, за да я уловят. Живеят ден за ден, гонейки бъдещето си и наслаждавайки се на настоящето си. Придават на дните си смисъл и отчитат всяка емоция и всеки полутон. Повече от всичко друго нашите успехи се дължат на нашата страст. Животът на успелите не се побира в стереотипния шаблон на задължителното работно време от осем сутринта до пет следобед. Тези хора успяват от камъните на тежкия си товар да павират свой уникален път. Направили са всичко възможно, за да трасират пространства, белязани с огненото желание на изпепеляващата ги страст. И този път сякаш никога не свършва, животът ни тук го отнася в едно друго непознато измерение, в което ще си мечтаем за спокойствие и рай и повече за живот, изпълнен с пълноценния аромат на събития с огън, страст и страдание.