Любовта от пръв поглед – опасна страст или адреналин?

Катя ПЕНЕВА, любовен терапевт: В един миг чувствата се изсипват като водопад, който може да ни повлече към неизвестното

Сякаш все повече предпочитаме да се движим по луксозните магистрали на живота си. Забързани, устремени наникъде, търсим нереални посоки. Имаме всичко онова, което ни предлага щедро животът в капсулираното си пространство и нищо от онова, което кара душите ни да се чувстват живи, да трептят в пулса на всеки един миг и да изгарят под палещата морска нежност на слънцето. Онези прекрасни чувства, които засияват в кратките моменти на случайната среща и изпепеляват душите ни дълбоко след всяка една раздяла. Крадена любов в кратка и неочаквана среща, и подреденият ни живот спира, за да излезе в страничната лента, търсейки нова отбивка и нов път. Възможно ли е човек да се влюби толкова силно и толкова бързо?
Принцесата се събужда от дълбок магичен сън и вперва поглед в своя принц. Преценката за привлекателността се прави само за части от секундата. Усещането е мистично. Преживяваме сякаш нещо дълбоко и всеобхватно. На пръв поглед е малко вероятно мигновено да се появи смислена и трайна връзка между непознати. Експертите твърдят, че бъркаме любовта от пръв поглед с адреналина, който нахлува в мозъка и тялото ни при среща с нещо ново, привлекателно и непознато. Може би трябва да обвиним хормоните за това? Те ни карат да бъркаме чисто физическото привличане с усещането, че той или тя са единствените за нас. Усмихваме се и сърцето ни ускорява ритъм, мигът е неповторим, той ни поглежда и отговаря на усмивката. Готови сте да започнете танц в неизвестността. Тези първи мигове са изпълнени с особена сила и енергия. Те носят неповторимото щастие на докосването и очакването….
Всички ние обичаме любовта. Това велико чувство, което засилва самочувствието, възбудата и екстаза ни. Съживява заспалия ни живот. Благодарение на него достигаме върхови точки, преодоляваме граници и се разтваряме в необятното пространство на чувствата си към другия. Интензивността е толкова силна, че израстваме над собствените си ограничения и търсим нови хоризонти. Кратката среща е съпроводена с онази сладка тревога, която ни носи неизвестността. Другият потвърждава нашите лични качества, чувстваме се по-уверени. Достойни сме за любов! Това прекрасно ирационално трансцендиращо чувствено изживяване може да се превърне в опасна страст за много хора.
Да, любовта не се случва просто така и в отношенията, подчинени на това чувство, често има много фактори, които не могат да се контролират. Те имат собствени закони, които не са подвластни на волята ни, а това трудно се съчетава с желанието ни за сигурност. Само в един миг чувствата се изсипват като водопад, който може да ни повлече към неизвестното. Някои хора са дотолкова изплашени, че предпочитат да се откажат, да се оттеглят с достойнство от огнената точка на срещата или пък избирайки да продължат напред, се нуждаят да вземат нещата в свои ръце. Да предадат форма и значение на своите чувства! За тези хора страстта е неразумна и те я определят като признак на слабост. Това ги кара икономично да дозират чувствените си прояви и рядко могат да проявят разбиране към нестихващите чувства на партньора си.
За много хора е по-лесно да газят в блатото на застоялия водоем, отколкото да поемат нови посоки към неизвестното. И така, случайно срещната, открадната, страстната любов бива изоставена. Ненужна! Тя не може да осигури комфорта и лукса на разглезения потребител, който първо гледа съдържанието на стоката и емоционалната цена, която трябва да плати. А лятото е кратко. След него идва зима, в която сивият цвят на живота ще дълбае самота и ще копнее по жарките лъчи на попарената с безразличие любов.