Промените в климата са повече от осезаеми за всички и справянето с последствията от тях и адаптацията изискват безпрецедентни мерки от страна на всеки сектор на икономиката – мерки за декарбонизация, опазване и възстановяване на природата и по-добра защита за хората от все по-драстичните климатични въздействия. На тази основна тема бяха посветени дискусиите по време на конференцията „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите”, която се проведе днес в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Форумът е част от съпътстващата програма към домакинството на България на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), чийто домакин е България и Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
„Време е българските учени да застанат до политическия и бизнес елит на обществото и да поемат отговорност за създаването и комуникацията на наука в полза на гражданите и икономиката. Да представим фактите, емпиричните резултати и научно обоснованите сценарии за бъдещото ни и възможно устойчиво развитие е част от ежедневната ни работа като активен участник при изграждането на споделена обществена визия и стратегия“. Това каза доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан по устойчиво развитие на Стопанския факултет.
Според проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт, въпросът пред обществото и цялото човечество днес е не да намира начин да избяга от климатичните промени, а как да живее с тях. „Всеки от нас може да допринесе за това да се приспособяваме към климатичните предизвикателства, за да не ни ударят прекалено силно последиците от тях”, заяви проф. Пимпирев и добави, че природата е много по-силна от всички човешки стремежи и изобретения, затова е необходима силна и осъзната мисъл за бъдещето.
„В актуализацията на Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ е поставен акцент върху политиките и мерките в подкрепа на науката и иновациите“, съобщи по време на конференцията зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова. Заместник-министърът на иновациите и растежа Георги Ангелов каза, че Министерството на иновациите и растежа е изготвило водородна карта за България, а по темата за климатичните въздействия трябват редовни срещи.