В България нарастват интензивните валежи, а те са най-честата причина за наводненията у нас
Нараства и рискът от екстремни наводнения, които могат да се превърнат в бедствия, ако не сме подготвени
Година след трагичните наводненията по българското Черноморие, проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов представиха анализ на тенденциите към наводнения у нас. По думите им, наводненията са характерно явление за България, като най-честите и разпространени наводнения у нас са причинени от интензивни валежи и снеготопене. Данните за България показват, че през последните 30 години годишната сума на валежите се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, както и че има ръст на екстремните валежи – с около 30% увеличение на средния брой дни, което силно увеличава риска от наводнения. През месец септември обаче има повишен риск от наводнения, като причините са няколко, като най-общо – по-високите температури, които бяха отбелязани през изминалите месеци, както и необичайно високите температури на водата в Средиземно море водят до по-високо съдържание на влага (водни пари) в атмосферата поради по-голямото изпарение от водните площи – от една страна, и поради по-високата влагоемност на въздуха при по-високи температури, от друга. Често обаче човешките фактори могат да превърнат дори не толкова екстремните валежи в екстремно събитие. Наводненията остават сред водещите природни бедствия у нас през последните десетилетия и трябва да се прилагат адекватни мерки за предотвратяването им.
“През месец септември има повишен риск от наводнения”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха пред журналисти анализ и данни за наводненията в България и потенциалните рискове и предизвикателства, свързани с климатичните промени. Събитието се проведе на 3 септември, а организатор е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по теми свързани с климатични промени, като екстремни събития, биоразнообразие, зелени политики и др.
Наводненията са на първо място по брой сред природни бедствия с човешки жертви в света, като всяка година се регистрират около 10 хиляди наводнения,
по данни на ООН. Науката класифицира като наводнение повишаването на водното ниво високо над нормалните стойности, което води до заливане на територии, които обикновено не са под вода. Наводнението е характерно, но незакономерно явление, което по правило има стихиен характер. Спред определението, което използват учените, наводнението става бедствие, когато причини материални щети на стопанството или вземе човешки жертви.
Фиг. 1: Брой природни бедствия с човешки жертви в света за периода 1975 – 2020. Източник: Jonkman et al. (2024)
Климатът и климатичните промени играят важна роля.
Нарастването на глобалните температури на въздуха и на Световния океан водят до увеличаване вероятността от възникване и нарастване интензитета на екстремните прояви на времето, като горещи вълни, суши, пожари, внезапни обилни валежи, наводнения, урагани и др. Глобалната температура, нарастна до 1.64 °C последната година, спрямо периода 1850 – 1900 г. Tова нарастване е с ускоряващи се темпове като до началото на 70-те години на миналия век то е било около 0.3 °C. През 2015 г. беше преминат прага от 1 °C и след рязкото нарастване през 2023 г. се задържа на ниво около 1.5 °C. Подобно, но по-бавно е и увеличението на температурата на Световния океан. Тези температурни промени водят до по-високо съдържание на влага (водни пари) в атмосферата поради по-голямото изпарение от водните площи от една страна и поради по-високата влагоемност на въздуха при по-високи температури от друга. По-високо съдържание на водни пари пък е предпоставка за обилни валежи.
Релефът също оказва важно влияние, като някои места са естествено по-рискови за възникване на наводнения от други, заради условията на повърхнината.
Например скалната основа – споените скали позволяват по-бързо оттичане и по-малко попиване на водата, докато рохкавите наслаги попиват повече вода и намаляват оттока. По-стръмните склонове ускоряват оттичането и намаляват попиването, увеличавайки риска от наводнения. И не на последно място, релефните форми – валежната вода се събира в понижени места като дерета и долини, а най-рискови са заливните и крайморските низини.
Антропогенното влияние не е непосредствена причина за възникване на наводнения, но понякога e силен подпомагащ фактор за това наводненията да придобият характера на бедствие.
Част от антропогенните фактори включват темпове на урбанизация и икономически растеж, обезлесяване и промени в земеползването, замърсяване, парников ефект и затопляне на климата. Част от последствията от човешкото влияние са например, че при застрояване се увеличават значително непопивните площи, което води до повече повърхностен отток. В следствие на това, водните потоци се концентрират върху уличните платна и тротоарите и се разчита основно на изкуствена дренажна (канализационна) система.
Какви са данните и тенденциите за България?
Наводненията са характерно явление за България, като най-честите и разпространени наводнения у нас са причинени от интензивни валежи и снеготопене. Наводненията в речните басейни са най-чести и многобройни, следвани от нагонните наводнения, които са основно по низините край Черноморието. Третият най-разпространен вид са наводнения, причинени от разливи на язовири.
Фиг. 2: Основните видове наводненията. Източник: адаптирана от RVEM.
За периода 1990 – 2001 г. у нас е имало 450 наводнения – с 37 жертви и 113 906 650 лв. щети (по данни на И. Костова, 2014 г.). За периода 2004 – 2016 г. наводненията в България са били с най-голям дял от 57.72% от кризисните събития от природни бедствия.
През периода 2010 – 2020 г. в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място сред природните бедствия след пожарите, по данни на НСИ.
Фигура 3: Относителен дял на станалите кризисни събития от природни бедствия за периода 2004 – 2016 г. Източник: Обзор на възникнали кризисни събития от природни бедствия в България за периода 2004 – 2016 г., Ралица Берберова, ноември, 2018 г.
Какви са климатичните фактори и тенденции в България?
От 80-те години на ХХ век насам, средните температури в България са се покачили с 0.8 °C и темпът на растеж се ускорява. След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на страната има известно повишение и на годишните валежни суми. По-същественото е, че се променя характерът на разпределението им. Годишната сума на валежите се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения. Наблюдаваме и ръст на екстремните валежи – има около 30% увеличение на средния брой дни с денонощни суми над 100 мм през периода 1991 – 2007 г., спрямо нормите от 1961 – 1990 г. Има и възходяща тенденция при годишния брой дни с бедствено проливни валежи в периода 1991 – 2007 г.
На фиг. 4 са представени по-големите наводнения от 2005 г. насам, които са причинили значителни материални щети. Както се вижда от представената информация, причините почти винаги са интензивните валежи, но и почти винаги има съпътстващи фактори, като спукани язовирни стени, неясна отговорност и липса на адекватна горска защита. На практика,
човешките фактори могат да превърнат понякога не толкова екстремните валежи в екстремно събитие.
Фигура 4.: По-големите наводнения със значителни материални щети от 2005 г. насам. Визуализация на Асен Ненов за Климатека.
Наводненията имат редица икономически, социални и здравни последствия, но и причиняват щети на околната среда
Материалните щети включват загуби по инфраструктурата, селското стопанство, цялостно разстройване на икономиката и бизнеса, в това число и застрахователното дело.
Наводненията оставят дълбок отпечатък върху всички аспекти на живота и често са съчетания на обществени и лични трагедии. Всяко, дори и малко смекчаване на последствията, може да спести поне една лична трагедия.
Какви са прогнозите за финансовите загуби от наводнения?
Фигура 5: Промяна на финансовите годишни загуби от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния централен район, в два различни сценария на IPCC: А2 с повишаване на температурата с 3,9°С (ляво) и В2 с нарастване на температурите с до 2,5°С (дясно). Данни от Николова и Недков, 2012 г. Дизайн: Асен Ненов
Социалните щети най-общо казано са загуба на живот, разселване, загуба на средства за препитание, както и понижаване на благосъстоянието на общностите. Здравните последствия могат да бъдат епидемии, влошено психично здраве, както и невъзможност за оказване на обичайните здравни услуги.
Последствията за околната среда са в три основни направления. Първо, риск от поява на съпътстващи явления, като свлачища и срутища и замърсяване с тиня и отпадъци. Второ, при наводнения има риск от деградация на почвите, което може да доведе до ерозия и механично и химическо замърсяване. И не на последно място, потенциален риск е и загубата на биоразнообразие, в това число механично унищожаване на растения и животни и промяна на хабитатните условия в наводнените територии.
Какво трябва да се направи в България?
Част от структурните мерки, които трябва да се предприемат, са поддържане на естествените отводнителни артерии, създаване на допълнителна отводнителна инфраструктура. Важно е и изграждането на защитни съоръжения, които могат да бъдат както зелени, когато са изградени от естествени материали, така и сиви, когато са изградени от бетон и други строителни материали.
Дигите трябва да се изграждат така, че коригираното корито да може да проведе висока вълна, случваща се веднъж на 20 г., и да предпази от заливане на висока вълна веднъж на 100 г.
Неструктурните мерки са свързани с т.нар. триалогичен модел на управление на водите, в който трябва да има участие както на правителството и институциите, така и на науката и обществото.
Необходимо е да има и планове за защита от наводнения, които определят действията за реагиране при наводнения и разпределят ролите на заинтересованите страни.
В по-рисковите райони следва да има редовни тренировки за извънредни ситуации, както и по-засилена информация и предупредителни обозначения.
Възстановяване и поддържане на горите е ключово за защитата от наводнения, за наличието на питейна вода и за подобряване на климата
Залесеността, тревната и особено горската растителност са изключително важни, защото намаляват много рисковете от наводнения, поради водозадържащата си способност. В България има редица проблеми свързани с горите. От една страна ⅓ от площта на горите в България са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствени иглолистни насаждения, които нямат пълноценна защитна функция от наводнения и са застрашени от пожари. Изкуствените иглолистни насаждения са по-податливи на , болести и вредители, загиват и са честа причина за горски пожари. И не на последно място страдат от безогледно изсичане.
Д-р Симеонов обърна внимание и на друг важен аспект “Горите са жизненоважни за България, защото без тях климатът ще стане по-горещ и няма да има вода. Основна опасност за горите са безконтролната сеч и горските пожари. Пожарите са все по-интензивни и трудни за гасене. В труднодостъпни места, единственият начин за гасене е от въздуха, а България не разполага със самолети за гасене. За сравнение, Гърция разполага със 17 самолета за гасене и е поръчала 7, Хърватия има 6 и е поръчала вече 2. На този фон е необяснима позицията на Румен Радев срещу закупуване на самолет. От поръчката до доставката са необходими поне няколко години, които могат да са критично важни за опазването на горите ни и могат успоредно да се използват за обучение на пилоти”.
Пропуските и липсата на адекватни мерки за предотвратяване на наводненията обаче със сигурност могат да доведат до сериозни последствия.
Като заключение, България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични явления. Наводненията остават сред водещите природни бедствия у нас през последните десетилетия. Рискът ще дойде от силата на отделните събития, които може да са катастрофални и е важно да сме подготвени за събития с такъв мащаб.
Въпреки че в България има приети стратегически документи с мерки, те често не са съобразени с местните специфики и липсват добре разписани отговорности на различните институции. Нужна е не само стратегия, а подробно разписана програма за действие, в която е ясно разписано кои са отговорните институции и власти и какво следва да прави всяка от тях в кратко-, средно- и дългосрочен план, включително и какви следва да са източниците на финансиране на съответните действия.
Публикацията е създадена в резултат на събитието “Бурите на утрешния ден: Каква е връзката на наводненията с климатичните промени?” с проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов. То беше организирано на 3 септември от научнопопулярната платформа Климатека. Презентацията от събитието може да бъде намерена тук.
Виж още:
- Какви са причините за екстремните валежи, причинили наводненията по Южното Черноморие?
- Климатичното затопляне повишава риска от наводнения
- Как наводненията се превръщат в бедствия?
- Системи, които спасяват живот
Източник заглавна снимка: Pixabay (свободен лиценз)
Емил Гачев е професор в секция “Води” на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, като работи и в департамент „География“ към Института по геофизика, геодезия и география – БАН. Получава докторска степен по специалност “Ландшафтознание” през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.
Валентин Симеонов получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии, в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. По съвместен проект с Швейцарската метеорологична служба, разработва специализиран Раманов лидар, който измерва непрекъснато вертикални профили на атмосферните влажност, температура и аерозоли. Този лидар засега е единственият от този тип в света и се използва от Швейцарската метеорологична служба за краткосрочни прогнози, както и за създаване на дългосрочна база данни за климатологията. Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, но предимно по проблемите на климата.
Тагове: Аномалии Бедствия България Валежи Води Гори Екстремни явления Климат Климатични промени Метеорология Наводнения Общество