На 4 ноември миналата година село Лъвино, община Исперих, бе ударено от смерч, придружен от пороен дъжд. Разрушени бяха покривите на повече от 160 къщи и повалени над десет електрически стълба.
Година след бедствието в Лъвино всички пострадали къщи са възстановени, но хората още преживяват ужаса, разказа за БТА кметът на селото Гюрсел Мустафа. Имаше съборени стени и огради, счупени стъкла, врати и прозорци, паднали комини, електрически стълбове и скъсани жици. Хората обаче не се предадоха, със собствени сили и с помощта на доброволци, дарители, община и държава възстановиха за кратко време щетите от бурята, казва той.
От името на жителите на Лъвино кметът изказва благодарност на всички, помогнали на нуждаещите се в тежките за тях дни. „Благодарение на сплотения труд на хилядите доброволци и институции, щетите от бурята бях възстановени за кратко време. Благодаря на служителите на пожарната, на полицията, на Енерго про, на социални работници, на различните институции, както и на общините от региона и страната, които се притекоха на помощ“, посочи кметът.
Той припомни, че в подкрепа на пострадалите в Лъвино беше организирана дарителска кампания, разкрита беше и банкова сметка, на която постъпиха дарения не само от хора от региона и страната, но и от живеещи в чужбина. За ликвидиране на щетите, средства в размер на 60 000 лв. отпусна и Община Исперих. Парите от гласуваната от Общинския съвет помощ и от даренията бяха разпределени от обществен съвет на пострадалите домакинства според нанесените щети.
Година след трагедията само наредените стари керемиди и камъни пред къщите на хората напомнят за преживяното. Местните жители не искат да говорят за случилото се, защото според тях срещу природата, каквото и да направим, понякога просто сме безсилни. Те се надяват, че един ден кошмарът все пак ще избледнее от спомените им и никога няма да има повторение.
По думите на кмета Гюрсел Мустафа, пострадалите вече се завръщат към нормалния си живот, но трябва да мине време, за да успеят да се съвземат напълно. Те не искат да говорят за случилото се, защото, според тях, срещу природата понякога просто сме безсилни. Те се надяват, че един ден кошмарът все пак ще избледнее от спомените им и никога няма да има повторение.
www.namrb.org