През 2024 г., на фона на умерен ръст на приходите, разходите за възнаграждения на персонала при хотелите рязко нарастват, сочи национално допитване
Станаха ясни резултатите от ежегодното национално допитване за бизнес климата в хотелския бранш, което Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира за четвърта поредна година. Това допитване има за цел да покаже какво е било състоянието на сектора през 2024 г., а също какви са нагласите и очакванията на хотелиерите за 2025 г.
Хотелският бизнес през 2024 г.
Почти половината от хотелите в страната работят със средногодишна заетост между 50 и 70%. Това може да се приеме като добър резултат, предвид факта, че над 50% от туризма у нас е с ясно изразена сезонност – морски и планински.
Малко под една четвърт от хотелите у нас са с над 70% заетост, а около една трета посочват заетост под 50%.
Малко над половината от хотелите в България посочват, че през 2024 г. са реализирали ръст в заетостта, като почти по равно са тези, при които този ръст е до 10%, и тези, с ръст между 10 и 20%. При една четвърт от респондентите заетостта е на нивата от 2023 г., а 20% посочват различни проценти спад.
Въпреки увеличението средно с около 10% на цените на нощувките през миналата година, хотелското настаняване в България остава сред най-бюджетните в цяла Европа – при 40% от хотелите цените за нощувка се движат в диапазона 100-200 лв. на вечер, а при една трета те са дори под 100 лв. на вечер. Едва една четвърт от хотелите могат да се похвалят със средни цени между 200 и 300 лв., а около 10% от тях успяват да достигнат диапазона 300-500 лв.
Очакванията и през тази година са за минимална корекция на цените, най-често в рамките на до 10%. Една пета от хотелиерите въобще не предвиждат увеличение през 2025 г., а при малка част от тях (15%) то ще бъде в диапазона 10-20%.
На годишна база, при две трети от хотелите приходите растат в рамките на до 20%, а при една пета от тях те са без промяна спрямо 2023 г. На този фон прави впечатление ръстът на разходите, който за втора поредна година изпреварва този на приходите – при близо 80% от хотелите се наблюдава ръст над 10%, а за немалка част от тях (30%) ръстът е дори над 20%.
Като цяло, през 2025 г., половината от хотелиерите очакват минимален (до 10%) ръст на приходите, а 30% въобще не очакват такъв.
Без изненада, най-висок дял в оперативните разходи имат тези за заплати и осигуровки на персонала – 60%, следвани от разходите за комунални услуги (20%) и тези за стоки и услуги на доставчици, включително храни и напитки (15%).
Предизвикателствата остават същите, но недостигът на персонал се задълбочава
От четири години – периодът, в който се провежда националното допитване, недостигът на персонал всяка година твърдо заема първо място, като най-сериозно предизвикателство пред хотелския бизнес в страната. Новото през тази година е големият дял, който това предизвикателство заема спрямо останалите – 43% или 5% ръст спрямо анкетата от миналата година.
За сравнение, на следващите две места сред най-големите предизвикателства за бизнеса са посочени инфлацията и ръстът на цените на стоки и услуги (20%) и невъзможността за дългосрочно планиране на бизнеса (16%).
Преобладаващо, с 33% от отговорите, хотелиерите посочват, че недостигът на персонал може да бъде решен с развитие на собствени кадри, като се работи по-сериозно със студенти и ученици от горните класове. Малко по-нистък е делът на тези, които виждат решение в повишаването на възнагражденията, така че да бъдат конкурентни на други сектори (31%). Едва на трето място като решение се нарежда най-коментираната в медиите тема, свързана с туризма – вносът на работници от трети страни (25%).
Интересното тук е, че всеки от трите варианта на разрешаване на кризата с персонала е свързан с редица спънки и предизвикателства – въпреки сериозния и продължаващ ръст на възнагражденията, те не могат да растат безкрайно, защото са пряко свързани с повишаването на цените на нощувките, а както се вижда от предните въпроси, хотелиерите са доста скептично настроени към такъв вариант, най-вече заради силната вътрешна и външна конкуренция.
Влияние върху вноса на работници оказват както недостатъчният административен капацитет на консулските ни служби в много от държавите, които се явяват „износители“, така и нарасналите ангажименти на България по отношение на контрола на границите на шенгенското пространство.
При тези обстоятелства, работата със студенти и ученици от горните класове остава една от малкото опции за справяне с кризата с персонала. За да се оптимизира тази работа обаче е необходимо да бъдат направени някои нормативни промени, които биха позволили по-тясна връзка между бизнеса и образованието.
Какви гости посещават българските хотели
За втора поредна година расте делът на хотелиерите, които посочват, че разчитат основно на български туристи – 44,7%, спрямо 41% през 2023 г. и 35% през 2022 г.
При чуждите пазари, румънският твърдо води класацията (60%), следван от британския- (28%), немския (24%), гръцкия (23%), турския (21%), полския (18%), израелския (16%), македонския (11%), испанския (8%) и други, като процентите тук надхвърлят 100, защото се допускат няколко отговора.
За участниците в допитването
В националното допитване на BAHE се включиха хотелиери, които управляват леглова база от около 19 хил. стаи, разпределена в места за настаняване с по над 15 стаи (за да се изключат къщите за гости и Airbnb-апартаментите) и категории две, три, четири и пет звезди.
Тази леглова база е разпределена основно в морски (36%), следвани от градски (26%), спа (17%) и планински (11%) хотели. Около 60% от хотелите са с капацитет до 100 стаи, една четвърт са с между 100 и 200, а 15% са с над 200 стаи.
Четиризвездните хотели преобладават – почти половината от участниците в допитването са собственици или мениджъри на такива хотели. Около една трета от хотелите са с три звезди и 13% са петзвездните хотели.
Пълните резултати от допитването могат да бъдат прегледани тук: https://bit.ly/bahe-survey2025