Изложбата показва текстилни пана и на нейната баба Радка Георгиева
До 21 февруари 2025 г. в Галерия „ИКАР“ на ул. „Бачо Киро“ №26-30 в Бизнес център „Платиниум“ в София може да бъде разгледана изложбата живопис „Пътувания и мечтания“ на Антония Тоцева и Радка Георгиева. Изложбата събира два различни, но взаимно допълващи се свята. Представя колекция от картини акрил върху хартия на Антония Тоцева и дългогодишния труд на нейната баба Радка Георгиева в сферата на текстилното изкуство.
Антония Тоцева е художничка, чиeто вдъхновение идва изцяло от нейните сънища. Родена е в София, завършва Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе, а след това международни отношения и право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Техниката и стилът на Антония Тоцева са силно свързани със сънищата й. Тя работи предимно с акрилни бои, които й позволяват бързо да прави корекции и да създава динамични композиции. Въпреки че започва с акварел и пробва маслени бои, тя открива, че акрилът най-добре отговаря на нейния творчески процес.
Радка Георгиева е текстилна художничка, родена в Бургас. Фармацевт по професия, започва да твори след преместването си в Русе, когато в апартамент с голи стени измайсторява текстилни пана от корабни и копринени въжета. С времето започва да включва юта и коноп в своите творби, а първото й участие в изложба е през 1972 г. в Конфолан, Франция. Следват още 6 самостоятелни изложби. Радка Георгиева умира през 2015 г., оставяйки след себе си многобройни текстилни произведения, които продължават да вдъхновяват.
Макар и самоука като техника, художничката Антония Тоцева съзнава, че в гените й е заложен творчески код. Творчеството й е силно свързано със семейните корени, като тя открива мотиви за първите си картини в интериорния дизайн на баба си. Баша й е строителен инженер по професия, но певец родопчанин по душа и талант. И до днес е част от състава на хор „Дунавски звуци. Майка също е строителен инженер и също рисува.
Антония Тоцева показва любов към рисуването още в детските си години. В 6-ти клас нейната рисунка по произведението на Ран Босилек – Ян Бибиян е журирана в Япония. През 2000 година, три от нейните рисунки са включени в есенния салон на Съюза на българските художници в градската галерия в Русе. Въпреки образованието й е в областта на правото и международните отношения, изкуството винаги е присъствало като част от нейния живот. Започва да пресъздава виденията си на платно още в студентските си години, когато сънищата й започват да се явяват с такава честота и яснота, че тя започва да ги претворява в картини.
Да направи своя самостоятелна изложба е нейна отдавнашна мечта. Започва усилено да рисува през миналата година, за да я осъществи. По-голямата част от картините й са сънувани, като остават в съзнанието й понякога в продължение на години, докато ги „разгърне“ на платното. Някои от образите, които вижда в сънищата си, са свързани с животинския и подводния свят и са пълни с многобройни символи, които отразяват уникалната й визия за света.