Повод за този коментар е писмо на д-р Марчела Колева – изтъкнат наш специалист по медицинска онкология, началник на клиниката в столичната болница Света София, адресирано до всички здравни институции, Министерският съвет, Народното събрание и до ЦЗПЗ.
В него д-р Колева показва на практика и конкретно всички недъзи на правилата, по които НЗОК заплаща лекарствата на болните със злокачествени заболявания. Ето пълният текст на писмото на Д-р Колева:
Обръщам се към вас с молба за съдействие относно действия за информиране на отговорните Институции и обществеността за ескалация на проблема с достъп до напълно заплащано от НЗОК лечение на пациенти със солидни тумори.
От средата на 2024 г. в страната ни заплащане на противотуморно лечение се прави по средно претеглени цени, а не само по договорени реимбурсни. Тази двойнственост в заплащането генерира допълнително объркване в достъп на пациентите до пълно заплащане от НЗОК на лечението им. Това объркване се дължи на разлики в цените на отделните цитостатици и таргетни препарати, което от своя страна генерира задължения на болничните заведения за компенсиране на разликите.
НЗОК заплаща винаги най-ниската цена на единица лекарство, например: при договорена реимбурсна цена 100 лв: при средно претеглена 80 лв, НЗОК заплаща 80 лв; при средно претеглена 115 лв. НЗОК заплаща 100 лв. НЕСИГУРНОСТ в подсигуряване на навременни заплащания към разпространителите на лекарствата ни доведе до изтегляне от нашия пазар на редица основни противотуморни препарати.
Заплащане на разликите в цените на лекарствата до 3-5% и до сега поемаме от цените на клиничните пътеки, въпреки, че сумите за заплащане на лекарствени продукти са по друга сметка. Поради генериране на все по-високи цени на лекарствата за онкологични пациенти, разликите достигат вече 10-20%, което предполага медицинските заведения да си плащат, че лекуват пациентите си.
При наличие на нарастващ брой пациенти, нуждаещи се от лечение генерираните от разлика в цените суми е непосилна, за което и да било здравно заведение.
В нашата клиника от данни за миналата 2024 г. са преминали над 4400 пациенти, средно по 740-800 болнични регистрации на месец, дневен стационар и хоспитализации. При средна разлика в цените от 50 лв на едно вливане, а по време на хоспитализация се провеждат 3-5 вливания, това генерира месечна разлика над 20 000 лв или 240 000 годишно.
Моля за съдействие за информиране на отговорните институции и обществеността за ескалиращия проблем и за вземане на незабавни мерки за подсигуряване на пълно и навременно заплащано от НЗОК на лечение на ЗОЛ със солидни тумори.
Държа да отбележа, че естеството на заболяването не търпи отлагане и изчакване на лечение; решение по наредба No10 има само в случай, че лекарствения продукт се закупува от болничното заведение или от пациента, с други думи не е решение на посочения по-горе проблем. Оставам на разположение за коментари и допълнения.
Болниците търпят загуби буквално от всеки отпуснат и приложен на болни с рак медикамент и на практика субсидират лечението на своите болни. За да се предпазят от финансови загуби, болниците ограничават закупуването на лекарства за болни с рак, а болните остават без възможност за лекарствено лечение.
Проблемите с осигуряване на лекарствата за болни от рак не са от вчера. Направиха се много промени, но проблемите си останаха нерешени.
Първоначално МЗ закупуваше лекарствата за болни от рак, след провеждане на търг. Търговете често бяха обжалвани и процедурата завършва в средата или дори в края на годината, за която се отнася. Освен това тържната процедура изисква определяне на количество, което трудно може да се предвиди точно за година напред. В резултат между 1/3 и ½ от болните оставаха без лекарства или с нарушен ритъм на прием или прекъсваха лечението си. Това доведе до протести и множество съдебни дела на пациенти срещу държавата.
През 2012 година лекарствата най-после бяха прехвърлени към НЗОК, но вместо да се плащат, както другите лекарства, се вмени на болниците да ги купуват, а касата да плаща по договорените от тях цени. Така вместо един търг, станаха няколко десетки. Това, че касата плащаше договорени от други цени, без да може да влияе на договарянето, я превърна в брашнен чувал за години напред. Стотици милиони лева публични средства законно бяха прехвърлени в частна полза. Болните у нас продължават да имат проблеми с достъпа не само до модерните, но и до най-обикновени, стари лекарства за химиотерапия.
Почти десет години по-късно, Народното събрание започна поредица от поправки на закона за здравното осигуряване.
През 2019 година се въведе задължително централизирано договаряне за всички лекарства. То трябваше да се прави от МЗ, а НЗОК да плаща по договорените цени. От тогава до сега не е завършена нито една процедура за договаряне на цени.
От 2019 до сега законът в тази му част е поправян всяка година, а в някои години по два пъти. Въведоха се минимални цени, среднопретеглени цени и пр. бюджетарски техники, които уж щяха да решат проблемите. Ефектът от всички поправки е никакъв и изложените в писмото на Д-р Марчела Колева факти, са категорично и неоспоримо доказателство за това.
Ефект няма, защото целта на поправките не е била да спрат порочния модел на усвояване на парите на здравноосигурените лица. Ако държавата искаше да спре порочната практика, то тя щеше да направи такава промяна в закона, че не болниците, а самата НЗОК да договаря с производителите цените на лекарствата. Тогава, като единствен купувач, НЗОК щеше да постигне много по-ниски от сегашните цени и да гарантира доставките за години напред.
Това е токова елементарно и логично, че всеки може да го види, от което пък следва, че създаването и поддържането на модел на заплащане, който води до загуби на стотици милиони лева от здравни осигуровки е било целенасочено. За такава политика в правова държава, може да лежиш в затвора. У нас продължаваш да си управляваш.
Д-р Стойчо Кацаров
www.czpz.org