Когато и двамата родители са заявили желание за възлагане на упражняването на родителските права и това е съответно в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях.
Тази промяна в Семейния кодекс (СК) прие правната комисия, която обсъди на второ четене измененията в него, с което се въвежда т. нар. споделено родителство.
В СК беше предвидено още, че споразумение може да се постигне във всяко положение на делото за развод и за съвместно упражняване на родителските права и задължения, като в този случай родителите договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях. Споразумението може да бъде постигнато, включително и със съдействието на медиатор, а съдът утвърждава.
Така на практика се преодолява приетото през 2017 г. тълкувателно решение №1/2016 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, според което „разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им“.
В СК беше уредено, че личните отношения може да се осъществяват и неприсъствено, включително чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация.
Всички тези промени бяха направени в чл. 59 СК. Също в него беше регламентирано задължение на родителят, при когото живее детето, да съдейства на другия родител и своевременно да му предоставя информация за всяко дете, да уведомява другия родител предварително и да представя съответен документ, когато определеният режим не може да се спази поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина и трябва да бъде променен за определен ден, седмица или друг период от време.
В нова ал. 11 на същата разпоредба депутатите записаха: В случай че обстоятелствата се изменят, включително при искане за промяна в местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима за лични отношения, ограничаване на личните контакти на детето с другия родител и неизпълнение на задълженията по ал. 5 (изброените в горния параграф задължения – бел ред.), съдът по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени режима на лични отношения и при необходимост да определи допълнителни мерки. Системно възпрепятстване на определените лични отношения от родителя комуто са предоставени за упражняване родителските се смята за основание за изменение на постановения режим на лични отношения и е основание за постановяване на нови мерки. Съдът може да възложи на съответната Дирекция „Социално подпомагане“ да изготви доклад, въз основа на който да се прецени необходимостта от служебно образуване на производство за изменение на постановените мерки“.
Като беше регламентирано и какво е системно възпрепятстване – когато е извършено повече от два пъти в период от една година.
Освен това беше въведено и ново основание за унищожаване на брака – при брак с непълнолетен. В този случай искът може да бъде подаден не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна.
В чл. 51 СК беше предвидено, че в споразумението за развод по взаимно съгласие съпрузите може да се договорят за пътувания на децата в чужбина и издаването на лични документи за това.
В Семейния кодекс беше дадена и дефиниция за „пътуване на детето в чужбина“ по смисъла на Семейния кодекс. То е всяко кратковременно напускане на територията на Република България, което не води до промяна на местоживеенето на детето в друга държава.