Съветът приема първия по рода си законодателен акт на ЕС за борба с насилието над жени

Предприемането на решителни действия срещу тези актове на насилие е от съществено значение, за да се гарантират ценностите и основните права на равенство между жените и мъжете и на недискриминация. Законодателният акт изисква от всички държави от ЕС да криминализират гениталното осакатяване на жени, принудителните бракове и кибернасилието, като например споделянето на интимни изображения без съгласие. Новият законодателен акт съдържа и мерки за предотвратяване на насилието над жени и домашното насилие и определя стандарти за защита на жертвите на тези престъпления. „Насилието над жени и домашното насилие са престъпления, които представляват траен проблем. Този законодателен акт ще гарантира, че на територията на целия ЕС извършителите на такъв вид престъпления ще бъдат строго санкционирани и че жертвите ще получат цялата подкрепа, от която се нуждаят.“ Паул ван Тихелт, заместник министър-председател на Белгия и министър на правосъдието и по въпросите на Северно море „Това е повратен момент за утвърждаването на правата на жените. Истинско равенство може да се постигне само когато жените могат да живеят без страх от тормоз, насилствено нападение или физическо увреждане. Този законодателен акт е важна стъпка за постигането на тази цел.“ Мари-Колин Льороа, държавен секретар на Белгия за равенството на половете
Основни елементи
Приетият днес законодателен акт криминализира следните престъпления в ЕС: генитално осакатяване на жени, принудителен брак, споделяне на интимни изображения без съгласие, киберпреследване, кибертормоз и киберподбуждане към омраза или насилие. Извършването на тези престъпления ще бъде наказуемо с лишаване от свобода за срок от най-малко една до пет години. Директивата съдържа и изчерпателен списък на отегчаващите обстоятелства, като например извършването на престъплението срещу дете, бивш или настоящ съпруг или партньор, или обществен представител, журналист или защитник на правата на човека, което подлежи на по-строги наказания. Директивата съдържа и подробни правила относно мерките за помощ и защита, които държавите членки следва да предоставят на жертвите. За жертвите на насилие над жени и домашно насилие ще стане по-лесно да съобщават за престъпление. Като минимум за киберпрестъпленията ще бъде възможно да се съобщава онлайн. Държавите от ЕС трябва също така трябва да въведат мерки, за да гарантират, че децата получават помощ от специалисти. Когато деца съобщават за престъпление, извършено от лице, което е носител на родителска отговорност, органите ще трябва да предприемат мерки за защита на безопасността на детето, преди да уведомят предполагаемия извършител. За да се защити неприкосновеността на личния живот на жертвата и да се предотврати повторното виктимизиране, държавите членки трябва също така да гарантират, че свързаните с минало сексуално поведение на жертвата доказателства следва да бъдат разрешени в наказателното производство само когато са уместни и необходими. С идеята за изграждане на по-безопасно бъдеще превантивните мерки имат за цел да повишат осведомеността относно първопричините за насилието над жени и домашното насилие и да насърчат централната роля на съгласието в сексуалните отношения.
Какво предстои
Държавите членки разполагат със срок от три години след влизането в сила на директивата, за да я транспонират в националното право.
Контекст
На 8 март 2022 г. Комисията (заместник-председателят, отговарящ за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова и комисарят по въпросите на равнопоставеността Хелена Дали) представи предложението за директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие. Франсис Фицджералд и Евин Инсир бяха докладчиците на Европейския парламент по това досие и споразумението между Съвета и Парламента беше постигнато на 6 февруари 2024 г.