В изявление на Единбургския университет се казва, че той е починал в града в понеделник.
Той го нарече „наистина надарен учен, чиято визия и въображение са обогатили познанията ни за света, който ни заобикаля“.
„Името му ще се помни, докато се занимаваме с физика под формата на Хигс бозона.“
През 60-те години Хигс и други физици работят върху идея, за да обяснят защо градивните елементи на Вселената имат маса.
It sparked a search for the Holy Grail of physics – a particle that could explain three fundamental forces (electromagnetism and the weak and the strong nuclear forces) in one theory.
In 2012 scientists using the Large Hadron Collider at the European Organization for Nuclear Research (Cern) in Switzerland finally discovered it – they named it the Higgs boson.
Това предизвика търсене на Светия Граал на физиката – частица, която може да обясни три основни сили (електромагнетизъм и слаби и силни ядрени сили) в една теория.
През 2012 г. учени, използващи Големия адронен колайдер в Европейската организация за ядрени изследвания (Cern) в Швейцария, най-накрая го откриха – те го нарекоха Хигс бозон.
Година по-късно работата на Хигс беше призната в неговата Нобелова награда, която той сподели с Франсоа Енглерт от Белгия.
Той беше срамежлив човек, който се чувстваше неудобно от вниманието, което теорията му привлече. Когато съобщението беше направено, той избърса сълза от окото си, но каза пред журналисти: „Много е хубаво да си прав понякога“.