Необходими са проактивни действия за предотвратяване и управление на рисковете, свързани с водата, които произтичат от изменението на климата“. Това каза зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева днес при откриването на конференцията „Интелигентно потребление на водни ресурси и Синя дипломация“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в партньорство с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), Water Europe и „Веолия България“.
България е разположена в уязвим към климатичните изменения регион с нарастваща честота на екстремни метеорологични явления като суши и наводнения. Особено чувствителни са въпросите, свързани с водоснабдяването за питейни цели, напояването за земеделски нужди, както и осигуряването на възможности за използването на вода от алтернативни източници за икономическите сектори и водните екосистеми. „В отговор на тези предизвикателства страната ни полага усилия да отрази въздействието на изменението на климата и да предвиди мерки за смекчаването им и адаптиране в интегрираното управление на водите на национално ниво, включително управление на комплексните и значими язовири, плановете за управление на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнения и други“, каза Ренета Колева.
Тя припомни, че неотдавна са били приети два важни европейски документа – Доклад на Европейската агенция за околната среда за оценка на климатичния риск (EUCRA) и Съобщение на Комисията „Управление на климатичните рискове – защита на хората и просперитета“, в които се отбелязват нарастващият натиск върху водните ресурси. Ключово за постигане на целите е осигуряването на адекватно финансиране за водния сектор, не само за укрепване на усилията за постигане на устойчивост на водите, но и за гарантиране на прилагането на съществуващото и предстоящото много амбициозно европейско законодателство.
„Постигането на устойчиво и ефективно управление на водите, наред с намаляването на засушаването и недостига на вода, са възможни само при прилагането на интегриран подход, съобразен с новите климатични реалности в световен мащаб. Този подход трябва да бъде съобразен с националните характеристики и специфичните обстоятелства на държавите членки и да бъде подкрепен от предоставянето на подходящо финансиране от Европейския съюз“, заяви зам.-министър Колева. Тя призова да се осигурят достатъчно средства от европейските фондове, за да се подпомогнат държавите членки при изпълнението и ефективното прилагане на изискванията за развитието на инфраструктурата, методическата подкрепа и предоставянето на допълнителен експертен капацитет.