Салатата „Цезар“ има повод за празнуване: днес тя навършва 100 години, съобщава Асошиейтед прес.
Смята се, че италианският имигрант Цезар Кардини е измислил салатата на 4 юли 1924 г. в ресторанта си Caesar’s Place в Тихуана, Мексико. Нощта била гореща и той се е опитвал да нахрани многобройните калифорнийци, прекосили границата, за да избягат от Сухия режим в САЩ.
В средата на трапезарията Кардини взел цели листа маруля и добавил продукти, които имал, включително олио с вкус на чесън, сос „Уорчестър“, лимони, яйца и пармезан. Родила се звезда.
Тихуана планира да отбележи годишнината този месец с тридневен фестивал на храната и виното, както и с откриването на статуя на Цезар Кардини. От елегантния ресторант Caesar’s, който той открива в Тихуана няколко години след създаването на специалитета, твърдят, че все още приготвят по 300 салати „Цезар“ всеки ден.
За разлика от някои други ястия в менюто от началото на 20-и век – например деликатес от черен дроб или аспик (б.р. желиран специалитет), салатата „Цезар“ остава вечен фаворит. Около 35% от ресторантите в САЩ я имат в менюто си, показват данни на Technomic, консултантска фирма в сферата на ресторантьорството. Според Nielsen IQ през изминалата година в САЩ са продадени близо 43 милиона бутилки с дресинг за салата „Цезар“, които са на обща стойност около 150 милиона щатски долара, информира Асошиейтед прес.
Бет Форест от Кулинарния институт на Америка казва, че са били необходими няколко години, за да достигне салатата „Цезар“ до масовия потребител. Рецептата й е включена едва през 1951 г. в „Радостта от готвенето“, една от най-популярните американски готварски книги.
Форест казва, че салатата „Цезар“ е идеална за небцето на западняците, защото съдържа две предпочитани текстури: хрупкава и кремообразна. Яйчните жълтъци и сиренето пармезан са богати и на глутаминови киселини, които придават на салатата богатия вкус, известен като „умами“.
„Тя ни задоволява по много хедонистични начини… В крайна сметка това е салата“, казва Форест, цитирана от Асошиейтед прес.
Според експертите многобройните вариации на „Цезар“ също й придават устойчивост. Готвачите могат да добавят пилешко месо, бекон или сьомга, кейл или брюкселско зеле, а също да приготвят дресинга от мисо паста или тофу.
Във веригата ресторанти Beatrix в Чикаго, която приготвя по-здравословни варианти на храните, главният готвач и партньор Андрю Ашмор поставя лъжица дресинг на основата на кисело мляко на дъното на купата със салата и го смесва с каперси, магданоз, лимонов винегрет и оцет от шампанско (б.р. обикновено приготвен от шардоне и пино ноар), преди да добави листа от зелена салата „Литъл джем“, бейби рукола, парченца хляб и щедро нарязано сирене „Грана падано“.
„Това е най-продаваната ни салата, откакто отворихме преди 11 години“, казва Ашмор. „Не бих могъл да се опитам да я извадя от менюто, дори и да исках“.
Кардини не бил склонен да променя рецептата си. В интервю за „Хонолулу стар-бюлетин“ от 1987 г. дъщеря му Роса Кардини казва, че баща ѝ е бил много прецизен при приготвянето на своето творение.
Той използвал само нежните, вътрешни листа на марулята от вида „Ромен“ и ги оставял цели, като смятал, че посетителите ще ги вземат с пръсти. Преди да добави яйцата, Кардини ги варял по една минута и не използвал аншоа.
Съществуват спорове относно произхода на салатата, отбелязва Асошиейтед прес. Някои хора твърдят, че рецептата всъщност е от майката на Ливио Сантини, един от готвачите на Кардини, също италиански имигрант. Други са на мнение, че братът на Кардини – Алекс, е създател на салатата, която приготвял с лайм и паста от аншоа. Вариантът на Алекс е наречен „Авиаторска салата“, защото се предполага, че я е сервирал на летците от база в Сан Диего.
Форест казва, че рецептата също така е отражение на стари италиански специалитети. Тя наподобява пинцимонио – дресинг от зехтин и лимонов сок, който се използва за зеленчуци, или на „баня кауда“ – горещ сос от аншоа и чесън от областта Пиемонт, където е роден Кардини.
От ресторанта Caesar’s в мексиканския град Тихуана не отговориха на запитване на Асошиейтед прес за историята на салатата, но на уебсайта на заведението не се споменава името на Сантини.
Бизнесът в Тихуана запада след края на Сухия режим в САЩ и затова през 1935 г. Цезар Кардини премества семейството си в Лос Анджелис. Те бутилират у дома дресинг „Цезар“, преди да основат компанията „Цезар Кардини фудс“ (Caesar Cardini Foods Inc.).
Роза Кардини поема семейната фирма през 1956 г. след смъртта на баща си и добавя 17 други вида дресинг. Производителят на дресинги и сосове T. Marzetti придобива „Кардини фудс“ през 1996 г. и все още продава дресинг с марката Caesar Cardini’s, отбелязва Асошиейтед прес.