Начало на новия археологически сезон бе дадено в най-прочутите антични и средновековни бани по българските земи – „Акве калиде“, които се намират в бургаския квартал „Ветрен”. Проучванията са финансирани и тази година от Община Бургас, през Регионален исторически музей – Бургас. През следващите месеци усилията на научните ръководители доц. д.н.а. Димчо Момчилов и ас. Мирослав Класнаков ще бъдат съсредоточени в североизточната вътрешност на ранновизантийската баня и ще включват структури от римската, ранновизантийската и средновековната епоха.

Ще бъдат също така изследвани:

1) Средновековен пласт, от който до момента за последните две години има установени пет жилища, част от църква и некропол, които се вместват в хронологическите граници ХІ-ХІІІ в. и са подплатени с голямо количество художествена керамика, монети и печати;

2) Басейн от Античността и Средновековието, изграден върху античния каптаж;

3) Античен канал – съоръжение с особена значимост и през римската епоха, и при изграждането на ранновизантийската баня през ІV в.;

4) Каменно съоръжение от андезитен туф, засечено в края на месец октомври 2023 г., за което се предполага, че е част от нимфеума. В тази зона през лятото на 2022 г. бе открит изключителен посветителски надпис от края на І – началото на ІІ в.

Ще продължи разкриването на пространството между античния каптаж и североизточния ъгъл на турската баня. До голяма степен резултатите на част от предвидените за проучване обекти (в случая античния канал, нимфеума) ще зависят от нивото на подпочвените води.

Разкопките в едни от най-популярните древни терми се провеждат от 2008 г. насам, без прекъсване. Настоящата картина от проучвания представя богата гама от ранновизантийска и средновековна архитектура и материали. Новите археологически дирения в „Акве калиде“ имат за цел да разширят обхвата на разкритите структури в изградения в района атрактивен туристически център. Да представят в по-голяма пълнота съществувалия през редица векове балнеоложки комплекс, както и да обогатят музейните фондове на Бургаския музей.

Напиши коментар Коментари

Оставете коментар

Задължителните полета са маркирани със*

Loading...